Определение № 2395 от 25.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 2751/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. В. И., представляван от адв. Г. П., срещу решение № 802 от 05.07.2024г. по в.гр.д. № 994/2024г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 6686 от 22.12.2023г. по гр.д. № 12528/2022г. на СГС I г.о., 8 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора против „Портал“ ЕООД иск с правно основание чл.439, ал.2 ГПК за несъществуване правото на принудително изпълнение за парично задължение в размер на сумата над 97 169,95 лева до 103 348,73 лева и е прекратено производството по делото в тази част, както и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният от касатора против „Портал“ ЕООД иск с правно основание чл.439, ал.2 ГПК за установяване несъществуване на правото на принудително изпълнение за парично задължение в размер на сумата 97 169,95 лева в рамките на изпълнително дело № 20218470400176 по описа на ЧСИ Н. П., рег. № 847 КЧСИ въз основа на изпълнителен лист от 30.09.2008г. по ч.гр.д. № 10406/2008г. на СРС, 68 състав и изпълнителен лист от 26.07.2012г., издаден по гр.д. № 9401/2009г. по описа на СГС, ГО, I-1 състав.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и установеното фактическо и правно положение. Намира, че въззивният съд неправилно е приел, че не е настъпила перемпция на изпълнителното дело и че погасителната давност не е изтекла, тъй като погрешно е квалифицирал някои от извършените действия като изпълнителни и като законосъобразни и неправилно е приложил тълкувателната практика на ВКС. Счита за неправилен извода, че подадената на 30.06.2014г. молба от взискателя – искане за овластяване да предяви иск за прекратяване на дружеството на длъжника, както и издаването от ЧСИ на постановление за овластяване на взискателя, са валидни изпълнителни действия. Твърди, че между 17.01.2014г. и 23.03.2016г. не са искани и/или извършвани изпълнителни действия по изпълнителното дело. Поддържа, че всички изпълнителни действия, извършени след настъпване на перемпцията по изп.д. № 2008570400132 на ЧСИ Б.Я., са невалидни и не биха могли да имат правните последици по чл.116, б.“в“ ЗЗД.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като сочи следните процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото:

1. Валидно ли е изпълнително действие на съдебен изпълнител, което е предприето след прекратяване по право на изпълнителното производство поради непредприемане на изпълнителни действия срещу длъжника повече от две години /т.нар. перемпция – чл.433, ал.1, т.8 ГПК/, въпреки че съдебният изпълнител не е постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение /изпълнителното дело/?

2. Искането на взискателя /по чл.517 ГПК/ за овластяване – да бъде овластен да предяви иск за прекратяване на дружеството на длъжника или на участието на длъжника в дружество, представлява ли изпълнително действие по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 ГПК?

Касаторът твърди, че във връзка с произнасянето на въззивния съд по втория въпрос е налице и очевидна неправилност на въззивното решение – основание по чл.280, ал.2, предл.трето ЗЗД за допускане на касационен контрол.

Ответникът „Портал“ ЕООД, представляван от адв. Б. К., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационен контрол, като сочи, че първият въпрос е решен в съответствие с т.3 от ТР № 2 от 04.07.2024г. по тълк.д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС, а отговорът на втория въпрос следва от систематичното място на чл.517 ГПК и от практиката на ВКС по решение № 44 от 26.06.2019г. по т.д. № 1368/2018г. на ВКС, I т.о. и поради това не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа, че не е налице твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение. Излага и подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел, че предметът на отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК за недължимостта на изпълняемото материално право е обусловен от вземанията, за които е издаден изпълнителен лист, очертаващи и пределите на решаващата дейност на съда. Посочил е, че целта на исковата защита при предявяване на иска по чл.439 ГПК е при уважаването му за съдебния изпълнител да възникне задължение за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.7 ГПК, в който случай взискателят няма право да инициира ново изпълнително производство. С оглед на това е приел, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иск по чл.439 ГПК за установяване, че не дължи разноските, начислени в хода на изпълнителното производство, които не са част от вземанията по издадените изпълнителни листове, и е достигнал до извод, че за вземанията на взискателя в размер над 97 169, 95 лв. до 103 348, 73 лв. (сумата от 6 178, 78 лв.) искът по чл.439 ГПК се явява процесуално недопустим, тъй като е предявен извън описаните в изпълнителните листове вземания и суми.

Въззивният съд е приел, че в случая с влязло в сила на 26.06.2012г. съдебно решение предявеният иск по реда на чл.422 ГПК е уважен и от момента на влизане в сила на съдебното решение започва да тече 5 – годишен давностен срок за всички вземания, на основание чл.117, ал.2 ЗЗД.

Въз основа на събраните по делото доказателства, е приел за установени следните факти: с молба от 07.10.2008 г. до ЧСИ Б. Я. „Портал“ ЕООД е поискал образуване на изпълнително дело срещу С. И. въз основа на издадения на 30.09.2008 г. изпълнителен лист; на 18.02.2009 г. са изпратени запорни съобщения до различни банки, като с писмо от 25.02.2009 г. „Уникредит Булбанк“ АД е уведомил съдебния изпълнител, че са блокирани сметките на длъжника и съобразно наличните в тях авоари са извършени частични плащания, описани в писмото, а съгласно писмо от 16.02.2009 г. от „Райфайзенбанк България“ ЕАД запорът е наложен в общ размер на 1 412, 45 лв.; с молба от 23.08.2012 г. взискателят е поискал възобновяване на изпълнителното производство, като е представил и изпълнителен лист от 26.07.2012 г., издаден от СГС по гр. д. № 940/2009 г. срещу С. И. в полза на „Портал“ ЕООД за сумата от 1 840 лв., представляваща сторени разноски по делото за двете съдебни инстанции; на 24.10.2012 г. е изпратено запорно съобщение до „Уникредит Булбанк“ АД; на 04.10.2013 г. е постъпила сумата 2 727, 58 лв. от сметки на длъжника от“ Общинска банка“; с молба от 16.01.2014 г. взискателят е отправил искане до съдебния изпълнител за налагане на запор върху дружествените дялове на длъжника от „Стил 71“ ЕООД; със съобщение от 16.01.2014 г. е наложен запор върху дружествените дялове на длъжника в посоченото дружество; с молба от 30.06.2014 г. взискателят е отправил искане до съдебния изпълнител на основание чл.517 ГПК за прекратяване на „Стил 71“ ЕООД, както и на основание чл.517, ал.4 ГПК да го овласти да предяви пред СГС иск за прекратяване на дружеството; с постановление от 28.07.2014 г. съдебният изпълнител е овластил взискателя да предяви пред СГС иск за прекратяване на „Стил 71“ ЕООД; на 23.03.2016 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД, а на 02.06.2016 г. – до „Уникредит Булбанк“ АД; с постановление от 30.10.2020 г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като съдебният изпълнител е констатирал, че последното изпълнително действие е извършено на 23.03.2016 г. – запор върху банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД, и на 25.11.2020 г. съдебният изпълнител е върнал на взискателя изпълнителните листове от 30.09.2008 г. и от 26.07.2012 г., за което е съставен приемо-предавателен протокол; с молба от 26.11.2020 г. до ЧСИ Б. Я. „Портал“ ЕООД е отправил искане за образуване на изпълнително производство срещу С. И. въз основа на изпълнителен лист от 30.09.2008 г. и от 26.07.2012 г. и за налагане на запор върху банковите му сметки, трудово възнаграждение, дружествени дялове в „Стил 71“ ЕООД, както и възбрана върху 1/2 ид. ч. от притежавания от длъжника апартамент; на 27.11.2020 г. е изпратено запорно съобщение до АВ за налагане на запор върху дружествения дял на длъжника в „Стил 71“ ЕООД, както и са изпратени запорни съобщения до банки; с писмо от 29.12.2020 г. „Интернешънъл Асет Банк“ АД е уведомил съдебния изпълнител, че по сметка на длъжника постъпва трудовото му възнаграждение и на длъжника ще се изплаща сума до размера на минималната работна заплата, като е преведена сума от 5 467 33 лв.; с постановление от 30.11.2020 г. е наложена възбрана върху 1/2 ид. ч. от притежавания от длъжника апартамент; на 19.03.2021 г. взискателят е депозирал молба до съдебния изпълнител да бъде направено пълно проучване на имущественото състояние на длъжника и да бъде наложен запор върху новооткрити банкови сметки на длъжника; на 19.04.2021 г. взискателят е депозирал молба до съдебния изпълнител, с която е отправил искане за овластяване по чл.517, ал.4 ГПК с оглед завеждане на иск за прекратяване на „Стил 71“ ЕООД, в което длъжникът е едноличен собственик на капитала; с разпореждане от 27.08.2021 г. изпълнителното дело е изпратено за продължаване на изпълнителните действия по компетентност на ЧСИ Н. П., като е образувано изп.д. № 20208570400428 по описа на ЧСИ Н. П.; на 27.08.2021 г. е съставен приемо-предавателен протокол; на 08.12.2021 г. е депозирана молба от длъжника за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като последното изпълнително действие е извършено на 18.02.2009 г., делото е прекратено на 18.02.2011 г. и всяко изпълнително действие след тази дата следва да се счита за незаконно извършено; с постановление от 13.12.2021 г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство; с постановление от 26.04.2021 г. съдебният изпълнител е овластил взискателя на основание чл.517, ал.4 ГПК да предяви пред СГС иск за прекратяване на „Стил 71“ ЕООД.

Въззивният съд е взел предвид, че съгласно ТР № 3 от 28.03.2023г. по тълк. д. № 3/2020г., ОСГТК на ВКС погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, като е прието, че за тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980г. Приел е, че в разглеждания случай към момента на приемане на ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на 30.09.2008г. изпълнителен лист, е било висящо. Поради това е намерил, че по време на висящото изпълнително производство по изп. д. № 2008570400132 по описа на ЧСИ Б. Я. давност не е текла. Посочил е, че е спорно между страните в производството дали горепосоченото изпълнително дело е прекратено по реда на чл.433, т.8 ГПК и съответно кога.

Въззивният съд е приел, че съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.10, прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Съгласно чл.116, б.„в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Посочил е, че съгласно тълкувателното решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Взел е предвид и даденото разяснение, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Изложил е съображения, че съгласно чл.517, ал.4 ГПК, когато изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството, искът за прекратяването му може да бъде предявен след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл.96, ал. 1 от Търговския закон, без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството. Съобразил е, че систематичното място на посочената разпоредба е в глава 45 „Изпълнение върху вземания на длъжника“, както и че с предявяване на конститутивния иск по ч.517, ал.4 ГПК се упражнява потестативното право на кредитора на едноличния собственик на капитала да прекрати търговското дружество, да удовлетвори вземането си от ликвидационния дял на длъжника. Посочил е, че като абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на този иск е въведено изискването за наличие на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество има качеството на задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения дял, както и наличието на изрично овластяване на взискателя да предяви иска. Поради това е намерил, че депозираната на 30.04.2016г. молба от взискателя за овластяване от съдебния изпълнител за предявяване на иск по чл.517, ал.4 ГПК съставлява искане за извършване на изпълнително действие за принудително изпълнение върху вземане на длъжника, насочено към осребряване на имуществото му, с цел удовлетворяване на вземанията, за които са издадени изпълнителните листове. Поради това е заключил, че последица от отправеното до съдебния изпълнител искане е прекъсване на давността и релевираното оплакване от жалбоподателя се явява неоснователно, а изпълнителното производство не е прекратено на 17.01.2016 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Приел е, че последното извършено изпълнително действие по посоченото изпълнително дело е на 23.03.2016 г., когато съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до „Банка ДСК“, и поради това изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на 23.03.2018 г., а постановлението за прекратяване от 30.10.2020 г. само констатира последиците на настъпилата перемпция. Предвид изложеното е заключил, че след 23.03.2018 г. започва да тече нов 5 – годишен срок за вземанията на ответника спрямо ищеца по издадените изпълнителни листове и преди изтичането на давностния срок, на 26.11.2020 г. взискателят е поискал образуване на ново изпълнително производство, като в молбата са посочени конкретни изпълнителни действия за събиране на вземанията.

Въззивният съд е посочил, че в хода на образуваното изп. д. № 20208570400428 по описа но ЧСИ Б. Я. и изп. д. № 20218470400176/2021 г. по описа на ЧСИ Н. П. са поискани и извършени описаните изпълнителни действия, довели до прекъсване на давността, последното от които е извършено на 02.11.2021 г. – изпратено запорно съобщение до „Айкарт“ АД. Поради това и при съобразяване на обстоятелството, че предприемане на всяко едно от описаните изпълнителни действия по трите изпълнителни производства е довело до прекъсване на давността и е започнал да тече нов давностен срок, който към момента на завеждане на делото и провеждане на устните състезания във въззивното производство не е изтекъл, е достигнал до извод, че вземанията на кредитора не са погасени по давност към момента на завеждане на делото, както и към момента на провеждане на устните състезания в настоящото производство.

Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Формулираният от касатора първи процесуалноправен въпрос отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК с оглед изложените от въззивния съд съображения. Отговор на поставения въпрос е даден в т.3 на ТР № 2 от 04.07.2024г. по тълк.д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС. Прието е, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В мотивите е разяснено, че перемпцията и давността са различни правни институти с различни правни последици. Кредиторът по изпълнително дело, дори да е допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността, като поиска изпълнителни действия отново. Ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнителни действия в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие – задължението за действие е на съдебния изпълнител. Съображенията на въззивния съд не са в отклонение от така даденото разрешение, поради което не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Вторият процесуалноправен въпрос също е обсъждан от въззивния съд и поради това осъществява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. По този въпрос в решение № 757 от 18.12.2024г. по гр.д. № 2721/2023г. на ВКС, ГК, IV г.о. е прието, че изявлението по чл.517, ал.3, изр.2 ГПК е равнозначно/има последици на искане за прилагане на нов изпълнителен способ, т.е. е прието, че представлява изпълнително действие по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Настоящият състав споделя така даденото разрешение и произнасянето на въззивния съд не е в отклонение от него. Наличието формираната практика по поставения въпрос, която не се налага да бъде променяна или осъвременявана, изключва соченото от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Не е налице и твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая обжалваното решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 4000 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение