Определение № 1041 от 23.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4509/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. И. Н. от [населено място], чрез адв. Н. Н., срещу решение №62/05.03.2013 год., постановено по гр.д. № 607/2012 год. на Великотърновския апелативен съд в частта, в която е оставено в сила решението на Плевенския окръжен съд по гр.д. №336/2012 год., с което са отхвърлени предявените от него срещу Прокуратурата на РБ искове с пр. осн. чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за разликата над 500 до 800 лв. и за неимуществени вреди за разликата над 1500 лв. до 30 000 лв. С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението. Касаторът счита, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът не е съобразил принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 ЗЗД, както и че не са взети предвид всички събрани по делото доказателства. Моли решението в обжалваните части да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което исковете да бъдат уважени в пълен размер. Ответниците по касационната жалба Прокуратурата на Република България и МВР – Главна дирекция за борба с организираната престъпност, [населено място], не вземат становище по касационната жалба. В частта, с която се обжалва въззивното решение ,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд досежно обезщетението за имуществени вреди, касационната жалба е процесуално недопустима на осн. чл. 280,ал.2 ГПК, поради което следва да се остави без разглеждане в тази част. В останалата част, касационната жалба като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, е процесуално допустима.. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се разгледа същата по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В случая тези изисквания на закона не са изпълнени. Касаторът формално е представил изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК. В него обаче правен въпрос в посочения вече смисъл не е формулиран, не е обосновано и допълнително основание по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. Посочено е единствено, че е решен въпрос по който има противоречива съдебна практика, както и че във връзка точното прилагане на закона и за развитието на правото ноторно е известен фактът, че Европейския съд по правата на човека нееднократно е санкционирал РБългария за нарушено право на справедлив процес, които на практика съставляват едни твърдения, които са ирелевантни в това производство. По изложените съображения, касационното обжалване на решението в тази част не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.