Определение № 84 от 06.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3380/2017 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. М. М. чрез адв. Т. Б. от САК срещу решение №1688 от 04.08.2016г. по в. гр.дело № 1314/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №17742 от 27.10.2014г на Софийски градски съд. По предявени от починалата понастоящем З. Г. Г. искове, материалноправната легитимация на настоящия касатор И. М. М. като неин правоприемник по силата на саморъчно завещание от 08.04.2009г е отхвърлена, предвид проведеното оспорване на завещането като неавтентично в ръкописната му част. Като е взел предвид приетите заключения на вещи лица, в производството по чл. 196 и сл. ГПК (отм) въззивният съд е приел от фактическа страна, че саморъчното завещание от 08.04.2009г, с изключение на изписаното име и подписа под него ,не е написано от З. Г.. Изтъкнато е,че саморъчното завещание представлява едностранна сделка ,за действителността на която чл. 25 ЗН поставя специални изисквания - да е написано изцяло ръкописно от завещателя, да е датирано и да е подписано от него. Щом не е изпълнено едно от тях, в случая първото ,сделката е нищожна и ищецът не може да придобие права въз основа на нея. В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане до касационно обжалване с изтъкване на всички специални основания по чл. 280 ал.1 т.1 - 3 ГПК се поставя въпрос: „Изискването на чл. 25, ал.1 ЗН саморъчното завещание да бъде изцяло написано от самия завещател обхваща ли цялото съдържание на текста, независимо от значимостта му за изясняване на завещателната воля, или обхваща съществената част от текста, която е изражение на завещателната воля”. Защитата вижда отговора в каузалната практика на ВКС, изразена в решение №4384/1980г по гр.д № 2083/1980г І г.о, според което решение липсата на някой от реквизитите на датата може да бъде попълнена само с останалия текст на завещанието, а това означава ,че дори при липса на реквизит в датата,от значение е изясняването на завещателната воля. От съдържанието на решение №1302/1991г., І г.о на ВКС, където е посочено, че датата трябва да бъде написана ръкописно от самия завещател, а не от друго лице, защото тя е съществена част от самото завещание, касаторът прави извод че според практиката на ВКС завещанието е съставено от части, едни от които са съществени, а други не. От съдържанието на решение №277/2004г, ІІ г.о на ВКС, където е посочено, че подписът трябва да бъде след завещателните разпореждания и ако има такива разпореждания след него, те биха били недействителни, а не цялото завещание, касаторът прави извод, че според практиката на ВКС в едно действително завещание е възможно да съществува текст, който не е действителен. Следователно, ако има недействителен текст в завещанието поради обстоятелството, че определени думи и изрази не са написани от завещателя ,това не означава недействителност на изразите, думите, изреченията написани от завещателя. От съдържанието на решение №434/02.06.2003г, ІІ г.о на ВКС, спордед което след като е било записано „ завещавам цялото си движимо и недвижимо имущество”, добавянето на частицата „не”пред втората дума „движимо” със същата химикалка, добавката не буди съмнение; налице правописна грешка която не може да доведе до нищожност. Според защитата мотивите означават, че добавянето на думи със същата химикалка, което може да доведе до различно тълкуване не води до недействителност, щом не прави волята неясна.Следоватлно съществен е текстът от завещанието, което прави ясна завещателната воля, а текстът извън него, дори да е формално в противоречие с тази воля ,последният е несъществен и не води до недействителност. Основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК защитата изтъква в случай,че горната практика не се приеме за достатъчно експлицитна по поставения въпрос, предвид необходимост от точно прилагане на закона и развитие на правото. В писмен отговор ответникът по жалбата Д. Н. Н. ,чрез пълномощника си адв. С. В.- П. от САК изтъква ,че касаторът не е изпълнил в срок указанието на съда да формулира касационни основания .Освен това не са налице нито общата, нито допълнителните предпоставки на чл. 280 ал.1 ГПК. Посочените в първата част на изложението фактически твърдения на касатора не кореспондират с делото. Фактът,че процесното завещание е само подписано, но не и написано от З. Г. не означава ,че завещателната й воля е била несъмнена, както касатора счита. Целият текст на завещанието не е изписан от последната, а не една или друга дума, поради това формулираният във втората част на изложението въпрос е ирелевантен. Освен това не се обосновава един и същ въпрос да е разрешен противоречиво в изтъкнатите решения от практиката на ВКС. Претендира разноски. Постъпил е отговор и от ответника И. П. А., чрез адв. Ш.. Цитираните от касатора съдебни решения засягат въпроси, различни от разгледания по делото Формулираният въпрос е неоснователно разширан и се отклонява от произнесения, обусловил крайния извод на съда. В опит да се домогне до ревизия на решението касаторът поставя въпрос ,който не е имал значение за изхода на делото .Нормата на чл. 25 ал.1 ЗН е ясна, както и чл. 42 б.”б” ЗН ,законът пряко дава отговор на въпроса Претендира разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр.отделение счита,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формулираният въпрос не е решаващо произнесен от въззивния съд по смисъла на разясненията, дадени в ТР №1/2010г по т.д №1/2009 ОСГТК, тъй като при установените и съответно възприети от въззивния съд факти по делото, свързани с авторството на ръкописния документ в цялата му съдържателна част, изобщо няма отправна точка за разсъждения, изключваща нейната значимост в отделни части на текста, както се постулира във въпроса Категоричната установеност,че текстът на завещанието изцяло е написан от друго лице, не е обусловил от гледна точка на законовите изисквания в чл. 25 ,ал.1 ЗН или от гледна точка на процесуалните правила да се прави оценка на отделните части на текста по значимост. Не е била налице решаваща необходимост съдът да се занимае със съдържателните елементи на волеизявлението в ръкописния текст на завещанието и значението им, при положение че липсва първото условие за действителност – саморъчното ръкописно изготвяне на документа. Ето защо, дори да се отговори положително на поставения в изложението въпрос, отговорът му не е обуславящ за изхода на делото и няма да доведе до други изводи при саморъчно завещание, което изобщо не е написано от лицето завещател ,а само е подписано от това лице, с имена и подпис. За пълнота следва да се добави, че аналогията със случаи в които завещателят е допуснал правописна грешка, има непълно означение на датата което може да се попълни от самия текст на завещанието, или някоя част от текста завещателят е изписал след полагане на подписа си, е неуместна като обосновка за прилагане на същите диференцирани разрешения в практиката на ВКС тогава, когато липсва първото законово условие за действителност на саморъчното завещание, а именно то да е написано от завещателя. На ответника по жалбата Д. Н. Н. се дължат разноски за адвокат, установени в размер на 2150 лева. На ответника по жалбата И. П. А. се дължат разноски установени в размер на 500, за адвокатска защита Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.