Определение № 411 от 10.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2703/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на длъжника СИГНАЛ ВД 2014 ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК[ЕИК], подадена чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 242/18.07.2019 г. по в.т.д.№ 421/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 196 от 16.05.2019 г. на Смолянския окръжен съд по т.д.№ 6/2018 г., постановено на основание чл.632 ал.2 ТЗ, за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност, назначаване на временен синдик и насрочване на първо събрание на кредиторите. В касационната жалба са наведени оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, поради които се претендира обезсилването или отмяната му. Твърди се, че молбата, по която съдът по несъстоятелността се е произнесъл, не съдържа искане за възобновяване на производството. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поставя въпросът: Следва ли да се изпълнени предпоставките на чл.632 ал.2 и чл.744 ал.1 т.2 ТЗ за възобновяване на производството по несъстоятелност – откритото имущество да не е било известно при прекратяване на производството, това отнася ли се и за прекратено производство по чл.632 ал.4 ТЗ, при постановяване на което не се изследва наличното имущество на длъжника, както и представлява ли основание за възобновяване на производството по реда на чл.744 ал.1 т.2 ТЗ искането на кредитора и откриването на имущество, собственост на длъжника в несъстоятелността, което е установено след постановяване на решението по чл.632 ал.1 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, след изтичане на преклузивния срок по чл.632 ал.2 ТЗ, но преди датата на решението за прекратяване на производството по несъстоятелността по чл.632 ал.4 ТЗ. По така формулирания въпрос се сочи противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – определение и решение по т.д.№ 810/2010 г. на І т.о. Против жалбата не са депозирани писмени отговори. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид доводите по чл.280 ГПК и данните по делото, намира следното: Жалбата изхожда от легитимирана страна, подадена е в указания 7-дневен срок и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по следните съображения: В хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК липсва надлежно формулиран правен въпрос, съобразно указанията на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, който касационният съд да разреши. Поставеният такъв е объркан и неясен, освен това очевидно е свързан с възобновяване след прекратяване на производството по несъстоятелност, каквото не е постановявано по делото, поради което и въпросът не е обусловил решаващата правна воля на съда. Липсата на точно формулиран и разбираем правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание да не се допусне исканото касационно обжалване. Дори да бъде извлечен правен въпрос, касаещ предпоставките за приложението на чл.632 ал.2 ТЗ, сочената от касатора практика би била неотносима към него, доколкото в решение № 91/11.07.2011 г. по т.д.№ 810/2010 г. на ТК, І т.о. съдът е разгледал въпроса за предпоставките за възобновяване на производството по несъстоятелност по реда на чл.744 ал.1 т.2 ТЗ, когато същото е било прекратено на основание чл.632 ал.4 ТЗ, поради изтичане на срока по чл.632 ал.2 ТЗ. В хипотезата на чл.280 ал.2 пр.2 ГПК също липсва основание за достъп до касация. Касаторът поддържа, че съдът е възобновил спряното производство, без да е било направено искане в този смисъл, т.е. – в противоречие с нормата на чл.632 ал.2 ГПК, която изисква нарочна молба от длъжника или кредитор. В случая такава молба по делото е налице, тя изхожда от кредитор и е подадена в преклузивния 1-годишен срок, а нейното съдържание /ведно с приложенията към нея/ е изтълкувано именно като искане за възобновяване на производството по несъстоятелност поради открито и надлежно удостоверено имущество на длъжника. При тези данни не може да се приеме, че решението е вероятно недопустимо. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение