Определение № 465 от 04.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 676/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. А. К. против решение № 227/09.02.2012 г., постановено по гр.д.№ 369/2012 г. от състав на Окръжен съд – Варна. Ответникът по касационната жалба не е взел становище. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че разходите, направени от една от страните в делбеното производство, свързани с изготвянето на инвестиционен проект за разделянето на делбения имот, не са от категорията съдебни разноски, визирани в разпоредбата на чл.293а от ГПК /отм./, поради което е оставил без уважение искането за присъждане нагорното основание на половината от сумата, заплатена за изготвянето на проекта, въпреки извършването на делбата въз основа на него и на основание разделителния протокол, обявен за окончателен. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по приложението на разпоредбата на чл.293а от ГПК /отм./ в противоречие с практиката на ВС – ППВС №7/1973 г. С цитираното постановление е прието, че като разноски по смисъла на чл.293а от ГПК /отм./ следва да се считат всички разходи, сторени от съсобствениците, насочени към прекратяването на съсобствеността, поради което е налице соченото противоречие между възприетото то въззивния съд в обжалваното решение, от една страна, от друго с възприетото по този правен въпрос от ППВС №7/1973 г. На основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, касационното обжалване следва да се допусне, като на касатора се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 63,80 лева, за разглеждането на касационната жалба. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия