Определение № 43 от 03.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3666/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 13606/11.05.2016 год. на С. Х. П. от [населено място] чрез адв. С. З.- АК-В. срещу възивно Решение Nо 506 от 15.04.2016 година по гр.В.д. Nо 432/2016 година на ОС-Варна по извършване на делбата на основание чл 353 ГПК. С касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно, като постановено в нарушение на закон, свързан с извършване на делбата по посочения ред. Поддържа се, че по делото няма решение за ликвидиране съсобствеността на процесния имот, а решение по с което е разпределено правото на ползване между всички съделители, липсват определение суми за уравнение на дяловете, въпреки, че с решението за допускане на делбата, квотите на страните в съсобствеността на къщата не са равни, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите: следва ли при извършване на делбата във втората фаза, съдът да определи суми за уравнение на дяловете и при делбата на жилищна сграда, длъжен ли е съдът да изпрати проекта за разделяне на сградата за становище на компетентните административните общински органи“? Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довод, че произнесеното от въззивния решение е в противоречие с Р No 20 / 06.02.2015 год. по гр.д. No 4692/2014 година на ВКС – I г.о. по въпросите свързани с процедурата по установяване поделяемостта на допуснатия до съдебна делба недвижим имот- вземане становище на компетентния административен орган и изработване инвестиционен проект за евентуалното разделяне и обособяване на нови самостоятелни обекти на правото на собственост. В срока по чл.287 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация А. Х. С., И. Х. А., Г. Н. Д., Н. Г. Н. и Х. Г. Н. чрез процесуалните представители – адв.Г. Н.- АК В. и адв.Г. Г.- АК В., с който се оспорват основанията за допускане на касационното обжалване, като се поддържа, че касатора не е мотивирал правния си интерес от обжалването Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК ,намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед характера на заявения иск- за делба на съсобствен недвижим имот, същата е процесуално допустима. С посоченото въззивно решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция, по реда на чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция с което е извършена съдебна делба на основание чл. 353 ГПК, като са обособени два дяла, разпределени в дял на С. Х. П. и в общ дял на останалите съделители. След преценка на наведените доводи и изискванията на закона, настоящият състав на ВКС намира, че е налице основание за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпросите, заявени в изложението към касационната жалба, касаещи възможността съдебната делба да се извърши чрез разпределение на дялове по реда на чл. 353 ГПК, когато обособяването на дялове е без съгласувано становище на органите на общинската администрация, липсва изготвен инвестиционен проект за разделянето и с съдебното решение не са определени суми за уравнение на дяловете, предвид на обстоятелството, че правата на съделителите не са равни. При допускане на касационно обжалване, касаторът дължи да заплати по сметка на ВКС следващата се пропорционална ДТ, което е равна по размер на тази за въззивно обжалване – 237.20 лв. /двеста тридесет и седем и 0.20 лева / в седмичен срок от съобщението до страната. При невнасяне на дължимата ДТ в срок касационното производство подлежи на прекратяване. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия