Определение № 4796 от 08.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3733/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Хамбергер България“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника му адв. Е. П., срещу определение № 279 от 07.04.2026 г. по ч. гр. д. № 123/2026 г. на Окръжен съд - Габрово, с което се потвърждава определение от 17.12.2025 г. по гр.д. № 1277/2024 г. на Районен съд - Севлиево, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка.

Допусната е поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 567/05.08.2025 г., поставено по гр.д. № 1277/2024 г. по описа на Районен съд – Севлиево, като в диспозитива на определението, след текста „ОСЪЖДА „ХАМБЕРГЕР БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Н. Т. П., ДА ЗАПЛАТИ на” ДА СЕ ЧЕТЕ „адв. В. И. И.-К., на основание чл.38, ал.2, вр. ал. от ЗАдв, сумата от 1554,48лв, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищцата по производството, съобразно уважената част от исковете.”. С обжалваното въззивно определение е прието ,че в случая безспорно е налице очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по гр.д. № 1277/2024г. определение №567/05.08.2025г. при посочване на лицето в чиято полза следва да се присъди възнаграждение по чл.38 ЗАдв, която следва да бъде поправена на основание чл. 247 от ГПК, което е сторено от първоинстанционния съд с обжалваното определение. С оглед гореизложеното въъзивният съд е приел, че обжалваното определение е правилно, поради което го е потвърдил. Приети са за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че само съдът допуснал очевидна фактическа грешка може да инициира нейната поправка, но такова правомощие няма горната инстанция.

В жалбата си касаторът се позовава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. „Представлява ли очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК промяната на лицето, в чиято полза е присъдено вземане с влязъл в сила съдебен акт, когато не се коригира техническо несъответствие в изразяването на съдебната воля, а се заменя титулярът на присъденото право?“;

2. „Разполага ли въззивният съд с правомощие при разглеждане на жалба срещу определение по чл. 248 ГПК да върне делото на първоинстанционния съд с указания за провеждане на производство по чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка?“.

След преценка, настоящият съдебен състав на ВКС, III г. о., намира жалбата за процесуално допустима, като редовна и подадена срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд, същевременно подадена в законоустановения срок и от процесуално легитимирана страна.

Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационно обжалване не следва да се допуска.

В случая не са налице сочените от частния жалбоподател основания за допускане на касационното обжалване на определението на Окръжен съд - Габрово поради следното:

И по двата поставени въпроса не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване. За да е налице соченото основание, следва да е обоснована необходимостта от произнасянето на касационния съд по такъв правен въпрос, разглеждането на който ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, респ. при непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, както е посочено в т. 4 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Такива съображения в случая не са налице.

По първия формулиран въпрос е налице константна практика на ВКС съгласно която очевидна фактическа грешка е всяко разминаване между формираната от съда воля и изрично изразената такава, което се дължи на техническа грешка или пропуск при изготвяне на акта. Според съществуващата практика посочването на лицето, за което се отнася диспозитивът, може да представлява очевидна фактическа грешка и да бъде поправено по реда на чл. 247 ГПК. Това е допустимо, когато грешното посочване е резултат от техническа грешка или пропуск при изписването, а действителната воля на съда относно лицето е ясна, вече формирана и може да бъде установена непосредствено от съдебния акт и данните по делото. Поправката не трябва да създава нова воля, а само да даде точен външен израз на съществуващата воля на съда. Този критерий е изведен последователно в решение № 321/26.09.2012 г. по гр.д. № 54/2012 г. на ВКС, I г.о., решение № 18/16.02.2011 г. на ВКС по гр.д. № 3056/2007 г., I г. о., ГК, Решение № 94/30.04.2009 г. на ВКС по гр.д. № 66/2008 г., II г. о., ГК определение № 2306/05.05.2026 г. по гр.д. № 4047/2025 г. на ВКС, IV г.о. и др.

Втория поставен въпрос, също не обосновава достъп до касация. Според съдебната практика въззивният съд разполага с правомощие при разглеждане на частна жалба срещу определение по чл. 248 ГПК да върне делото на първоинстанционния съд с указания за отстраняване на нередовности или за провеждане на съответно производство (включително по чл. 247 ГПК),когато установи несъответствие между волята на съда и отразеното в акта. Когато в хода на проверката се установи, че спорът за разноски се основава на очевидна фактическа (аритметическа или техническа) грешка, а не на порочни материали или процесуални изводи по правилността на съдебното присъждане, съдът може да даде указания за прилагане на реда по чл. 247 ГПК. Практиката допуска връщане на делото на първоинстанционния съд за поправка на очевидната фактическа грешка преди окончателното произнасяне по частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК.

Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.,