Определение № 3355 от 03.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 410/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. П. Т. Д. е подала частна жалба с вх. № 4610/27.04.2023 г. срещу определение № 302 от 28.02.2023 г. по настоящото дело, с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна по чл.303 ГПК на влязлото в сила решение № 262760/27.04.2021 г. по гр.д. № 16942/2019 г. на Софийски градски съд. Частната жалба е оставена без уважение с определение № 3136 от 20.10.2023 г. по ч.гр.д. 3986/2023г. I г.о, ВКС. В нея е инкорпорирано искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 78 ГПК за изменение на постановеното по чл. 307, ал. 1 ГПК определение в частта за разноските. Върховният касационен съд, състав на II г.о., като взе предвид исканията и доводите на молителя, намира следното: Искането по чл.248, ал.1 ГПК е подадено своевременно и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно. С определение № 302/28.02.2023 г. по настоящото дело П. Т. Д. е осъдена да заплати на ответника по производството по отмяна А. З. А. сумата 1000 лева - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по чл. 307 ГПК. С направеното искане се твърди, че заплатеният от ответника адвокатски хонорар е прекомерен с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Иска се същият да бъде намален на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Според ТР № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС, т. 3 при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Фактическата сложност се обуславя от широкия кръг обстоятелства, които се изследват и установяват в съдебното производство като релевантни към правния спор, а правната сложност произтича от преценката за основателността на претенциите. Съобразно чл. 9, ал. 4 Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение за изготвяне на отговор на молба за отмяна на влязло в сила решение без процесуално представителство в открито съдебно заседание е в размер 3/4 от възнаграждението по реда на чл. 7 или чл. 8, но е не по-малко от 750 лв. Производството, завършило с решението, чиятo отмяна се иска, е образувано по иск за собственост с правно основание чл. 108 ЗС, с цена на иска от 44 212,50 лева, равняваща се на данъчната оценка на имота, като процесуалните действия на процесуалния представител на ответника са се изразили в изготвяне и подаване на отговор на молбата за отмяна, без явяване в открито съдебно заседание. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 5 вр. ал. 2, т. 4 от Наредбата, минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за една инстанция в процесния случай възлиза на сумата от 4187 лева. Съобразно чл. 9, ал. 4 от Наредбата минималното възнаграждение за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство е в размер на 3140, 25 лева. С оглед изложеното и разпоредбите на чл. 38 ЗАдв вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. с ал. 5 и чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., следва да се приеме, че не са налице основания за намаляване поради прекомерност на заплатеното и присъдено адвокатско възнаграждение от ответника по молбата за отмяна А. З. А. в размер на 1000 лева, поради което то не следва да бъде намалявано. Подадената молба е неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.