Определение № 182 от 15.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3378/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. Р. А., чрез адвокат П. Г., срещу определение № 355/12.07.2016г. по ч.в.гр.д. № 506/2016г. на Окръжен съд – Велико Търново. С последното е потвърдено определение № 1094/06.06.2016 г. по гр.д. № 752/2016г. на Районен съд – Горна Оряховица, с което е прекратено като процесуално недопустимо производството по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 424 ГПК. По делото няма конституиран ответник. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г.о. констатира следното: Въззивното определение е постановено по спор относно допустимостта специалния отрицателен установителен иск по чл. 424 ГПК. Ищецът иска да бъде признато по отношение на ответника, че не дължи сумата от 2 100 лева, представляваща задължение по договор за покупко-продажба на МПС. От изложеното следва, че ВКС е сезиран с частна жалба срещу определение на въззивен съд по дело с цена на иска до 5 000 лева. Съгласно чл.68 ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. В разглеждания случай, в хипотезата на предявен отрицателен установителен иск и на основание чл. 69, ал.1, т.1 ГПК цената съответства на сумата по отреченото парично вземане. Съобразно разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съобразно чл.280, ал.2, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв., с изключение исковете за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Производството по такива спорове е двуинстанционно. Частната жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.