Определение № 42 от 26.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2263/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. Р. Й., [населено място], срещу въззивно решение №76 от 17.02.2020 г. по гр. дело № 863/2020 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която след частична отмяна на решение №1596 от 15.10.2019 г. по гр.дело №4133/2018 г. на Русенския районен съд е отхвърлен предявеният от касатора срещу Р. Т. Й. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за обезщетение за вреди за разликата над сумата 4 541.04 лв. до предявения размер 15 853.19 лв., както и в частта относно присъдените деловодни разноски. Въззивният съд е приел за установено, че страните са собственици на два съседни имота, находящи се в землището на [населено място], както и че при извършване на строителни дейности в имота на ответника брегът на имота на ищеца започнал да се свлича. В резултат на това свличане бил разрушен имота на ищеца, както и били унищожени трайни насаждения. Ето защо в резултат на виновно и противоправно поведение на ответника по иска са били причинени вреди от имуществен характер, които подлежат на обезщетяване. С приетите по делото експертизи е установено, че за възстановяване на имота на ищеца е необходимо да се засипе участъка между изградената от Р. Й. стоманобетонова стена и неговия имот като се възстановяват отнетите земни маси и същите се трамбоват, както и след това да се възстанови оградата между двата имота. Стойността на необходимите СМР за възстановяването на имота са посочени в таблица 2 от заключението на СТЕ и същите възлизат на 3071.04 лв., а стойността на унищожените трайни насаждения възлизат на 1470 лв. съгласно САТЕ. С оглед на установените размери на щетите дължимото обезщетение за имуществени вреди възлиза на 4541.04 лв., до който размер предявеният иск е основателен. Обезщетението не е в размер 15 853.19 лв., защото в тази сума е включена стойността на извършените СМР по строежа на стоманобетоновата ограда, която е изградена със средства на ответника по иска. Вложените от него средства не съставляват имуществена вреда за ищеца, поради което тяхната стойност не се дължи. По тази причина първоинстанционното решение следва да бъде отменено като вместо него се постанови ново, с което искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за сумата над 4541.04 лв. до размер на 15 853.19 лв. се отхвърли. Ответникът по касационната жалба Р. Т. Й., [населено място], оспорва жалбата и претендира деловодни разноски за касационното производство. Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси относно задължението на въззивния съд да обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Посочено е решение №77 от 30.05.2017 г. по гр. дело №2956/2016 г. на ВКС, IV г.о. Твърди се, че касационното обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №76 от 17.02.2020 г. по гр. дело № 863/2020 г. на Русенския окръжен съд Повдигнатият въпрос обуславя крайното решение. Въззивният съд обаче е съобразил задължителната съдебна практика, включително и посочената от касатора, според която съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти. Съдът не може да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно избрани доказателства, поради което следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по същество на спора. В рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, той следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС. Съобразно изхода на делото на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 500 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.