Определение № 1869 от 22.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3692/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Център за специална образователна подкрепа Петко Рачов Славейков“ гр. Харманли, чрез адв. К. срещу решение № 123/10.05.2023 г. по възз.гр.д. № 232/2023 г. на Окръжен съд –Хасково, с което е потвърдено решение № 34/21.02.2023 г. по гр.д. № 759/2022 г. на Районен съд – Харманли, с което са уважени изцяло предявените от Ю. С. А. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване за незаконно на уволнението на Ю. С. А., извършено със заповед № 269 от 30.06.2022 г. на директора на „Център за специална образователна подкрепа Петко Рачов Славейков“ гр. Харманли, за възстановяването ѝ на работа на заеманата от нея длъжност преди уволнението – „възпитател“ при ответника, както и за осъждане на „Център за специална образователна подкрепа Петко Рачов Славейков“ гр. Харманли да заплати на ищцата сумата от 11 766,66 лева – обезщетение за оставането ѝ без работа поради незаконното уволнение за периода от 01.07.2022 г. до 31.12.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска – 26.08.2022 г. до окончателното ѝ изплащане. Касаторът твърди, че решението е неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението към касационната жалба касаторът не е поставил въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 или т. 3 или ал.2 ГПК. В изложението се излагат съображения и оплаквания за това, че въззивният съд е възприел неправилна фактическа обстановка, от което е последвало неправилно разбиране за правния спор, от което следвала и порочността на обжалваното решение. Касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК само бланкетно посочено като разпоредба без да поставя конкретен въпрос. Единственият посочен довод, е, че съдът като не е възприел правилна фактическа обстановка и не е съобразил, че ищцата не притежава необходимата професионална квалификация за длъжността учител и решението е необосновано. Ответникът по касационната жалба Ю. С. А. взема становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване, като се сочи, че в изложението на касационната жалба не е формулиран процесуалноправен или материалноправен въпрос, който да отговаря на селективните критерии по чл. 280, ал.1, т. 1, т. 2 или т. 3 ГПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното: По делото е установено, че ищцата е работила при ответника по трудов договор № 09 от 10.10.2017 г., първоначално назначена на длъжността „учител“ в Център за специална образователна подкрепа Петко Рачов Славейков“ гр.Харманли. Към момента на сключване на трудовия договор ищцата е притежавала диплома за завършено висше образование, диплома за получаване на педагогическа правоспособност по селскостопански дисциплини, диплома за преквалификация, както и сертификат за успешно завършен курс по дигитална компетентност. Със заповед №246 от 11.09.2019 г. на директора на ЦСОП „П.Р. Славейков“ е утвърдена длъжностна характеристика за длъжността „учител“, код по НКПД 2352 5010“, за която се изисква висше образование по специалността и квалификация „учител“ или педагогическа правоспособност. Работодателят изменил трудовото правоотношение на 07.10.2020 г. като ищцата била преместена на длъжността „възпитател“. Със заповед № 269 от 30.06.2022г. трудовото правоотношение между страните било прекратено считано от 01.07.2022г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ с мотиви „когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа“. Въззивният съд е приел, че не е спорно по делото, че в периода на работа при ответника, ищцата е участвала в обучение към Центъра за социална рехабилитация и интеграция на деца със специални нужди, Обучителен и ресурсен център на тема „Стратегии и техники за справяне с неприемливо поведение“, от които е получила 1 квалификационен кредит, както и в тематичен курс на тема „Специална педагогика“, за което са присъдени 2 квалификационни кредита. Също така видно от служебна бележка от Бургаски свободен университет ищцата е обучавана в професионално-педагогическа специализация „Специална педагогика“, което обучение е завършила. Въззивният съд е приел, че в заповедта за уволнение е допуснато смесването на двете алтернативно предвидени хипотези на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, без да е ясно - каква е действителната воля на работодателя, какво приема той - че ищцата не притежава нужното за заемането на длъжността образование или няма необходимата професионална квалификация за изпълняваната от нея работа. От това съдът е извел, че заповедта е немотивирана и се ограничава правото на работника да разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които трудовото му правоотношение се прекратява, както и да се защити срещу уволнението. Посочил е, че независимо от това, че в действителност в съдебната практика е приет и занижен стандарт за мотивиране на заповедите за прекратяване на трудово правоотношение на посоченото основание и когато не предполага различни фактически основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни, формирали волята на работодателя или когато работникът или служителят е бил уведомен и е знаел за конкретната причина за безвиновното си уволнение. Обсъждайки събраните в първата инстанция доказателства въззивният съд е приел, че на ищцата не е била връчена нова длъжностна характеристика, от която да узнае за изменение на изискванията за заемане на длъжността и да разбере факти от обективната действителност, сочещи на едно от двете или и двете основания по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е уволнена. В решението са обсъдени и възраженията на въззивника за изменение на изискванията за заемане на длъжността „учител“. Въззивният съд ги е намерил за неотносими, тъй като към момента на прекратяване на трудовия договор ищцата е заемала длъжността „възпитател“, а не „учител“. Изходил е и от анализа на представената по делото длъжностна характеристика за длъжността „учител“, в която работодателят е поставил в алтернатива изискване за висше образование по специалността и квалификация „учител“ или педагогическа правоспособност, каквато ищцата е имала при сключването на договора, както и към момента на неговото прекратяване. Оттук въззивният съд е изходил, че процесната заповед е незаконна, тъй като липсват мотиви и подлежи на отмяна. Поради основателността на главния иск, въззивният съд е уважил и исковете по чл. 344, ал.1, т. 2 и т. 3 КТ като основателни и доказани. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: На първо място, изложението към касационната жалба не удовлетворява общия критерий за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, т.е. да е формулиран правен въпрос. Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г., по тълк. д. №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи и решаващата воля на съда по конкретното дело, но не и за правилността на обжалваното решение. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. В случая касаторът е изложил само аргументи по същество на делото, но не е посочил кои са правните въпроси по смисъла на чл. 280 ГПК и не е формулирал такива. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъдат посочени конкретни и ясно формулирани правни въпроси. Съгласно постановките в ТР №1/2010год. на ОСГТК на ВКС непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Без наличието на общо основание, не е възможно извършването на проверка за наличието на твърдяното от касатора и бланкетно посочено специално основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК на касатора са развити оплаквания и доводи по правилността на обжалваното въззивно решение. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е възприел правилната според него фактическа обстановка, от което е последвало неправилно разбиране за правния спор, от което следвала и порочността, и необосноваността на обжалваното решение. Не са посочени въпроси във връзка с нито едно от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 или т. 3 ГПК. Върховния касационен съд няма правомощие да проверява оплакванията по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК по същество на касационната жалба на етапа на селекция на касационните жалби. Това е така, тъй като основанията за допускане до касационно обжалване не съвпадат с основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Допускането до касационно обжалване е възможно само тогава, когато касаторът е посочил правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело и някои от допълнителните селективни критерии – въпросът да е решен в противоречие със задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с актове на Конституционния съд на РБ или на Съда на ЕС или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. При тези съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото разноски се дължат на ответника по касационната жалба, който е направил искане за разноски и е представил доказателство за направени разноски –заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие за касационна инстанция в размер на 1 200лв. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,