Определение № 60620 от 19.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3587/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Д. Х., подадена чрез процесуален представител адв.С., срещу въззивно решение от 04.08.2020г., постановено по в.гр.д.№100/2020г. на Солистрененски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 31.01.2020г. по гр.д.№231/2019г. на Дуловски районен съд в обжалваната част е отхвърлен предявения от Т. Д. Х. срещу М. Н. М.-Н. иск с правно основание чл.61 ЗЗД. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата М. Н. М.-Н., чрез процесуален представител адв.С., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част е отхвърлен предявения от Т. Д. Х. срещу М. Н. М.-Н. иск, с който претендира последната да му заплати, на основание чл. 61 ЗЗД, сумата от 6 600лв., представляваща част от сумата 30 000 лв. – заплатени от ищеца разноски в периода от 27.05.2016г. до 31.12.2017г. за погасяване на задължения на ответника към «Банка ДСК» ЕАД по договор за банков заем, ведно със сумата от 100лв., представляваща законната лихва върху направените разноски, за периода от 27.05.2016г. до 31.12.2017г., като неоснователен и недоказан. Въззивният съд е приел, че събраните в първата инстанция 47 броя вносни бележки, които са послужили и за частично уважаване на исковата претенция, са начало на писмено доказателство, за да се докаже наличието на персонална симулация, защото те сочат като вносител ответницата и от тях не личи, че се касае за водене на чужда работа без пълномощие. Съдът е аргументирал, че прибавени към тях, показанията на разпитаните пред въззивната инстанция свидетели по искане на въззивницата – А. и Н., потвърждават, че четирима души, между които свидетелката А., въззивницата, покойният брат на свидетеля Н. и съпругата на ищеца са изтеглили кредити и предоставили сумите на дружеството за погасяване на задълженията му към НАП, като по същата схема са им били възстановявани месечните вноски след изтеглянето й от банката. Съдът е посочил, че в този смисъл в първата инстанция са приложените доказателства, касаещи кредита на Н. Ч. Н., покойният понастоящем брат на свидетеля Н., а от друга страна, фактът, „че дружеството е имало задължения към НАП към 2004 и 2005 г.“, по думите на въззиваемия Х., в отговор на въпросите на въззивната инстанция по чл. 176 ГПК напълно се припокриват както с твърденията на въззивницата, така и със свидетелските показания, събрани пред тази инстанция. Съдът е изложил съображения, че е изключително противоречива и недоказана версията на ищеца относно взетото от него решение да води чужда работа без пълномощие. Докато в исковата молба сочи, че тежкото финансово положение на съдружника и семейството му ги компрометирало в обществото и това се отразявало на бизнеса, то в с.з. пред въззивната инстанция заявява, че същите нямали средства д покриват кредита си, тъй като издържали студент. Съдът е посочил, че това обстоятелство е доста голословно, тъй като пред районния съд ответницата е представила и съдът е приел като доказателство, финансова ревизия, извършена от НАП, на финансовото състояние на ответницата за периода 2013-2017 г. и се установява, че за всички години приходите и са значително повече от разходите, дотолкова, че ако се прибави и годишната сума от 3960 лв., която е изплащана по кредита и, отново би се получила положителна разлика; че противоречи на събраните доказателства и обстоятелството, че ищецът претендира сума, равняваща се на вноските за 2016 и 2017 г., въпреки, че от приложените от ДСК вносни бележки се вижда, че същият,/ доколкото можем да гадаем, че един от подписите на вносител е негов/, е внасял суми и в предходни години и според негови твърдения в исковата молба, започнал да прави вноски още през 2010 г. Посочил е, че в случая всяка вноска, като основана на водене на чужда работа без пълномощие, е самостоятелно вземане и се погасява с общата 5-годишна давност, тъй като вземането на ищеца не произтича от договор за продължително и периодично изпълнение, но ищецът няма обяснение защо точно този отрязък от време 2016 г.- 2017 г. счита като период, за който ответницата му дължи направените от нейно име вноски, а тези, които, очевидно, е правил преди не счита за нужно да търси; няма обяснение и факта, че за периода, за който по делото са приложени вносни бележки, на графата клиент са се подписвали поне четири души, вероятно „водейки чужда работа без пълномощие“, но никой не е предявил претенции към ответницата, освен ищеца; не е доказано и твърдението му,че синът на ответницата е бил студент, че са били затруднени с издръжката му и то в продължение на седем години от 2010 до 2017 г. Въззивният съд е приел, че така изложените обстоятелства не доказват основателността на исковата претенция и че събраните пред тази инстанция доказателства, констатациите на финансовата ревизия и писмените доказателства, удостоверяващи тегления от трето лице Н. Ч. Н. кредит от ДСК, приложени по делото пред районния съд, доказват твърденията на въззивницата, че се касае за симулация, при която същата е изтеглила кредит в полза на дружеството, в което са били съдружници ищецът и съпруга й, а последните са възстановявали по сметката и всяка месечна вноска, която банката служебно е теглила по силата на сключения между въззивницата и нея договор за заем. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по слените въпроси: 1“Допустимо ли е да се разкрива привидността на договор за заем, сключен с кредитна институция от лице, което твърди, че е подставено, въз основа на разписките, издавани от съответната банка при погасяване на анюитетните вноски, по които плащането е извършено от един от управителите на дружеството, за което поставеното лице твърди, че е действителният приобретател на банковия заем?“ и 2“Допустимо ли е при насрещно доказване относно косвени факти да се игнорират връзките между релевантните за спора обстоятелства, доказаните правопораждащи факти и направените от ответника възражения, базирани на косвените факти?“. Поставените от касатора въпроси не осъществяват общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като фактически въпроси и касаят обсъждане на събраните по делото доказателства, а и не се сочи от касатора съдебната практика, на която счита, че въззивното решение подлежи. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване, саразлични от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/. Въпросите са израз на оплакванията на касатора за неправилност на извода на решаващия състав на въззивния съд за наличие на облигационно правоотношение между страните, в изпълнение на което са извършвани плащанията, както и за наличие на доказателства за персонална симулация при сключването на договора за кредит. Проверката на тези констатации е извън приложното поле на производството по селекция на касационните жалби. Евентуалната неправилност на приетите за установени факти и обстоятелства по спора, както и на формираните правни изводи на база на тълкуване на доказателствата, биха обусловили необоснованост на въззивния акт и подлежат на проверка само след допускане на касационното обжалване, основано на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос. Касаторът бланкетно е посочил основание за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение, по съображенията за неправилност на въззивното решение по отношение извода на решаващия състав на въззивния съд за наличие на облигационно правоотношение между страните, в изпълнение на което са извършвани плащанията, както и за наличие на доказателства за персонална симулация при сключването на договора за кредит. Настоящият касационен състав намира, че при постановяването на решението не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява наличие и на вероятност въззивното решение да е очевидно неправилно. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 1000лв. – за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.