Определение № 135 от 29.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 410/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. Д. М., приподписана от адв. А. А., против определение № 24466/21.10.2019 г. по в. ч. гр. д. № 12487/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение № 158359/04.07.2019 г. по гр. д. № 55624/2016 г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса по частна жалба с вх. № 5013693/28.01.2019 г. в размер на 15 лв. В частната касационна жалба се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното определение и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че сумата от 800 лв. не покрива разходите за месечна издръжка в [населено място], което обстоятелство не е било съобразено от съда. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка със следния въпрос: "Следва ли съдът да се съобрази с конкретното финансово и социално състояние на искащия освобождаване от държавна такса и разноски". Сочи противоречие с възприетото в определение № 354/23.07.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 3339/2013 г. по описа на ВКС, ГК, I г. о. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като взе предвид наведените оплакванията, намира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК против въззивно определение, подлежащо на инстанционен контрол съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. За да постанови атакуваното определение Софийски градски съд е съобразил данните в подадената от В. М. декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, а именно: че той получава регулярен месечен доход в размер на 800 лв., разполага с жилище в [населено място] и вила и не е обременен с даването на издръжка в полза на деца или бивш съпруг. Съобразил е, че отсъстват данни за влошено здравословно състояние, което да ангажира част от доходите на лицето за закупуване на медикаменти. Към момента на разглеждане на искането молителят е на 50 години, в трудоспособна възраст позволяваща му да работи и да получава доходи от това. Съпоставена с това материално положение таксата от 15 лв. се явява напълно постижима за изпълнение, тъй като няма да повлияе съществено върху ежемесечните разходи на лицето нужни му за закупуване на стоки от първа необходимост. Изложените обстоятелства са обусловили извода на съда, че общият анализ на имущественото и гражданското състояние на В. М. показва, че той разполага с нужния ресурс да изпълни задължението си за заплащане на държавна такса по подадената от него частна жалба. Посочено е също, че таксата, която възлиза на 15 лв. е най-ниската възможна сред предвидените в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс и плащането й е напълно възможно дори и от лица, получаващи минимална работна заплата. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки - да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В случая липсва основание за допускане на касационно обжалване. Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по поставения от жалбоподателя въпрос. Съдът се е произнесъл по повдигнатия релевантен правен въпрос в съответствие с трайната и последователна практика на ВКС, съгласно която преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса в производството. Тази преценка се извършва въз основа на документи, издадени от съответните компетентни органи /в настоящия случай отсъствие на данни за тези обстоятелства/, които следва да бъдат представени с молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което преценката е строго конкретна с оглед дължимия размер и с оглед конкретните обстоятелства, препятстващи възможността на страната да изпълни това свое задължение. Съдът е извършил преценката си с оглед на всички обстоятелства изброени в чл. 83, ал. 2 ГПК и в съответствие с утвърдената константна практика, според която освобождаването от държавна такса в хипотезата на чл. 83, ал. 2 ГПК е привилегия, която се признава от закона и се предоставя от съда само на лицата, които са доказали неспособността да поемат дължимата за съответното съдебно производство държавна такса. В посоченото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК определение № 354/23.07.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 3339/2013 г. по описа на ВКС, ГК, I г. о. също не е възприето различно разрешение. Съобразно изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на определението. Водим от гореизложеното Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение