Определение № 198 от 23.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3425/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Д. К. от [населено място], обл.Варна, подадена чрез процесуалния представител адв.Л. Л. от ВАК срещу решение № 874/12.5.21 г по гр.дело № 566/21 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, единствено в частта, с която е разширен режима на лични отношения между майката М. С. И. и детето Й. С. Д.-родена на [дата] г в [населено място]. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Ответницата по касационната жалба М. С. И. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалния представител на страната-адв.В. В. от ВАК.Счита, че не са налице основания за допускане на решението в обжалваната част до касационен контрол. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. От данните по делото е видно, че с влязло в сила разпореждане № 2870/3.8.21 г е върната подадената от М. И. касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която родителските права относно непълнолетната Й. Д. са предоставени на бащата, определен е режим на лични отношения и е присъдена издръжка в размер на 160 лв. Предявените искове са с правно основание чл.127 ал.2 СК. С решение № 260055/9.11.2020 г, постановено по гр.дело № 186/20 г по описа на Районен съд-Провадия е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Й. С. Д., родена на [дата] г на бащата С. Д. К., местоживеенето на детето е определено на адреса на бащата в [населено място], майката М. И. е осъдена да заплаща на детето чрез неговия баща и законен представител месечна издръжка в размер на 160 лв, считано от 20.2.20 г до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, като е определен режим на осъществяване на лични контакти между майката и детето: всяка първа и трета седмица от месеца от 10 ч в съботния ден до 17 часа в неделния ден /с преспиване/, един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, през Коледно-новогодишните празници на всяка четна година и през Великденските празници на всяка нечетна година.С въззивното решение № 874/12.5.2021 г, постановено по гр.дело № 566/21 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение този режим е разширен като е постановено майката М. С. И. да има право да вижда и взема при себе си детето Й. С. Д. всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 18 ч в петък до 18 часа в неделя, с преспиване, един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, по споразумение с него, а ако такова не бъде постигнато-от първи до тридесет и първи юли всяка година; всяка нечетна година-дните, които са официални празници във връзка с Коледа и през месец май, дните които са обявени за неучебни и почивни от 18 ч на деня, предхождащ първия неучебен ден до 16 ч на последния неучебен ден, първите пет дни от коледната и великденската ваканция; всяка четна година-дните, които са официални празници във връзка с Нова година и Великден от 18 ч на деня, предхождащ първия почивен ден до 18 ч на последния почивен/неучебен ден, както и последните пет дни от коледната и великденската ваканция. За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел, че понастоящем детето живее при бащата, който полага непосредствени грижи за него.Двамата родители са разделени от м.август 2019 г, от когато майката живее и работи в [населено място] като хигиенист и е наела жилище под наем, от което ползва стая със санитарни помещения.Има добри условия за отглеждане на детето.Добри са условията за отглеждане на детето и при неговия баща.Двамата родители притежават добър родителски капацитет, равен потенциал и подкрепяща среда за отглежането на Й..Бащата декларира, че детето трябва да подържа връзка с майка си, но не предприема действия чрез които да го стимулира да осъществи нужния контакт и съзнателно или не създава пречки за осъществяване на такъв.Съдът е постановил разширен режим на лични отношения с майката, именно за да не бъде задълбочено настъпилото отчуждаване и евентуално загубената в периода 2019-2021 г емоционална връзка с този родител.Режимът определен от първоинстанционния съд не осигурява в достатъчна степен интереса на детето за лични контакти с майката-детето е момиче в пети клас и се нуждае от майчинската грижа и ролята й при определяне на неговия характер, потенциал и бъдещото развитие.Съдът е приел, че при осъществяване на режима и двамата родители трябва да окажат съдействие и да сътрудничат при преодоляване на проблемите настъпили в общуването на Й. с нейната майка и за възстановяване на връзката с нея. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК като ксаторът, счита че в противоречие със създадената съдебна практика въззивният съд не е допуснал експертиза с вещо лице-психолог, при съмнение за родителско отчуждение и, че съдът е следвало да определи в този случай конкретни защитни мерки. Настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол в единствената обжалвана част, с която е постановен по-разширен режим на свиждане на майката с непълнолетното дете Й..Напротив в съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е съобразил цялостната защита на най-добрия интерес на детето и той се състои именно в това да не бъде отчуждено от майката, посредством поведението на бащата.При определяне режима на свиждане, съдът е преценил всички конкретни обстоятелства за необходимостта от ясно, точно и адекватно предписание относно личните отношения на детето с неупражняващия родителски права родител.Въззивният съд е записал в мотивите на своя съдебен акт какво е отразено в социалния доклад, какви са твърденията на страните и е отговорил какво приема за установено.Нормалната връзка с майката е необходима за физическо и психическо развитие на детето, неговите емоционални потребности с оглед възрастта и пола му, а бащата е този, който не следва да прави опити да ги дистанцира и въвлича в конфликти и да не настройва детето срещу другия родител.Майката определено проявява умения и поддържа връзка с детето, зачита го като личност и да се съобразява с възрастовите му особености.Съдът е изпълнил задължението си служебно да събере и охрани интереса на детето във всеки един момент от развитие на производството пред инстанцията по същество.В случая служебното начало има превес над диспозитивното и състезателното начало, а законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на непълнолетните.Въззивният съд съобразил и изцяло е изпълнил тези си задължения поради това не са налице процесуални нарушения, които да бъдат поправени служебно от въззивната инстанция.Поставените от касатора въпроси нямат отношение към крайния изход на спора и решаващите мотиви на съда.Същите не са разрешени в противоречие с действащата практика.Отчетен е най-добрият интерес на детето.Поради което не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Предвид изложеното, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение