Определение № 1493 от 26.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3721/2024 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от “Е. Юг“ ЕАД, представлявано от членовете на съвета на директорите З. Б. и С. В., чрез юрисконсулт С. Р., срещу въззивно решение № 717 от 04.06.2024 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по въззивно гр.д. № 500/2024 г. Касаторът излага съображения за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна И. Д. Х., чрез адвокат М. Ч., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е недопустима – спорът е търговски, с цена под 20 000 лв.; потребителски е само за И. Х.. В евентуалност, счита не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съответно, че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че възражението за недопустимост на касационната жалба на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 е неоснователно. Предмет на договора, от който е породен спорът между страните, е за доставка на електроенергия за лично потребление от физическо лице, което има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП ). В подобна хипотеза, независимо от търговския характер на сделката по отношение на търговеца, се задейства защитният механизъм на политиката за защита на потребителите, при което по отношение на договора, освен общите за конкретния вид търговски сделки правила, са задължителни и имат предимство всички специални правила, с оглед осигуряването на по-високо ниво на защита на потребителя. С приемане на ЗИД ГПК – ДВ бр.100/2019 г., в разпоредбата на чл.113 ГПК законодателят е предвидил допълнителни процесуалноправни средства за ефикасност на защитата на потребителите, като е регламентирал, че тези дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. От това следва, че изключенията по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, предвид цената на иска по настоящия спор – над 5 000 лв., но под 20 000 лв., не засягат постановеното въззивно решение, чието касационно обжалване е процесуално допустимо. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Пловдивски окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Пловдивски районен съд, осъдил “Е. Юг“ ЕАД да заплати на И. Д. Х. сумата от 16 070 лв. – неустойка за неизпълнение на договорното задължение на комуналното дружество – неоснователно преустановяване на достъпа, преноса и снабдяването с електрическа енергия за периода от 10.05.2021 г. до 15.06.2022 г. за обект на потребителя, намиращ се в [населено място], на осн. чл. 92 ЗЗД, ведно със обезщетение в размер на законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2023 г. до окончателното издължаване, на осн. чл.86 ЗЗД. За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че И. Д. Х. е потребител на електрическа енергия в процесния обект (вила). Преносът на електроенергия за този обект е преустановен на 16.04.2021 г., а на 15.06.2022 г. е възстановен. Съдът намерил за недоказани основанията за временно преустановяване на електроенергията, поддържани от търговското дружество – поради неосигурен достъп за отчитане на електромера, настъпило към 05.10.2020 г. и неосигурен достъп за подмяна на електромера, което е настъпило на 16.04.2021 г. Съдът прел, че твърдяното неосигуряване на достъп за отчитане на електромера не може да се удостовери чрез констативен протокол, съставен на 12.06.2020 г., защото констатациите в него са удостоверени с подпис на един свидетел, при необходимост те да са най-малко двама, когато клиентът не присъства. Освен това, изпратеното предизвестие въз основа на така съставения протокол не е получено от клиента, като съдът е намерил, че е налице несъответствие между адреса, на който е изпратено предизвестието, върнато с отбелязване, че получателят е непознат, и обектът, на който е извършил посещение служител на дружеството – свидетелят Д.. Относно твърдението за неосигурен достъп за подмяна на електромера през месец април 2021 г. дружеството не е представило изискуемите според действащите Общи условия документи, които да го удостоверяват, както и, че е надлежно уведомен клиента. При тези съображения, съдът достигнал до извод, че в случая не са били налице основания за временно преустановяване на преноса на електрическа енергия към процесния обект, а фактически извършеното преустановяване се явява неправомерно. Пред въззивна инстанция не е имало спор относно размера на обезщетението – 30 лв. за първия ден от периода, а за следващите 401 дни – 16040 лв. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Първият поставен въпрос е: при констатирано неизпълнение на предварителни процедури за защита на потребителите, възниква ли договореното право на електроразпределителното дружество да преустанови преноса на електрическа енергия поради неосигурен достъп за подмяна на средството за търговско измерване при условия, че тази подмяна е изискуема съгласно приложимата нормативната уредба, гарантира годност на измервателното средство и липсата ѝ води до невъзможност за предоставяне на самата услуга, т.е. до невъзможност за изпълнение на договора. Въпросът е некоректно зададен – втората инстанция е приела, че изобщо не е доказано неосигуряването на достъп, а още клиентът не е бил предизвестен чрез надлежно уведомление, за да се стигне въобще до правото да бъде преустановено електрозахранването. Последното е вид санкция за недопускане за подмяна на измервателното средство, която санкция се прилага само поради виновно поведение на клиента и след спазване, с оглед на това, на разписана процедура в Общите условия. Съдът не е пренебрегнал необходимостта от подмяна на средството за търговско измерване и не е постановил решението си с оглед на това важна ли е или не подобна подмяна, а се е произнесъл доколко законосъобразно търговското дружество е санкционирало клиента с прекъсване на електрозахранването, след като не са били налице предпоставките за това. Следващият въпрос е абсолютно неясен – смислово и предметно спрямо предмета на делото и постановеното от съда: „при наличие на процедурни пропуски, допустимо ли е чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства събиране на доказателства за изпълнение на предварителни процедури за защита на потребителите, които доказателства целят да преодолеят пречките за възникване на правото на електроразпределителното дружество да преустанови преноса на електрическа енергия (правото на дружеството да спре да предоставя мрежови услуги, в случаите, в които средството за търговско измерване е негодно за изпълнение на договора и не отговаря на метрологичните изисквания по Закона за измерванията). Въпросът не може да бъде изяснен от касационната инстанция въз основа на съдържанието на изложението, което дословно преповтаря съдържанието на касационната жалба, а те съдържат вижданията на касатора какво е успял да докаже. Няма оплаквания, че въззивният съд не е допуснал надлежно поискани от страната доказателства или, че е отказал да цени събрани относими, допустими и релевантни доказателствени средства. Също така, във връзка с така оформеното питане, основано на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – за точното приложение на закона, както и за развитие на правото, касаторът се позовава на решение № 124/18.06.2019 г., постановено по гр.д. № 2991/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о., в което по конкретното дело било прието, че „ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители; гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства“. Цитира още и решение № 150/26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о., в което се съдържал следният цитат: „…изтъкнатите от въззивния съд съображения за процедурни пропуски са несъстоятелни е не представляват пречка за дължимостта на тази корекция.“ Настоящият спор не е за вземания на дружеството за потребена, но незаплатена електроенергия, а за санкциониране на дружеството за вреди, причинени от неправомерно преустановяване на електроенергията в размер на определената в чл. 45 от Общите условия неустойка. Допуснати са всички надлежно поискани и допустими доказателствени средства, имащи отношение към установяване елементите от фактическия състав, даващ основание на търговското дружество да прекъсне електрозахранването на клиента. Касаторът автоматично е пренесъл проблематика, имаща съвсем друг смисъл и предмет, към настоящия спор, задавайки въпрос, който няма как да обуслови извод, че е от значение за постановения по делото резултат. В допълнение, липсват и съображения, че поставените въпроси са от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Цитирането на правната норма и нейното съдържание не е достатъчно и не е равнозначно на аргументация за наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както е изяснено и в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Касаторът се позовава още и на очевидна неправилност на въззивното решение, но не излага доводи, различни от оплакванията в касационната жалба, а те са твърдения за неправилност, които не могат да обусловят извод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. По неправилността на въззивния акт касационната инстанция се произнася по съществото на касационната жалба, с решение. В процедурата по чл. 288 ГПК извършва предварителна селекция за допускане на касационно обжалване. Хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК обхваща онези случаи, в които, и без въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК и наличието на допълните условия по т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, е установима неправилността на въззивния съдебен акт – в него правни норми са приложени в смисъл, противоположен на действителното им съдържание, приложена е несъществуваща разпоредба или грубо са нарушени правилата на формалната логика, което е довело до очевидна необоснованост. Съдът и сам, служебно, не установи причини, поради което да допусне касационно обжалване в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 2 ГПК. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 1850 лв. заплатен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, съдът