Определение № 1304 от 17.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 19/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу решение № 603 от 26.09.2023г. по в.т.д. № 439/2022г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 20 от 14.03.2023г. по т.д. № 178/2022г. на Окръжен съд – Враца. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу „Тодоров Пропърти Мениджмънт“ ЕООД (в несъстоятелност) искове по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за установяване поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на предявени и приети в производство по несъстоятелност на дружеството публични държавни вземания в общ размер от 63 143. 27 лева, от които 51 091. 90 лева главници и 12 051. 37 лева лихви, начислени до 27.04.2022г., като обезпечени със запори, наложени с постановления за налагане на обезпечителни мерки изх. № С200016-022-0028691/21.05.2020г. и изх. № С200016-022-0019179/25.03.2020г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, вписани в Централния регистър на особените залози съответно под № 2022042602218 и № 2022042602192.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е изложил, че приетите в производството по несъстоятелност публични вземания, възникнали до датата на решението за отриване на производство по несъстоятелност (решение № 260046 от 06.04.2021г. по т.д.н. № 8/2021г. на Окръжен съд – Враца, обявено в търговския регистър под № 20210407151830) не са обезпечени по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, въпреки вписванията на запор на имущество по чл. 4 от ЗОЗ под № 2022042602218 и № 2022042602192 с титуляр на вписаните права ТД на НАП - Пловдив. Това е, защото липсва материално основание, което дава привилегия за предпочтително удовлетворяване. Разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ в частта, предвиждаща привилегия при удовлетворяване на вземанията, обезпечени със запор, вписани по реда на ЗОЗ, следва да се тълкува корективно. Тя не поражда в полза на обезпечения кредитор привилегия за предпочтително удовлетворяване преди останалите кредитори, а урежда въпроса за предимството при конкуренция между различните способи за принудително изпълнение върху същото имущество, като вписването на насочването на изпълнение по реда на ГПК и ДОПК има за последица да осуети пристъпването към изпълнение от страна на заложния кредитор. Вписването на запор по реда на ЗОЗ има за последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор (чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 от ЗОЗ), но той не променя качеството си на хирографарен кредитор и няма специални права и привилегии спрямо останалите кредитори на несъстоятелността, защото наложените в изпълнителното производство запори са непротивопоставими на тези кредитори (чл. 638, ал. 4, изр. 2 от ТЗ). Освен това в случая запорите са били вписани в Централния регистър на особените залози след датата на откриване на производството по несъстоятелност – на 26.04.2022г., което е недопустимо с оглед забраната, установена в чл. 638, ал. 4, пр. 3 от ТЗ. Съгласно тази разпоредба след откриване на производството по несъстоятелност отпада възможността върху имуществото на длъжника да бъдат налагани обезпечителни мерки по реда на ГПК и ДОПК. Аргументи за това могат да се изведат и от нормата на чл. 646, ал. 1 от ТЗ, предвиждаща нищожност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на направено след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност учредяване на залог или ипотека върху право или вещ от масата на несъстоятелността.

Оплакванията на касатора са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ е императивна и не подлежи на стеснително (корективно) тълкуване, като същата регламентира привилегията на вземанията при реализация на активи в самото производство по несъстоятелност, докато разпоредбата на чл. 193 от ДОПК регламентира не само привилегирования характер на принудителното изпълнение по ДОПК, но и различния ред, по който ще се реализират запорираните и/или възбранени по реда на ДОПК активи след 6-месечния срок по чл. 193, ал. 4 от ЗОПК. Чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ не поставя допълнителни условия за възникване на правото на привилегировано удовлетворяване на вземанията, обезпечени със запор, вписан по реда на ЗОЗ, като е достатъчно в производството по несъстоятелност кредиторът да представи на основание чл. 685, ал. 2 от ТЗ писмени доказателства за вписани по реда на ЗОЗ запори и е недопустимо по тълкувателен път към фактическия състав да се добавят и други елементи. Същевременно както в ТЗ, така и в ЗОЗ липсва законова забрана запор, наложен преди съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност, да бъде вписан в съответния регистър след тази дата.

Касаторът иска касационно обжалване да бъде допуснато и въззивното решение – отменено, като се признае поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на публичните вземания, включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приетите вземания на кредитори на „Тодоров Пропърти Мениджмънт“ ЕООД, като обезпечени със запори, наложени с постановления за налагане на обезпечителни мерки, вписани в Централния регистър на особените залози.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение трябва да бъде допуснато, тъй като решаващият въззивен състав се е произнесъл по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Формулираните въпроси са:

1. Следва ли кредиторът, чийто вземания са обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК, да се удовлетвори привилегировано по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ или посочената разпоредба създава тази привилегия единствено на кредиторите, чиито вземания са обезпечени с учредени по реда на ЗОЗ особени залози, както и допустимо ли е стеснително тълкуване на императивна правна норма, даваща привилегия на удовлетворяване?

2. Следва ли кредиторът, чийто вземания са обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК преди датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност и вписан в съответния регистър по реда на ЗОЗ след тази дата, да се удовлетвори привилегировано по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ?

От насрещната страна по жалбата „Тодоров Пропърти Мениджмънт“ ЕООД (в несъстоятелност) не е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК.

Отговор е постъпил от синдика на дружеството Н. А. Г.. Касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Първият поставен от касатора материалноправен въпрос е от значение за изхода на делото и отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС). Относно вземанията, предмет на установителните искове, като решаващ мотив от въззивния съд е възприето, че не са обезпечени по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, тълкуване, което касаторът не споделя.

Във връзка с въпроса обаче не е удовлетворен допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1 т. 3 от ГПК. Основанието не е обосновано чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, чрез позоваване на практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството или обществените условия, а при липсата на съдебна практика - чрез обосноваване на необходимостта от тълкуването на конкретна правна разпоредба, когато съдържащата се в нея правна уредба е непълна, неясна или противоречива (т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ). Напротив, съществува практика на Върховния касационен съд, съдържаща отговор на въпроса на касатора и тази практика, за която не се установява основание да бъде променяна, се явява съобразена от въззивния съд. Съгласно решение № 50112 от 15.03.2024г. по т.д. № 1602/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, която е императивна, следва да се тълкува корективно. Вземания, за които е наложена обезпечителна мярка „запор“, който е вписан в Централния регистър на особените залози, не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване върху предмета на запора. Нито от правната природа на тази обезпечителна мярка, нито от целта и последиците на вписването й по реда на ЗОЗ, както и от съпоставката на разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ с останалите относими правила в търговската несъстоятелност може да се направи извод, че вписването в този случай придава на кредитора, в чиято полза е наложен запорът, качеството на обезпечен кредитор и приравнява по последици обезпечителната мярка „запор“ на реалното обезпечение „залог“. В този смисъл са били и изводите на въззивния съд в решението му. Сходно е даденото разрешение и в решение № 50002 от 28.03.2024г. по т.д. № 1729/2022г. на ВКС, ТК, І т.о.

С оглед изложеното относно мотивите на въззивния съд, обосновали потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ, поставеният втори материалноправен въпрос не е от значение за изхода на делото, тъй като не обуславя решаващите изводи на въззивния съд в решението му. Въззивният съд е изложил, че вписванията на запорите са след датата на откриване на производството по несъстоятелност, недопустимо съгласно чл. 638, ал. 4, пр. 3 от ТЗ (нова чл. 638, ал. 6 от ТЗ), но исковете на касатора са отхвърлени основно поради възприетата липса на материално основание, което да дава привилегия за предпочтително удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ в случая.

Дори да се приеме, че въпросът е от значение за изхода на делото, не е удовлетворен допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съществува практика на Върховния касационен съд, съдържаща отговор на въпроса на касатора, фактически съобразена от въззивния съд. Съгласно посоченото по-горе решение № 50002 от 28.03.2024г. по т.д. № 1729/2022г. на ВКС, ТК, І т.о., запор върху вземане или върху движимо имущество по чл. 4 от ЗОЗ може да бъде наложен по ГПК или по ДОПК само преди откриване на производството по несъстоятелност с оглед нормата на чл. 638, ал. 6 (преди ал. 4) изр. 3 от ТЗ. Това е с оглед характера на производството по несъстоятелност на универсално принудително изпълнение за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника. Изключение от непротивопоставимостта не е въведено и за вписаните по реда на ЗОЗ запори в ЦРОЗ, ако те са наложени по ДОПК. След като налагането на запора не е противопоставимо на кредиторите на несъстоятелността, то и вписването му също не може да им се противопостави и да породи права за кредитора.

По изложените съображения няма основание да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – София.

Воден от горното съдът