Решение № 2725 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 865/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на „Удъм“ ЕООД, ЕИК 200464497, седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, [адрес], представлявано от управителя Е. С., чрез адв. Проданов, срещу Решение № 4540/ 13.10.2025 г. на Административен съд Пазарджик (АС - Пазарджик), постановено по адм. д. № 1185/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16001322000067-091-001 от 22.08.2022 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 561 от 15.11.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) Пловдив, с който в тежест на касатора са установени задължения за довнасяне по ЗДДС и ЗКПО в размер на 150 306,94 лв. и лихви 51 847 лв. Поддържат се трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на АС - Пазарджик да анализира доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Поддържа се нарушение на чл. 202 ГПК вр. § 2 ДР на ДОПК при преценката на заключенията на ССчЕ. Отправя се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на установените задължения. Иска се отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендират се деловодните разноски. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП Пловдив, чрез гл. юрк. Калева, оспорва основателността й в писмено становище, иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 6 511,90 евро и възразява се за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. „Удъм“ ЕООД обжалва и Определение № 5411/26.11.2025 г. на АС - Пазарджик по адм. д. №1185/2022 г., постановено в производство по реда на чл. 176а АПК, с което на администрацията е присъдено юрисконсултско възнаграждение от 12736,16 лв. Ответникът по частната жалба оспорва основателността й с позоваване на фактическата усложненост на спора, броя открити съдебни заседания и процесуалната активност на юрисконсулта. Прокурорът от ВКП дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в касационната и в частната жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения. Пред АС - Пазарджик е оспорен РА № Р-16001322000067-091-001 от 22.08.2022 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 561 от 15.11.2022 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив, с който в тежест на „Удъм“ ЕООД са установени задължения за ДДС за периода от 01.12.2016 г. до 30.11.2021 г., в размер на 7 008,49 лева – главница и непризнат данъчен кредит в размер на 96 537,41 лева - главница, общо лихви – 31 820,85 лева; корпоративен данък за 2016 г. в размер на 18 927,40 лева – главница и 10 358,32 лева – лихви; корпоративен данък за 2017 г. в размер на 16 632,71 лева – главница и 7 416,01 – лихви; корпоративен данък за 2018 г. в размер на 3 635,53 лева -главница и 1 252,34 лева – лихви; корпоративен данък за 2019 г. в размер на 1 193,15 лева – главница и 259,53 лева – лихви; корпоративен данък за 2020 г. в размер на 6 372,25 лева – главница и 739,95 лева – лихви; всичко в общ размер на 150 306,94 лева – главница и 51 847,00 лева – лихви. Първостепенният съд е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Мотивирал е извод за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от овластен за това орган. Възприел е тезата на ревизиращите, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ДОПК (данни за укрити приходи или доходи; липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване), обуславящо възможността за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК при съблюдаване на чл. 123 от същия кодекс. Изложил е подробни съображения за неговата материална законосъобразност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е заявеното в касационната жалба възражение за изтекла погасителна давност на задълженията, установени с оспорвания РА. В обхвата на ревизията са задълженията на „Удъм“ ЕООД за ДДС за периодите от 01.12.2016 г. до 30.11.2021 г. и за корпоративен данък от 01.01.2016 г. до 01.12.2020 г. Началният момент на давността както по отношение на задължението по ЗДДС за данъчен период м. 12.2016 г. (чл. 125, ал. 5 вр. чл. 89, ал. 1 ЗДДС), така и на това по ЗКПО чл. 93, ал. 1 ЗКПО) за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., е 01.01.2018 г. С издаването на заповедта за възлагане на ревизията на 07.04.2022 г. давността спира до издаването на акта (чл. 172, ал. 2, т. 1 ДОПК), но за не повече от една година. С издаването на РА на 22.08.2022 г., давността е прекъсната съгласно чл. 172, ал. 2 ДОПК и според ал. 3 от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Изводът на първостепенния съд за доказаност на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред (чл. 124, ал. 2 ДОПК), се базира на пълен и последователен анализ на установените по делото факти - укрити приходи (чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК) по издадени от касатора фактури с получател Държавно горско стопанство — София, получени плащания от „Екомегас“ ЕООД и Регионална дирекция по горите – София; непредставяне на първични счетоводни документи - фактури за покупки и продажби, касови документи, договори, пътни листове и др. за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2019 г., необходими за установяване на основата за облагане с данъци - чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5 ДОПК. Поддържаният и пред настоящата инстанция довод, че именно документираните от касатора стопански операции са в основата на извършеното облагане не държи сметка за разликата между първични счетоводни документи и съставени въз основа на тях счетоводни регистри и безспорната установеност, че такива от първата категория не са представени за четирите данъчни периода от 2016 г. до 2019 г. Фактури за покупки, хронологични регистри и оборотни ведомости (без 2021 г.) са представени от ревизирания за периодите 01.01.2020 - 31.12.2021 г. и същите са съобразени при определянето на данъчната основа за облагане за корпоративен данък за 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г., което е сторено по общия ред. Споделя се от касационния съдебен състав изводът на инстанцията по същество за правомерно увеличение на счетоводния финансов резултат за 2020 г. със сумата 39 228,00 лв. на основание чл. 77, ал. 1 ЗКПО и със сумата 32 690 лв. по реда на чл. 78 ЗКПО. Не се спори относно издаването от касатора на 6 фактури с получатели „Аргогруп екзакт“ ЕООД, „Инфрастрой СМ“ ЕООД и „Левихилдо“ ЕООД, които, с включен ДДС, са отразени по дебита на сч см 703 Приходи от продажба на услуги вместо по кредита на същата сметка. В резултат на това не са отчетени реализирани приходи от продажби, обусловило некоректно деклариране на всички постъпления, общите приходи и разходи от дейността и действителната данъчна основа. Правилно е приел АС Пазарджик, че е допусната счетоводна грешка при контирането на изброените в РД фактури за продажби и отразяването на приходите от дейността, а ревизираният не е открил сам това несъответствие и не е предприел коригиране по чл. 75, ал. 1 от ЗКПО. Ето защо и съобразно чл. 81 от ЗКПО корекцията е извършена от ревизията. Съответства на материалния закон - чл. 71, т. 1 ЗДДС първоинстанционното решение и в частта, отхвърляща оспорването срещу РА досежно отказа да се признае право на приспадане на данъчен кредит по фактури с издатели „Европаркет“ ООД, „Универсал“ ЕООД, „Христозов ауто“ ЕООД, „Екомегас“ ЕООД, „Лиан-07“ ООД, „П И К Проект“ ЕООД и „Хъс“ ЕООД. Цитираната норма предвижда, че това право може да бъде упражнено, когато лицето притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. Непредставянето на изброените в РД фактури препятства проверката на цитираната формална предпоставка за упражняване на правото на данъчен кредит. Ревизираното лице е длъжно да притежава фактури, за да упражни правото на приспадане. Правилно е решението и в частта, отхвърляща жалбата срещу РА относно начисления съгласно чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС ДДС в размер на 3 993,73 лева, за данъчен период м. 03.2021 г. – 1400,00 лева, за м. 12.2017 г. – 1 950,62 лева; за м. 07.2018 г. – 11,80 лева и за м. 12.2018 г. – 631,31 лева на ревизирания по фактури № 37/05.03.2021 г., издадена на „Инфрастрой СМ“ ЕООД, № 736/18.12.2017 г., № 74711.07.2018 г., № 759/13.12.2018 г., издадени на Държавно горско стопанство София (сега с наименование Югозападно държавно предприятие), доколкото „Удъм“ ЕООД не е включило фактурите в дневниците за продажби за съответните месеци, нито за следващите периоди, както и не са включени в справките декларации по ЗДДС за съответния период. За получената сума в размер на 5 319,99 лв. от РДГ – София и липсата на представена фактура от касатора законосъобразно е начислен ДДС и е определена следващата се лихва. Първостепенният съд с право е отказал да цени заключението на ССчЕ в частта му относно представянето на копия от фактури № 132/ 19.07.2019 г., издадена от „Био Екомегас“ ЕООД, № 132/ 19.07.2019 г., издадена от „Екомегас“ ЕООД, № 0….1020/10.06.2018 г., издадена от „П И К Проект“ ЕООД (с получател, различен от касатора), фактура № 2800023284/17.12.2018 г., издадена от „Хъс“ ЕООД, за която експертът е посочил, че не е била издавана и осчетоводена при издателя. Същото се отнася и за фактура № 1526/ 02.06.2018 г., издадена от „Универсал“ ЕООД и издадените от „Христозов Ауто“ ЕООД. Във връзка с фактурите от „Европаркет“ ООД и „Хъс“ ЕООД съдът е дал вяра на писмените обяснения на управителите на дружествата, сочещи липсата на издавани фактури от тях и неосъществяване на доставки към ревизирания. По отношение на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Христозов Ауто“ ЕООД, ЕТ „Цецитранс - Ц. Л.“, „Кузманов и сие“ ООД, „Технополис България“ ЕАД, „Техномаркет България“ ЕАД, „Практикер“ ЕООД, „Лукойл България“ ЕООД, решаващият състав е анализирал доказателствата по делото и, обратно на касационния довод, е изложил собствени фактически установявания и правни изводи. Анализирани са копия на дневниците за покупки, дневниците за продажби за 2016 г. - 2018 г. и счетоводните отчети на „Христозов ауто“ ЕООД, въз основа на които е заключено, че фактури № 0000000976/13.12.2018 г. и № 0000000981/10.01.2019 г. не са издадени на ревизирания. Съобразено е, че фактура № 0000000603/14.09.2019 г., издадена от „Христозов - ауто“ ЕООД, чийто предмет е авточасти, автоуслуга, не е съпътствана от доказателства, позволяващи да се установи предметът на доставката – вид на стоките, характеризиращи се с марка, модел, година на производство и т. н., включително вид на услугите. Без конкретизация на параметри на видовете части не може да се приеме за доказано именно тяхното предаване на ревизирания. Идентични са съображенията и по 6 фактури, издадени от ЕТ „Цецитранс - Ц. Л.“ с предмет авточасти и ремонт. Правото на приспадане на данъчен кредит при доставка на услуга възниква с реалното изпълнение на услугата, резултатът от която следва да е налице при получателя. В случая по спорните фактури с предмет ремонт (издател ЕТ „Цецитранс - Ц. Л.“ ) и автоуслуга (издател „Христозов Ауто“ ЕООД) не са съпътствани от доказателства, позволяващи да се установи предметът на доставката – влагане на труд, материали, консумативи, ползване на подемна техника и т. н. Липсват данни резултатът от нея да е наличен при ревизирания или да е отреден в последващата му облагаема дейност. Във връзка с две фактури, издадени от „Кузманов и сие“ ООД с предмет „дърва за огрев 237,34 куб.м.“, съдът с право се е позовал на заключението на ССчЕ в съвкупност със свидетелските показания на св. Кузманова (управител на дружеството), отричащи търговски взаимоотношения с „Удъм“ ЕООД. АС Пазарджик е акцентирал върху обстоятелството, че фактурите, издадени от доставчици на горива „Лукойл България“ ЕООД, „Еко България“ ЕАД, „Петрол“ АД, не са съпътствани от доказателства за ползване на гориво от ревизирания за експлоатация на ползвани активи. Същото се отнася до фактурите, издадени от „Технополис България“ ЕАД, „Техномаркет България“ ЕАД и „Практикер“ ЕООД и липсата на данни за отреждане на стоките и резултатите от услугите в дейността на „Удъм“ ЕООД Споделя се от касационния съдебен състав изводът на инстанцията по същество, че фактурите с предмет - плащане по договор за СМР и акт обр. 19, издадени от „Ейч Ди Строймаркет“ ЕООД не съдържат данни видовете СМР, количества, място на извършване, специализирана строителна техника, времето на извършване на ремонтните и монтажни работи, вкл. строителни книжа. Приобщени са доказателства за назначени лица по трудово правоотношение при „Ейч Ди Строймаркет“ ЕООД съгласно справка за подадени уведомления по чл. 62 КТ, но от същата не се установява полагане на трудова дейност. Недоказаната доставка, макар отразена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице. Първоинстанционният съд е обсъдил заключенията на ССчЕ в съвкупност с останалите доказателства по делото в изпълнение на чл. 202 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и е мотивирал подробно и последователно извода за недоказаност на материалноправните предпоставки за приспадане на правото на данъчен кредит. При горния анализ се налага извод, че решението на Административен съд Пазарджик не е засегнато от наведените с касационната жалба отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. Неоснователна е и частната жалба на „Удъм“ ЕООД: С Определение № 5411/26.11.2025 г. АС - Пазарджик е изменил Решение № 4540/ 13.10.2025 г., постановено по адм. д. № 1185/2022 г. в частта за разноските, присъждайки на администрацията юрисконсултско възнаграждение в пълния претендиран размер. Спорът се характеризира с фактическа усложненост, обусловила изясняването му чрез многобройни процесуални действия на съда и страните, включително открити съдебни заседания с активното участие на ответника, ангажирал аргументирани становища по всички искания и доводи на ревизирания. Изложеното е основание да се приеме, че обжалваното определение е постановено в съответствие с нормата на чл. 161, ал. 1, изр. 2 в относимата по време редакция и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане на ответника по касационната жалба, с оглед обема и качеството на осъществената процесуална защита, изразяваща се в обстоен писмен отговор със съображения по всички доводи на касатора, се присъжда юрисконсултско възнаграждение от 220 евро. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1, изр. 1, предл. 1 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение