Определение № 1497 от 05.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1644/2023 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца Национална агенция за приходите срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд. Ответникът „Комет инвест“ ООД оспорва жалбата. Длъжникът „Въглища Перник“ ООД не е подал отговор на жалбата. Синдикът на дружеството, възпроизвеждайки отделни обстоятелства по делото, не изразява категорично становище. По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. По жалба на ответника въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявения по реда на чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ иск за установяване на несъществуването на право на задържане и привилегия за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 2 ТЗ на вземания на ответника, предявени и приети в откритото спрямо длъжника производство по несъстоятелност. В касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са развити оплаквания за неправилност на фактическия извод на въззивния съд, че движимите вещи, предмет на предявеното право на задържане, се намират в държане на ответника. Оплакването е мотивирано с аргумента, че при липсата на законоустановена презумпция, че изпълнителят по договор за концесия (т. е. изпълнителят по договор за добив, сключен с концесионера съобразно фактическата обстановка по делото) само с оглед извършения добив автоматично упражнява фактическа власт върху добитите материали до тяхното предаване на концесионера, фактът на добива няма за последица пълно доказване на релевантния съгласно чл. 315, ал. 1 ТЗ факт на държане на добитото, поради което посоченият фактически извод на въззивния съд е формиран в нарушение на общото правило за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК. Касационно обжалване не следва да се допуска. От страна на жалбоподателя не е формулиран конкретен правен въпрос - т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК. Освен това, дори и от изложените оплаквания да бъде изведен съответстващият им въпрос за разпределението на доказателствената тежест относно факта на държане на движими вещи, в хипотезата на извършен от упражняващия държането добив на същите, този въпрос не се явява обусловил правните изводи на въззивния съд съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009. Въззивният съд е изложил съображения, че след като ответникът по силата на сключения с длъжника (концесионер) договор за добив на подземни богатства следва фактически да извършва дейностите по добив, то резултатът от добива остава в негово държане до предаването му, като не е възможно да не упражнява такова държане за същия период. Решаващият фактически извод за упражнявано от ответника държане следователно не се основава на приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК (какъвто би бил изводът, че при доказателствена тежест за ищеца същият не е представил доказателства за липса на упражнявана от ответника фактическа власт), а при възложена върху ответника доказателствена тежест е изведен от установените по делото факти по пътя на косвеното доказване. От тази гледна точка изложените от жалбоподателя оплаквания изцяло се свеждат до правилността на посочения фактически извод на въззивния съд като касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 3 ГПК, чиято проверка е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство. Независимо от направеното искане на ответника разноски за касационното производство не следва да се присъждат поради липсата на доказателства такива да са направени. С тези мотиви съдът