Определение № 206 от 04.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 341/2018 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. И. Беломорски от [населено място], приподписана от процесуалния му пълномощник, срещу определение № 2679/10.08.2017 г. по ч.гр.д.№ 3332/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 20.12.2016 г. на Софийския градски съд, ГО, 11 състав по гр.д.№ 2958/2015 г. за връщане на подадена от Беломорски частна жалба с вх.№ 126904 от 10.10.2016 г. В жалбата се съдържат оплаквания, че определението е неправилно – процесуално незаконосъобразно и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа наличието на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съставът на ВКС, ТК, второ отделение съобрази следното: Частната касационна жалба е допустима – насочена е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, подадена е от легитимирана страна, в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК. За да потвърди обжалваното разпореждане, съставът на въззивния съд е приел, че с него е върната частна жалба с вх.№ 126904 от 10.10.2016 г., подадена срещу непостановен все още съдебен акт в производство по чл.63 – чл.66 ГПК за възстановяване на срок за представяне на отговор на искова молба, след като не са били изпълнени в предоставения 1-седмичен срок указанията на съда по отстраняване на нередовностите на частната жалба /относно уточняване на обжалвания акт, представяне на препис от същата за връчване на насрещната страна и банков документ за внесена държавна такса по сметката на САС в размер на 15 лв./. Съобщението за горното, ведно с предупреждение за последиците при неизпълнение в срок, е било редовно връчено на пълномощника на частния жалбоподател на 04.11.2016 г., но изпълнение не е последвало. Съдът е разгледал и оплакванията в частната жалба /относно получаване на две съобщения с различно съдържание на една и съща дата/, но ги е счел за неоснователни, за което са изложени съответни съображения.. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да бъде допуснато. Това е така, тъй като частният жалбоподател не е формулирал, съгласно задължителните указания по приложението на чл.280 ал.1 ГПК в т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, конкретни правни въпроси, попадащи в предмета на спора, разрешени от съда и обусловили крайния изход по делото. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържат единствено оплаквания за неправилност на обжалваното определение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, които представляват основания за касационно обжалване, а не за допускане на такова. Липсата на надлежно формулирани правни въпроси е достатъчно основание, за да бъде отказан исканият достъп до касация, съгласно цитираното по-горе ТР. Преценката относно правилността на обжалвания съдебен акт е факултативна фаза в касационното производство – ако частната жалба бъде селектирана за разглеждане по същество. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение