Определение № 11888 от 05.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9253/2024 г.

Производството е по чл. 135, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд София-град и Административен съд Пазарджик относно това кой е компетентният съд да се произнесе по жалбата на М. А., [ЛНЧ], роден на [дата], гражданин на Бангладеш, срещу Заповед № 8177ПАМ-37/16.07.2024 г. на Началника на ГПУ – София, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка „Забрана за влизане и пребиваване на територията на Р. България“ за срок от 3 години. Първоначално по жалбата на М. А. е образувано производство пред Административен съд София-град. С определение № 14560 от 12.08.2024 г., постановено по адм. дело № 7733/2024 г. по описа на АССГ е прекратено производството и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд Пазарджик. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбоподателят притежава разрешение за пребиваване на територията на Република България, в което е посочен негов адрес в гр. Пазарджик. Този адрес е посочен и в жалбата до съда, адресирана до Административен съд Пазарджик. Предвид изложеното и с оглед защита интересите на жалбоподателя и целта на законодателната промяна на разпоредбата на чл.133, ал.1 АПК в сила от 01.01.2019 г. Административен съд София-град е приел, че съдебното производство е местно подсъдно на Административен съд Пазарджик. С определение № 3413 от 03.09.2024 г. постановено по адм. дело № 972/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик е повдигнат настоящия спор за подсъдност с Административен съд София–град. За да постанови този резултат съдът е анализирал разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК и е приел, че в случая жалбоподателя има постоянен адрес или седалище в чужбина. Видно от данните по делото съдът е изискал от Община Пазарджик информация за регистъра на населението. С писмо вх. № 7400/02.09.2024 г. секретарят на общината е отговорил, че Община Пазарджик не разполага с данни за лицето М. А., [ЛНЧ], роден на [дата] в Бангладеш. По делото е изготвена и служебна справка от НБД „Население“ с рег. № 49/23.08.2024 г., от която е видно, че лицето няма и регистриран постоянен или настоящ адрес на територията на Република България. Предвид изложеното и на основание чл. 135, ал. 3 от АПК, Административен съд Пазарджик е счел, че делото не му е подсъдно, поради което е прекратил производството и е повдигнал спор за подсъдност между Административен съд - Пазарджик и Административен съд София - град. При така установените факти Върховният административен съд намира, че местно компетентен да се произнесе по жалбата на М. А. е Административен съд - София-град при следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 1 АПК делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от АССГ. В случая няма спор, че оспорената от М. А. заповед е индивидуален административен акт и жалбоподателят е посочен в акта като негов адресат. Съгласно чл. 91 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението. В разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗГР е регламентирно, че в регистъра на населението, освен българските граждани, се вписват чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България или са получили статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България. Следователно, за да бъдат адресно регистрирани на територията на страната ни чуждите граждани следва да имат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, да са получили международна закрила по смисъла на чл. 1а, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците или да им е предоставено убежище от президента на Република България. В случая, чуждият гражданин не попада в тези хипотези, тъй като притежава Единно разрешение за пребиваване и работа, което обаче е разрешение за продължително пребиваване по см. на чл. 23, ал.1, т. 2 от ЗЧРБ, а не дългосрочно или постоянно. Ето защо лицето М. А. няма вписан в регистъра на населението постоянен адрес на територията на Република България. Това обстоятелство е безспорно установено и от справката НБД „Население“, приложена на л. 5 от адм. дело №972/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Следва да се посочи и това, че вписаният в разрешението за пребиваване адрес в гр. Пазарджик не може да се приравни на постоянен адрес на чужденеца. Обстоятелството, че чуждият гражданин няма постоянен адрес на територията на Република България води до извод, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 133, ал. 1, изр. 2 АПК и местно компетентен да се произнесе по повдигнатия от него спор относно законосъобразността на Заповед № 8177ПАМ-37/16.07.2024 г. на Началника на ГПУ – София е Административен съд София-град. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение