Определение № 5473 от 27.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2858/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Софийска градска прокуратура срещу решение №.5530/11.10.24 по г.д.№.13467/23 на СГС, ІІ Бс. /допълнено с решение от 25.04.25/, в частта, с която, след частична отмяна на реш.№.11683/4.07.23 по г.д.№.4283/21 на СРС, 28с., касаторът е осъден да плати на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ 3000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство 27.09.21 до окончателното изплащане. Ответникът по касационната жалба К. Т. И. я оспорва; претендира разноски при условията на чл.38 ЗА. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, тъй като срещу ищеца е било образувано наказателно производство за престъпление по чл.343б ал.2 НК /на 13.02.21/, във връзка с което несъмнено е налице засягане на личната му сфера, бил е задържан за 24 часа, извършен му е бил личен обиск, били са му взети проби кръв и урина, като впоследствие наказателното производство /ДП №.250/21, пр.пр. №.2916/21/ е прекратено с постановление от 28.09.21 поради липса на извършено от ищеца престъпление по чл.343б ал.3 НК. Установено е и, че незаконното обвинение му е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни психически изживявания. По отношение на размера на дължимото за същите обезщетение, като е съобразил-продължителността на наказателното производство /половин година/, в това число, че в рамките на същото първоначално ищецът е бил задържан за 24ч. по ЗМВР, обстоятелството, че е бил лишен от право да управлява МПС за 6м., което обективно му създало усложнения в ежедневието /работел на платен паркинг, трябвало да прекарва коли на клиенти и без СУМПС не можел да го прави, поради което се налагало баща му да идва и му помага/, интензитета на преживените от него негативни емоционални преживявания и отражението, което воденото наказателно производство е имало върху психиката му /стрес от начина, по който са започнали действията по ДП спрямо него, страх от осъждане, притеснение и срам от приятели и близки, засегнати чест и достойнство/, отражението върху начина на живот и социалното обкръжение /след инцидента ищецът станал по-затворен, бил постоянно притеснен и умислен, не излизал редовно от дома си, започнал да страни от приятелите си; някои от тях почнали да му се подиграват, че е наркоман, а други се отдръпнали от него; подигравките продължили и след като представил документ, че не бил използвал наркотици; приятелката му го напуснала като заявила, че не иска да има връзка с наркоман/, тежестта на престъплението, в което е бил обвинен /не е тежко престъпление от общ характер/, съдът е намерил, че справедливият размер на обезщетението възлиза на 3000лв. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпроси: 1.„При определяне на основанието и предпоставките за носене на отговорност на държавата по чл.2 от ЗОДОВ задължен ли е въззивният съд да извърши задълбочена преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства, относими към принципа за точното прилагане на справедливостта и размера на обезщетението по чл.52 от ЗЗД?“ /т.ІІ ППВС №.4/68, реш.№.302/4.10.11 по г.д.№.78/11, І ГО, реш.№.321/26.11.14 по г.д.№.2516/14, ІV ГО/; 2. „Как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице?“/т.ІІ ППВС №.4/68, реш.№.480/23.04.13 по г.д.№.85/12, ІV ГО, реш.№.832/10.12.10 по г.д.№.593/10, ІV ГО/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.05 по т.гр.д.№.3/04 на ОСГК на ВКС/. В цитираната от касатора т.ІІ от ППВС №.4/23.12.68 са определени критериите за понятието "справедливост". Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер; такива обстоятелства са характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Въззивният съд не е отрекъл задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, вкл. възраженията на ответника, взел е предвид всички релевантни факти и обстоятелства и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. При определянето му е съобразил продължителността на наказателното производство /включително факта, че след първоначалното задържане не е била взета мярка за неотклонение/, тежестта на престъплението, в което е бил обвинен ищеца, интензитета на негативни емоционални преживявания и отражението, което воденото наказателно производство е имало върху психиката му, обществения и професионален статус, здравословно състояние, отношенията в семейството. Предвид изложеното въззивната инстанция е отчела както обстоятелства, които влияят в посока увеличаване на дължимото обезщетение, така и такива, които обосновават намаляването му, съобразила е цитираната от жалбоподателя задължителна практика на ВКС и не е налице соченото основание по чл.280 ал.1 ГПК. С въпроса относно обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД касаторът цели да постави проблема за съдържанието на понятието "справедливост" според чл.52 ЗЗД и оттам - за обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определянето на справедлив размер на обезщетението за претърпени вреди. Налице е многобройна практика, вкл. постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС /напр.№.532/ 24.06.10 по г.д.№.1650/09, III ГО, реш.№.377/22.06.10 по г.д.№.1381/09, IV ГО, реш. от 6.04.11 по г.д.№.951/10, III ГО, реш.№.149/2.05.11 по г.д.№.574/10, III ГО, реш.№.643/15.11.10 по г.д.№.1916/09, IV ГО, реш. №.111/17.03.14 по г.д.№.4207/13, ІV ГО, ППВС №.4/23.12.1968 - вкл. цитираните/, в които са дадени разрешения на правния въпрос относно критериите, по които се определя обезщетението за неимуществени вреди. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т.гр.д.№.3/2004 на ОСГК на ВКС/. Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Поради това и тя не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики - които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Разликата в присъдените от съставите обезщетения за неимуществени вреди произтича именно от различните факти при отделните казуси, а не сочи на противоречиво разрешение на въпроса. Справедливото обезщетяване, което изисква чл.52 ЗЗД, означава съдът да определи точен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии - пострадалото лице следва, както изисква закона, да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер, и той е различен за всеки отделен случай /реш.№.111/17.03.2014 по г.д.№.4207/13, ІV ГО на ВКС/, вкл. с оглед на факта, че всяко отделно лице има различна психика и субективно по различен начин възприема едни и същи факти, свързани с повдигнатото обвинение. Такава преценка е направил и съдът в обжалваното решение, като е съобразил сочените критерии и правните му изводи не противоречат на възприетото в задължителната практика, в това число цитираната. С оглед на горепосоченото не е налице хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Предвид всичко изложено по-горе и като се има предвид, че обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. С оглед изхода на спора на пълномощника на ответната страна адв.М. А. А. трябва да се присъди адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба при условията на чл.38 ЗА. При определяне на същото настоящият състав отчита, че правилото на чл.38 ал.2 ЗА /съгласно което съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер-този по Наредба №.1/09.01.04/ не може да бъде приложено с оглед решение на СЕС по дело C-438/22. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения-те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. В случая, при отчитане на горните критерии и релевантните обстоятелства, дължимото на основание чл.38 ал.2 ЗА възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба се определя на 600лв. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,