Определение № 806 от 21.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3138/2020 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на З. Д. С. чрез адвокат С. Л. от АК-Б. срещу решение № 169/20.07.2020 г. по в.гр.д. № 669/2020 г. на Окръжен съд Бургас, с което се потвърждава решение № 3651/17.12.2019 г. по гр.д. № 5425/2016 г. на Районен съд Бургас и са отхвърлени предявените искове от З. Д. С. срещу Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, на основание чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр., да се признае за установено, че по време на работа при ответника в периода от 10.07.1995 г. до 28.12.2014 г. е била подложена на пряка и непряка дискриминация основана на „пол“, „семейно положение“ и „служебно положение“, както и за обезщетение в размер на 20 000 лева, за причинените ѝ неимуществени вреди от дискриминационното отношение за времето от 26.09.2011 г. до 26.09.2016 г. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1. „Следва ли да се приеме от съда, че няма пряка или непряка дискриминация при неизпълнение на задължението за издаване на документи от работодател при освобождаване от работа на служител или работник?“; 2. „Следва ли да се приеме от съда, че няма пряка или непряка дискриминация при неизпълнение на задължение на работодателя за професионално обучение и извършване задължителните ежегодни медицински прегледи на отделни работници или служители, както и на отделни клонове и поделения на работодателя?“; 3. „Следва ли да се приеме от съда, че липсата на финансови средства на работодателя биха оправдали различно третиране на негови работници или служители при сходни/ аналогични случаи, както и съпоставено със сходни/аналогични случаи при други работодатели?“; 4. „Следва ли да се приеме от съда, че непредставянето на изискани от работодателя документи, намиращи се само и единствено при него, поради тяхното унищожаване, дава възможност за пълно главно доказване на иска от страна на ищеца?“. Според касатора поставените въпроси са съществени и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. От Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР е постъпил писмен отговор чрез гл.юрисконсулт К. И., в който оспорва доводите в касационната жалба и счита, че не са налице основанията по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. За да постанови решението, въззивният съдът е приел, че по делото не се установява неравно третиране на ищцата по някой от признаците, посочени в чл.4 ЗЗДискр. Съдът е възприел фактическите и правни изводи на първата инстанция, че в отношенията с ответника по признак „служебно положение“, дискриминация може да е налице само в аспекта на конкретната длъжност, в сравнение с лица, полагащи труд на друга длъжност при ответника, каквито твърдения не са били въведени с исковата молба. Останалите оплаквания за по-неблагоприятно третиране, според съда, сочат неизпълнение от страна на работодателя на различни задължения по служебното правоотношение, което не се установява да е спрямо конкретен служител във връзка със защитените признаци „пол“ или „семейно положение“, поради което не може да обоснове извод за пряка или непряка дискриминация. При липсата на доказателства, че неравното третиране на ищцата като служител на ответника се основава на някой от признаците по чл.4 ЗЗДискр., съдът приема исковете за недоказани. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси поради следното: Съгласно дадените указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане до касационен контрол. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация, независимо дали е налице соченото от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. В случая, формулираните от касатора въпроси в изложението не покриват изискванията за правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а представляват оплаквания за необоснованост, във връзка с крайния извод на въззивния съд, че не се установява по-неблагоприятно третиране на ищцата въз основа на защитените признаци „пол“, „семейно положение“ и „служебно положение“, за да се обоснове извод за пряка или непряка дискриминация - касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, което се различава от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, както е изяснено с цитираното решение по тълк.дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Отговорите на поставените въпроси се предпоставят от преценката на възприетата от съда фактическа обстановка и неговия анализ на събраните доказателства, които не могат да бъдат проверявани за необоснованост в производството по селектиране на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК, а само след допускане на касационно обжалване по конкретно поставен от касатора правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като крайният извод дали е налице дискриминационно отношение към ищцата по някой от защитените признаци в закона се извършва от съда, въз основа на цялостен анализ на доказателствата и правнорелевантните факти. Отделно от това, касаторът не обосновава допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, т.е. липсват аргументи в подкрепа на твърденията, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Крайните изводи за възприетата от съда фактическа обстановка по делото и неговата преценка за събраните доказателства не могат да бъдат проверявани за необоснованост в производството по селектиране на касационните жалби по чл.288 ГПК, а само след допускане на решението до касация по конкретно поставен от касатора правен въпрос, по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Липсата на въведен правен въпрос, който обуславя изхода на делото и правните изводи на съда в обжалваното решение по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно, за да не бъде допуснато касационно обжалване, според ТР № 1/09.12.2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, т.1. Независимо от изложеното, в практиката на Върховния касационен съд се приема, че за уважаването на иск чл.71 ЗЗДискр е необходимо да бъдат установени всички елементи в разпоредбата, а именно: по-неблагоприятно третиране на лице, въз основа на някой от признаците по чл.4, ал.1 ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, като преценката се извърши в сравнение с начина, по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Ищецът носи основната доказателствена тежест в производството по чл.71 ЗЗДискр., а предвиденото в закона разместване на доказателствената тежест възниква единствено след доказване на твърденията, от които може да се направи извод за наличие на дискриминация, (решение № 3/22.07.2013 г. по гр.д. № 534/2012 г., IV г.о., решение № 153/14.06.2010 г. по гр.д.№ 6/2009 г., III г.о., решение № 428/13.05.2010 г. по гр.д.№ 1207/2009 г., IV г.о., решение по гр.д.№ 811/2008 г., I г.о.; решение по гр.д.№ 587/2009 г., III г. о. и решение по гр.д.№ 1405/2006 г., III г. о.). В конкретния случай, изводите на въззивния съд в постановеното въззивно решение са в съответствие с цитираната практика на Върховния касационен съд, а при липсата на съображения съществуващата съдебна практика да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретна норма в закона, не може да се приеме, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. При твърдения, че правната уредба е непълна или противоречива и липсва съдебна практика по определен въпрос, също е необходимо да се изложат аргументи в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на правните норми, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в този смисъл, с оглед на което не е налице основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР са поискани разноски, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.