Определение № 1280 от 11.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1499/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от П. М. Д., А. М. Д., М. М. Д. и М. М. Д., чрез процесуалния им пълномощник, срещу определение № 282 от 27.06.2023 г. по в. ч. гр. д. № 216/2023 г. по описа на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1200 от 03.05.2023 г. по гр. д. № 1644/2021 г. на Бургаски окръжен съд. С последното е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на ищците, настоящи жалбоподатели, за изменение на постановеното по делото първоинстанционно решение № 450 от 23.03.2023 г. в частта за разноските, като им бъдат присъдени сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 7 200 лв. с ДДС. В частната касационна жалба се излага, че определението е неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и се моли за отмяната му. Поддържа се, че в противоречие с разпоредбите на чл. 101, ал. 1 ГПК и чл. 183, ал. 1 ГПК въззивният съд неправилно е приел, че представянето на писмено доказателство пред съда в незаверен от страната препис само по себе си е равнозначно на пълното му отсъствие по делото и съдът не дължи даване на никакви указания на страната в тази връзка. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следния процесуалноправен въпрос, разрешен според жалбоподателите в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – в противоречие с практика на ВКС, обективирана в решение № 60283 от 15.03.2022 г. по гр. д. № 785/2021 г., IV г. о., а именно: Как следва да процедира съдът, пред който е представен препис на документ в незаверен вид, и дължи ли съдът даване на указания на страната да поправи това свое нередовно процесуално действие? Излагат се съображения и за наличието на основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по частната касационна жалба – „Групама Животозастраховане“ ЕАД, чрез процесуалния му пълномощник, в който не е изразено становище относно предпоставките за допускане на исканото касационно обжалване. Изложени са съображения за правилност на обжалвания въззивен съдебен акт и неоснователност на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба изхожда от легитимирани страни, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да се произнесе в атакувания смисъл, въззивният съдебен състав е посочил, че в настоящия случай предявеният иск е уважен изцяло, поради което на ищците се дължат направените от тях разноски в производството: на ищеца П. Д. са присъдени разноски за заплатената от него държавна такса за производството през първоинстанционния съд (останалите ищци са освободени от заплащане на държавна такса и разноски); на никого от ищците не са присъдени разноски за заплатено от тях адвокатско възнаграждение. Ищците са представили списък на разноските по чл. 80 ГПК, в който е отразено, че претендираните от тях съдебни разноски за първоинстанционното производство са 423.58 лв. – за заплатена държавна такса за образуване на делото, и 7 200 лв. – платен адвокатски хонорар. В последното съдебно заседание ищците са представили и незаверено фотокопие от Договор за адвокатски услуги, в който е посочено, че възлагат на Адвокатско дружество „Ф., Т., М.“, а довереникът приема да им предостави адвокатски услуги, изразяващи се в процесуално представителство по гр. д. № 1644/2021 г. на Бургаски окръжен съд, срещу възнаграждение в размер на 7 200 лв. с ДДС за всяка една съдебна инстанция, което възнаграждение за първата инстанция е заплатено в брой на датата на сключване на договора. При тези данни и позовавайки се на разрешението в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е счел, че правилно първоинстанционният съд е присъдил съдебни разноски само за заплатената държавна такса, доколкото по делото не са представени доказателства за други сторени от ищците разноски. Посочил е, че разпоредбата на чл. 183 ГПК допуска представянето на писмено доказателство в заверено от страната копие, като при поискване от участваща в процеса страна следва да бъде представен оригиналът на документа или официално заверен препис от него, а законът не вменява задължение на съда да указва на страната, че не е представила доказателства за сторените от нея разноски и след като ищците не са представили заверен препис от договора си за адвокатски услуги, то по делото липсват доказателства за заплатено от тях адвокатско възнаграждение. Въззивната инстанция изрично е подчертала, че предвид преклузивния срок за представяне на доказателства за сторените разноски – най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция (тъй като най-късно в този момент може да се докаже извършването на разноски от претендиращата ги страна, съответно – да се заяви оспорване по чл. 78, ал. 5 ГПК от другата страна на претендираните разноски като прекомерни), заверката на представеното фотокопие от договора не би могла да бъде извършена след този момент. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, по следните съображения: Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което според чл. 274, ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на делото, обусловил е решаващата правна воля на съда и е от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Освен задължението на касатора да посочи правен въпрос, съответстващ на тези критерии, в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се обоснове и докаже и някоя от допълнителните предпоставки по т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не се преценява като обуславящ за изхода на спора. Въззивният съд не е отрекъл принципно да приложи правилото на чл. 101 ГПК, закрепящо служебното задължение на съда да следи за надлежното извършване на процесуалните действия на страните, а е приел, че същото е неприложимо при доказването на съдебно-деловодни разноски, вкл. с оглед преклузията относно момента, до който същото може да се извърши. Правилността на този решаващ извод на съда е извън предмета на преценката за селектиране на частната касационна жалба до разглеждане по същество, а неустановяването на общата селективна предпоставка за достъп до касация е достатъчно основание, за да не се допусне исканото касационно обжалване – в т. см. и цитираното по-горе ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидно неправилно би бил съдебен акт, страдащ от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил несъществуващ/отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение