Определение № 322 от 19.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 54/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. № 3923/25.11.2019 год. на Г. Н. К. от [населено място], [община] заявена чрез процесуалния му представител адв. Р. Б. - АК Б. срещу въззивно Решение № 4279 от 04.10.2019 год., постановено по гр.В.д. № 451/2019 год. на ОС-Благоевград. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е потвърдил Решение № 4493 от 15.05.2019 год. по гр.д.№ 1230/2018 год. на РС-Благоевград, с което е 1./ е отхвърлен заявения иск с правно основание чл. 23, ал.1 СК/2009 г. от Г. Н. К. срещу бившата му съпруга Т. С. К. за признаване че придобитият по време на брака им недвижим имот: 4251.50/ 9 503 идеални части от ПИ с № * по КП на [населено място], [община], одобрен със Заповед № 778/2001 година, целият с площ от 9 503 кв.м. при описаните граници, предмет на Договор за покупко-продажба по НА № 123/2006 година, е изключителна лична собственост на Г. К. и 2./ е отхвърлен иска, заявен при условията на евентуалност, на Г. К. срещу Т. К. с правно основание чл. 29, ал.3 СК/2009 г. за признаване по-голям дял –а именно от 4/5 идеални части от общо придобитото по време на брака имущество, в резултат на значително по-голям принос, надхвърлящ значително този на съпругата. За да отхвърли иска за пълна трансформация, решаващият- въззивен съд приема, че притежаването на авоари по банкови сметки не е достатъчен факт да се приеме, че е оборена презумпцията за съвместен принос на съпрузите по отношение на придобитите вещи и вещни права по време на брака им, независимо на чие име са придобити. В конкретния случай е прието, че ответницата - бивша съпруга е доказала не само притежаването на средства, резултат на положен личен професионален труд, но и има значителен принос в домакинството и съвместния им живот в Австралия, подпомагане дейността на съпруга си, въз основа преценка на събраните доказателства както и лични, неоспорени от ищеца факти в тази насока. За да отхвърли иска на Г. К. с правно основание чл. 29, ал. 3 СК/2009 г. за определяне на по-голям дял в придобитото имущество по време на брака на страните в резултат на принос в придобиването му, значително надхвърлящ този на съпругата, решаващият – въззивен съд е приел, че не е доказан фактическия състав на разпоредбата на чл. 29, ал.3 СК/2009 г. Доколкото по делото няма данни ( доказателства ), че съпругата има значително по-ниски доходи, води живот на разхищения, липса на изпълнение на съпружеските задължения,и доколкото са налице безспорни доказателства, че двамата съпрузи са работили, че съпругата се е грижила за домакинството и всеки един от тях се е грижил за благополучието на семейството, то искът по чл. 29, ал.3 СК/2009г. не би може да се приеме за основателен и доказан. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и по двата иска, че е незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния и процесуален закон ,основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С приложеното изложение към касационната жалба искането за допускане на касационно обжалване се подържа в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: при твърдение за трансформация на вложени в закупуване на недвижим имот по време на брака на предбрачни, лични средства от страна на единия съпруг, следва ли да се отчита приноса на другия съпруг от доходи от трудова дейност и работа и грижи в домакинството ? с довод, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, сочейки Решение № 264 /21.03.2017 г. по гр.д. № 2060/2016 г. на ВКС- IV г.о., Определение № 389 /27.09.2017 г. по гр.д. № 723/2017 г. на ВКС- II г.о., Решение № 347 /15.10.2012 г. по гр.д. № 1071/2011 г. на ВКС - IV г.о., Решение № 218 /01.02.2016 г. по гр.д. № 1872 /2016 г. на ВКС - I г.о. и Решение № 62 / 08.05.2018 г. по гр.д. № 1840/2017 г. на ВКС - I г.о. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК с доводи, че по въпроса: длъжен ли е съдът да признае частична трансформация, когато има данни за такава, а искът е предявен за пълно преобразуване на лични права, твърди се че по посочения въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС обективирана в Решение № 156 /08.07.2013 г. по гр.д. № 1073/2012 г. на ВКС-III г.о. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК с доводи, че по въпроса как се определя приноса на страните и как се доказва според неговата значителност, твърди се че по посочения въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС обективирана в Решение № 1192 /23.01.2009 г. по гр.д. № 3870/2007 г. на ВКС- III г.о. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК с доводи, че по процесуално - правния въпрос при няколко съединени иска следва ли съдът да изготви доклад по всеки от тях като даде конкретни указания по всеки един от исковете за подлежащите на доказване обстоятелства и върху кого е доказателствената, твърди се че по поставения въпрос въззивния съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практиката, обективирана в т.2 на ТР № 1 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с Решение № 85 / 03.11.2017 г. по гр.д. № 4360/2016 г. на ВКС - II г.о. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата по касация Т. К. чрез процесуалния си представител адв. М. Д. от АК – Б., в който се излагат съображения за неоснователност на депозираната касационна жалба, претендират се разноски. Съставът на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и и съобрази ограниченията за касационен контрол, установени с разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, насочена е срещу въззивно решение по предявени и разгледани иск за собственост и такъв за по-голям дял от придобито в режим на съпружеска имуществен общност имущество по време на брака на страните - т.е. неоценяем конститутивен иск, поради което се явява процесуално допустима. По иска по чл. 23, ал.1 СК/2009 год. С решаващите мотиви по иска по чл. 23. ал.1 СК/2009 г. въззивният съд приема, че за да бъде уважен такъв иск, ищецът следва да установи, че е придобил процесния недвижим имот с лични средства чрез оборване презумпцията за съвместен принос по смисъла на чл. 21, ал.3 СК/2009 г. Ищецът Г. К. поддържа, че е заплатил цялата продажна цена от 6251,05 лв. само с негови лични средства, спестени от трудова дейност в Австралия, преди да сключването на граждански брак с ответницата. От своя страна тя оспорва тезата на ищеца като излага съображения, че към момента на закупуване на процесния недвижим имот от 15.08.2006 година с НА за покупко-проджба № 123/2006 също е разполагала със собствени средства, с които заплатила половината от продажната цена (3000 лв.) по сделката. Наред с това е поддържала, че е налице принос от нейна страна, изразяващ се в грижи в общото домакинство с ищеца: пазаруване, готвене, чистене, гладене, пране, помощ във фирмените дела на ищеца, счетоводството и водене на служебната му документация. За да установи, че процесният имот е придобит изяло с негови лични средства, ищецът е ангажирал справка за доходите си за периода 1997г. – 2017г., извлечения от банковите му сметки в банки в Австралия, както и извлечения за извършени транзакции. По делото са назначени и изслушани експертни заключения, установяващи че в периода от началото на 2005г. до края на 2006г. Г. К. е реализирал приход по банковата си сметка в Австралия на сума в размер на 70 258,20 австралийски долара, чиято равностойност е 86 171,21 лв. Установява се също, че за периода 01.01.2005г. – 31.12.2006г. от банковите сметки на ищеца е била изтеглена /чрез транзакции, плащания ЕФПОСТ – плащания с карта, чрез банкомати и ПОС терминали/ обща сума в размер на 22 942,72 австралийски долара. Става ясно също така, че за периода 01.09.2016 г. – 06.11.2007г. от сметката на ищеца от банкомати в Република България, с негова кредитна карта са изтеглени 4 723,14 австралийски долара. В подкрепа на тезата си, бившата съпруга Т. К. е ангажирала писмени доказателства - банкови извлечения, данъчни декларации и данъчни уведомления, от които е видно, че през 2004г. е работила в Австралия като дизайнер и моделиер на булчински рокли, получавала е лични доходи от извършваната от нея дейност, включително и през 2006г., когато е бил придобит спорният имот. Не е имало спор, че същата е положила значителен обем от грижи, труд и работа в съвместното ѝ домакинство с ищеца за периода от 2004 до 2013г. В тази връзка е ангажирано писмено доказателство – написана лично от К. бележка, в която той е изчислил паричната стойност в австралийски долара на извършената от съпругата му. за периода от 2004 до 2013г. домакинска работа, изразяваща се в пране, шиене и готвене - факт, признат в открито съдебно заседание, проведено на 05.04.2019г. пред австралийски съд. Въззивният съд приема, положения значителен домакинския труд и извършена работа за поддържане на домакинството със съпруга ѝ, като принос по см. на закона - арг. от чл. 21, ал. 2 СК/2009 г. за придобиване на спорния недвижим имот. При тези факти, решаващият съд приема от правна страна, че ищецът Г. К. не е успял да обори презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал. 3 СК/2009 год., а обстоятелството, че същият е разполагал с парични средства по банковите си сметки не е достатъчно да се приеме, че е заплатил изцяло и сам цената по договора за покупко-продажба от 15.08.2006г., тъй като това обстоятелство е относимо и за другата страна. По отношение на иска по чл.29, ал.1 СК/2009 год. За да бъде уважен иск с посоченото правно основание за определяне по-голям дял от имуществото,придобито от бившите съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност, следва да бъде установено, че приносът на съпруга - ищец в придобитото имущество значително надхвърля приноса на съпруга-ответник при придобиване на общото имущество по време на брака им. В случая въззивният съд приема, че двамата съпрузи са работили, ищецът е реализирал по-високи доходи от ответницата, но последната от своя страна е полагала основните грижи за домакинството в значителен период от време /от 2004г. до 2013г./., както и е вложила парични средства при придобиването на спорния имот и впоследствие при неговото облагородяване. На базата на тези факти по делото, от правна страна е прието, че всеки от съпрузите в рамките на възможностите си е допринесъл за благополучието на семейството, поради което искът по чл.29, ал.3 СК/2009 г. - за определяне на по-голям дял на ищеца от придобитото от страните- бивши съпрузи общо имущество по време на брака им е неоснователен и като такъв следва да се отхвърлен. След преценка на поставените правни въпроси и доводите на касатора, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касателно двата иска, предмет на обжалваното въззивно решение, по следните съображения: Формулираният от касатора Г. К. въпрос: при твърдение за трансформация на предбрачни средства на единия съпруг, вложени в закупуване на имот по време на брака, следва ли да се отчита приноса на другия съпруг от доходи от трудовата дейност и работа и грижи в домакинството не може да обоснове извод за необходимостта да се допусне касационно обжалване по иска по чл. 23, ал.1 СК/2009 г. Поддържаната от касатора- ищец теза, че при постановяването на решението въззивният съд е мотивирал изводите си в противоречие с практиката на ВКС, според която при трансформация на лични предбрачни средства при закупуването на имота не следва да изследва приноса на другия съпруг, а следва да се бъде доказан само произхода на средствата, не може да бъде приета. Тезата застъпена от касатора не се споделя в цитираната от самия него практика, според която „При предявен по реда на чл.23, ал.2 СК/2009 г. иск основният спор между страните е, какъв е произходът на средствата, вложени при придобиване правото на собственост върху имота. При разрешаването на този спор и с оглед въведените от страните твърдения, съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства, съдържащи данни за произхода на вложените при придобиване правото на собственост средства, в тяхната съвкупност. Ако тези доказателства съдържат данни, че към момента на осъществяване на конкретния придобивен способ единият съпруг е притежавал лични средства, от съществено значение е обстоятелството за каква част от тях е установено, че са вложени при придобиване на собствеността, като този извод не може да се основава на предположение, тъй като целта на производството е установената в чл.21, ал.1 СК презумпция да бъде оборена“ в който смисъл е имено Решение № 218. Като споделя изцяло цитираното становището на касационния съд, настоящият състав не намира основание за допускане на касационното обжалване. Въпросът: длъжен ли е съдът да признае частична трансформация, когато има данни за такава, а искът е предявен за пълно преобразуване на лични права, не може да обуслови извод за допускане на касационното обжалване, доколкото по този правен въпрос липсва произнасяне в рамките на въззивното решение.Приемайки, че не са налице предпоставки за пълна трансформация на лични средства по изложените съображения, решаващият съд не е имал данни или основания да разгледа евентуално възможността да бъде призната частична трансформация. Липсата на произнасяне не дава възможност за преценка и селекция, поради което и не може да има принципно твърдение за противоречие с практиката на ВКС. Въпросът: как се определя приноса на страните и как се доказва според неговата значителност, безусловно е въпрос обуславящ изцяло изхода на спора по чл. 29, ал.3 СК/2009 г.,доколкото правният проблем за значителността на приноса на ищеца-бивш съпруг е част от предмета на спора. В мотивите си, въззивният съд приема, че не само доходите на страните имат значение, но и други обстоятелства като грижи в домакинството и благополучието на семейството, и макар без да се сочат по-ясни критерии, не може да се приеме, че постановения краен правен резултат за недоказаност на значителен принос влиза в противоречие с изразеното от ВКС становище по Решение № 1192. Ето защо настоящият състав на касационния съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване и на произнесеното въззивно решение по иска по чл. 29, ал.3 СК/ 2009 г. Касаторът и защитата му поддържат, че по въпроса „ как се определя приноса на страните и как се доказва според неговата значителност“ исканото касационно обжалване следва да се допусне в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Като съобрази задължителните разяснения на т.1 по ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и приетото виждане, че за да бъде допуснато до касационно обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК в обжалваното въззивно решение, изведеният правен въпрос по см. чл. 280, ал.1 ГПК не само следва да е от значение за изхода на делото, но и следва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, намира искането за неоснователно. В цитираното Решение № 1192 с е приема, че „по-голям доход на единия съпруг не може да обоснове наличието на по-голям негов принос в придобиването на общото имущество, когато другият съпруг е изпълнявал задълженията си по чл. 18 СК/85 (отм.) респ. по см. на чл. 21, ал. 2 СК/2009 г. и не е разпилявал имущество“. Видно от мотивите на обжалваното въззивно решение, същото е в смисъла на сочената съдебна практика, поради което не може да се приеме, че е налице визираното от касатора противоречие като основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по чл. 29, ал. 3 СК/2009 г. Процесуалният въпрос " относно задължението на съда при няколко предявени иска да изготви доклад за всеки от тях, като даде конкретни указания по всеки един от тях относно подлежащите на доказване обстоятелства и доказателствената тежест ", касаещи задължението на въззивния съд при въведено оплакване за извършено процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд при изготвянето на непълен доклад, не обуславят извод за наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване. Това е така, защото оплакване за допуснато нарушение на чл. 146 ГПК пред въззивния съд липсва конкретно във въззивната жалба. Наведеният довод по своята правна природа да съставлява довод за порок на обжалваното решение за допуснати нарушения при постановяване на решението. Липсата на преценката от страна на въззивния съд респ. самата преценка, на обстоятелство, не сочи на противоречие със задължителните разяснения по тълкуване характера на разпоредбата на чл. 146 ГПК, поради което не може да бъде основание за преценка и селекция в производството по чл. 288 ГПК. По изложените съображения, ВКС - състав на второ отделение на гражданската колегия и на основание чл. 288 ГПК, състав на Върховният касационен съд- второ отделение на гражданската колегия