Определение № 60231 от 29.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 765/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК и по чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Й. Х., чрез пълномощника й адв. Л. против определение № 2589/20.11.2020 г. на САС, постановено по ч.гр.д. № 3218/2020 г., с което е отменено определение № 17573 от 17.07.2019 г., постановено по гр.д. № 14600/2014 г. на Софийски градски съд и вместо него молбата на П. Й. Х. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските е отхвърлена. С частната касационна жалба се обжалва и определение № 2589/20.11.2020 г. на САС, постановено по ч.гр.д. № 3218/2020 г. в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима, частна жалба с вх. № 72281/20.07.2020 г. срещу определение от 15.06.2020 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 14600/2014 г. Жалбоподателката излага доводи за неправилност на определението поради нарушение на разпоредбата на чл.69, ал.1 ГПК, както и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в несъобразяване на посочената от ищеца в искова молба цена на предявените с нея искове. Към касационната жалба е приложено изложение на касационните основания по чл.284, ал.3 ГПК, в което са формулирани следните процесуалноправни въпроси: 1/ Как се определя цената на иск за недействителност на договор – по чл.69, ал.1, т.4 или по чл.69, ал.1, т.3; 2/ Как се определя цената на искове за реално предаване на вещ и 3/ Може ли съдът в производство по частна жалба по чл.248 ГПК да променя квалификацията на иск, по който е налице влязло в сила решение. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по първите два въпроса в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 790 от 18.11.2013 г. по ч.гр.д. № 2946/2013 г., I т.о. на ВКС, определение № 309 от 23.04.2013 г. по ч.гр.д. № 1876/2013 г. на I т.о. на ВКС, а по третия в противоречие с решение № 43/14.04.2014 г. по гр.д. № 6421/2013 г. на II г.о. Поддържа се и основанието на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК-очевидна неправилност на определението. Иска се допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд в тази му част и отмяна на същото, като вместо него се потвърди определението на първоинстанционния съд от 17.07.2019 г., постановено в производство по чл.248 ГПК. В случай, че определението на САС бъде допуснато до касация и отменено в тази му част, жалбоподателката моли да се отмени и определението на САС в частта, с която е оставена без разглеждане частната й жалба с вх. № 72281/20.07.2020 г. срещу определение от 15.06.2020 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 14600/2014 г., с което е оставена без уважение молбата й за допълване на определение № 17573/17.07.2017 г. на Софийски градски съд. Ответникът по частната жалба – „Ал Предо“ ЕООД, не изразява становище в срока за отговор. Предмет на настоящото производство са частна касационната жалба срещу определение на апелативен съд в частта, с която се е произнесъл по частна жалба срещу определение на Софийски градски съд, постановено в производство по чл.248 ГПК, която се разглежда по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК и частна жалба срещу определение на апелативен съд в частта, с която е оставил без разглеждане частна жалба срещу определение на първата инстанция, постановено по молба с правно основание чл.248 ГПК, която се разглежда по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК приема следното: С решение от 23.06.2017 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 14600/2014 г. е прието за установено по предявения от „Алпредо“ ЕООД против П. Й. Х., иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД, че договор за покупко-продажба на МПС от 16.01.2013 г., сключен между „Алпредо“ ЕООД, представлявано от П. Х. и П. Х., с който е прехвърлено правото на собственост върху лек автомобил марка „Тойота“, с рег. [рег.номер на МПС], е недействителен поради липса на представителна власт на П. Й. Х. и последната е осъдена да предаде на дружеството – ищец, на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД получения без правно основание, по недействителен договор за покупко - продажба на МПС от 16.01.2013 г., лек автомобил. С решението ответницата П. Й. Х. е осъдена да заплати на ищеца „Алпредо“ ЕООД на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото в размер на 4 200,00 лв., от които 2 260,00 лв. –за адвокатско възнаграждение /намален с оглед направеното възражение за прекомерност/ и 1 600 лв. – за държавна такса по исковете. С решение от 15.03.2018 г. по същото дело, постановено по реда на чл.250 ГПК, Софийски градски съд е оставил без уважение молба на ищеца „Алпредо“ ЕООД, съдържаща се във въззивната му жалба за допълване на решението от 23.06.2017 г. с диспозитив относно предявения при условията на евентуалност иск за заплащане на левовата равностойност на лек автомобил марка „Тойота“, с рег. [рег.номер на МПС], в размер на 40 000 лв. Решението от 23.06.2017 г. е влязло в сила на 27.03.2019 г. / когато са влезли в сила двете разпореждания на СГС от 18.02.2019 г. за връщане на въззивните жалби, депозирани от двете страни. С определение от 17.07.2019 г. по гр.д. № 14600/2014 г. Софийски градски съд се е произнесъл по молба на ответницата П. Х. с правно основание чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като е намерил за основателен доводът на молителката, че държавната такса по двата иска не е определена правилно, като е прието че последната е в размер на общо 100,00 лв. по двата иска, определена по реда на чл.69, ал.1, т.4 ГПК по първия иск, а по втория иск - с оглед стойността на МПС, посочена в договора за покупко-продажба. Така разноските по делото, сторени от ищеца са 100 лв. за държавна такса и 2 600 лв.-за адвокатско възнаграждение, при което общият размер на разноските, дължими от ответницата е 2 700 лв., а не 4 200 лв., поради което е изменил решението в частта относно разноските, като е осъдил ответницата да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК, направените разноски в размер на 2 700 лв. С определение от 15.06.2020 г. по гр.д. № 14600/2014 г. Софийски градски съд се е произнесъл по молба на ответницата П. Х. за допълване на определението от 17.07.2019 г. с твърдения, че съдът не се произнесъл по искането за изменение на разноските, представляващи адвокатско възнаграждение, а само по отношение на искането за изменение на разноските за държавна такса. Молбата е оставена без уважение, като съдът е изложил съображения, че се е произнесъл относно всички разноски по делото, включващи държавна такса / 100 лв./ и адвокатско възнаграждение / 2 600 лв./ С обжалваното пред Върховния касационен съд определение 2589/20.11.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 3218/2020 г., Софийски апелативен съд се е произнесъл по частна жалба на ищеца „Алпредо“ ЕООД срещу определението на СГС от 17.07.2019 г., с което е изменено решението на СГС в частта за разноските, присъдени в полза на дружеството, по частна жалба на ответницата П. Х. срещу определението на СГС от 17.07.2019 г. в частта, с която молбата й по чл.248, ал.1 ГПК е оставена без уважение /относно размера на дължимите на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение/ и по частна жалба на ответницата П. Х. срещу определението на СГС от 15.06.2020 г., с което е оставена без уважение молбата й за допълване на определението на СГС от 17.07.2019 г. За да уважи частично частната жалба на ищцовото дружество срещу определението на СГС от 17.07.2019 г., въззивният съд е приел, че с влязлото в сила решение на СГС са уважени два кумулативно съединени иска: за недействителност на договор за покупко-продажба на МПС и иск за предаване на вещта, предмет на договора, като цената на първия иск се определя по реда на чл.69, ал.1, т.3 вр. т.2 ГПК, т.е. цената на иска е посочената от ищеца в исковата молба пазарна цена на автомобила - 40 000 лв., а цената на втория иск се определя по реда на чл.69, ал.1, т.2 ГПК – също 40 000 лв. При така посочената цена на двата иска, съдът е приел, че разноските възложени в тежест на ответницата П. Х. са били правилно определени с решението на СГС - 1600 лв. за заплатена държавна такса и 2 600 лв. за адвокатско възнаграждение / намалено от СГС с оглед заявеното от ответницата възражение за прекомерност/, поради което обжалваното определение, с което са изменени разноските, като са намалени от 4 200 лв. на 2 700 лв., се явява неправилно и е отменено, като вместо него е постановено друго, с което молбата на П. Х. по чл.248, ал.1 ГПК е отхвърлена. С оглед отхвърлянето на молбата на ответницата по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решението, въззивният съд е приел, че частната й жалба срещу определението на СГС от 15.06.2020 г., с което е оставена без уважение молбата й за допълване на определението от 17.07.2019 г., се явява недопустима поради липса на правен интерес и е оставил без разглеждане жалбата. Според тълкуването, дадено в т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Формулираните в изложението въпроси не отговарят на общото основание на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като те нямат претендираното от касатора значение за изхода на настоящия правен спор, като съображенията за това са следните: При предявяването на иска, ищецът е този, който посочва цената на иска - чл.70, ал.1 ГПК, но съдът не е обвързан от това и може служебно да повдигне въпроса за цената на иска, както това може да направи и ответникът по иска, но най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, като в случай на несъответствие на указаната цена с действителната, съдът определя цената на иска. Така посочената и определена, цена на иска остава неизменна за цялото производство по делото, освен в случаите на увеличение на спорния предмет, което ще рефлектира на върху цената на иска, т.е. до увеличението на последната, което е свързано със съблюдаване на изискванията на закона за родовата подсъдност, както и с дължимата държавна такса./ ТР № 8 от 31.10.2012 г. на ВКС по т.д. № 8/2012 г. на ОСГК/. В конкретния случай, Софийски градски съд, на който делото е изпратено по подсъдност от Софийски районен съд при съобразяване на правилата за родова подсъдност, е определил цената на иска с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД, както и цената на иска за предаване на вещта – МПС с разпореждане от 13.02.2015 г., като е посочил, че цената на всеки един от двата иска е в размер на пазарната стойност на вещта, посочена от ищеца или в размер на 40 000 лв., като въз основа на тази цена е определена и дължимата от ищеца държавна такса. Въпросът за цената на иска не е бил повдигнат най-късно в първото по делото заседание за разглеждане на делото и съгласно чл.70, ал.1 ГПК тази цена вече не може да се оспорва. Цената на иска е тази, която е определена при завеждане на делото. След първото по делото заседание цената на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен при изменение размера на иска. Ето защо, във всеки следващ момент, когато съдът трябва да вземе отношение по какъвто и да е повод относно цената на иска, той трябва да се ръководи от тази окончателна цена, без да има право да я променя, в който смисъл са и задължителните разяснения, дадени в ТР № 3 от 27.10.2014 г. по т.д. № 3/2014 г. на ОСГТК на ВКС, както и трайната каузална практика на ВКС, обективирана в определение № 241/16.06.2020 г. по ч.гр.д. № 1297/2020 г. на III г.о., определение № 74 от 12.02.2020 г. по гр.д. № 3745/2019 г. на IV г.о., определение № 112 от 29.03.2021 г. по ч. гр.д. № 1009/2021 г. на III г.о. и много други. При това положение и доколкото настоящият състав на ВКС не констатира и „очевидна неправилност“ на обжалвания съдебен акт, касационно обжалване не следва да бъде допускано. С оглед неоснователността на молбата на ответницата с правно основание чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, аргументирано с оспорване на определената от съда по реда на чл.70 ГПК цена на исковете както по отношение на разноските за държавна такса, така и по отношение на тези за адвокатско възнаграждение, изводите на въззивния съд за липса на правен интерес от обжалване на определението от 15.06.2020 г. по гр.д. № 14600/2014 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата й за допълване на определението от 17.07.2019 г., постановено по молбата й с правно основание чл.248 ГПК, се явяват правилни. Ето защо, определението на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима, частна жалба с вх. № 72281/20.07.2020 г., следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,