Определение № 194 от 16.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2643/2020 г.
ВКСIII гражданско отделение16.03.2021 г.докладчик Жива Декова
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 10.03.2020г., постановено по в.гр.д.№314/2019г. на Окръжен съд-Монтана. УКАЗВА на касатора М. Н. Б. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 180,27лв., в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса. Делото да се докладва на председателя на ІII г.о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията - докладчик за прекратяване на производството. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от М. Н. Б. от [населено място], чрез процедуален представител адв.Б., срещу въззивно решение от 10.03.2020г., постановено по в.гр.д.№314/2019г. на Окръжен съд-Монтана, с което след отмяна на решение от 23.10.2019г. по гр.д. № 2654/18г. на Районен съд - Монтана, са отхвърлени предявените от М. Н. Б. срещу К. К. К. и Р. П. А. искове за заплащане съответно на сумата 2 253.40лв. и сумата 6 760.20лв., с които са се обогатили неоснователно за негова сметка. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответниците по касационната жалба К. К. К. и Р. П. А. не вземат становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: Въззивният съд след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлил предявените от М. Н. Б. срещу К. К. К. и Р. П. А. искове за заплащане съответно на сумата 2 253.40лв. и сумата 6 760.20лв., с които са се обогатили неоснователно за негова сметка. Въззивният съд е изложил съображения, че преведананата сума в общ размер от 39 900,90лв., включваща и процесната сума от 9 013,60лв. от ищеца М.Б. по банковата сметка на продавачката Р.А. е в изпълнение на поетото от същия задължение по договора за покупко-продажба от 02.10.2017г. и преведаната в повече от дължимата сума в размер на 452,15лв. подлежи на връщане на основание чл.55, ал.1 ЗЗД. Посочил е, че предявените искове са с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, поради което са отхвърлени изцяло. Настоящият съдебен състав намира, че касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – поради очевидна неправилност в пресмятането. Поставените въпроси от касатора ще бъдат разгледани като касационни оплаквания в решението на съда. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение