Определение № 5257 от 19.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 928/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, чрез С. Ц.- прокурор в Апелативна прокуратура- Велико Т., против Решение №242 от 12.12.2023г. по в. гр. д. №397/2023г. по описа на Апелативен съд- Велико Т., в частите му, с които е отменено Решение №115 от 20.06.2023 г. по гр. д. №40/2023г. по описа на Окръжен съд- Ловеч в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Ц. Т. С. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на разликата над 10 000 лв. до 15 000 лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК по ДП №253/21 г. по описа на РУ на МВР - Т. (пр. пр. №4848/21г. по описа на РП- Л.), прекратено с постановление от 05.07.2022г. на РП- Л., ведно със законната лихва от 15.07.2022 г. до окончателното изплащане, вместо което е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Ц. Т. С. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 5000 лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно повдигнатото му обвинение по ДП №253/21г. по описа на РУ на МВР - Т. (пр. пр. №4848/21 г. по описа на РП - Л.), прекратено с постановление от 05.07.2022 г. на РП - Л., ведно със законната лихва от 15.07.2022 г. до окончателното изплащане, и е потвърдено Решение №115 от 20.06.2023 г. по гр. д. №40/2023г. по описа на Окръжен съд- Ловеч в частта му, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Ц. Т. С. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 10000 лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно повдигнатото му обвинение по ДП №253/21г. по описа на РУ на МВР - Т. (пр. пр. №4848/21 г. по описа на РП - Л.), прекратено с постановление от 05.07.2022 г. на РП - Л., ведно със законната лихва от 15.07.2022 г. до окончателното изплащане. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и намаляване на размера на присъденото в полза на ищеца обезщетение за неимуществени вреди. Към касационната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК. Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна по нея Ц. Т. С., ЕГН [ЕГН]. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че с постановление от 06.11.2021 г. на ст. разследващ полицай ищецът Ц. Т. С. е бил привлечен като обвиняем по ДП №253/2021 г. по описа на РУ на МВР-Т. (пр. пр. № 4848/2021 г. по описа на РП- Л.) за това, че на 05.11.202 г. в [населено място] в МПС- л. а. „Сузуки“, модел „Г. Витара“, с рег. [рег.номер на МПС], без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества от списъка по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП във връзка с Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от НРКРВН- наркотично вещество-канабис, с тегло около 623 гр.- престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. С постановление от 06.11.2021г. на Районна прокуратура- Л. ищецът е задържан за срок от 72 ч. и е разпитан в качеството му на обвиняем. С определение № 16 от 09.11.2021 г. на Районен съд- Тетевен по ЧНД № 257/2021г. спрямо него е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Определението е било отменено с определение № 502 от 15.11.2021г. на Окръжен съд- Ловеч по ВЧНД № 482/2021г., с което спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“. С постановление от 05.07.2021 г. на РП- Т. наказателното производство срещу ищеца е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК - поради недоказаност на обвинението. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че в резултат на воденото срещу него наказателно производство ищецът е претърпял неимуществени вреди с висок интензитет. Посочил е, че преди повдигане на обвинението срещу него ищецът е бил личност с висок обществен и професионален статус, работил е като началник- отдел „Управление и стопанисване на общински гори“ в [община], не е бил осъждан и не е имал криминалистични регистрации и противообществени прояви, ползвал се е с добро име в [населено място], поради което привличането му като обвиняем е било изключително травмиращо преживяване за него със съществени и продължителни последици за репутацията и авторитета му. Съдът е отчел, че ищецът е бил привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК (държане на наркотични вещества), за което законът предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба от 2 000 лв. до 10 000 лв. Отчел е, че задържането му под стража, макар и само за 10 дни, е било стресиращо за него, както и по време на досъдебното производство ищецът е изпитвал срам, страх, чувство за безизходица, гняв, бил е обезверен и унизен. Въз основа на заключението на приетата по делото съдебно- медицинска и психиатрична експертиза съдът е приел, че воденото срещу него наказателно производство се е отразило на психичното му здраве и е довело до „посттравматично стресово разстройство“, от което той страда и към момента на прегледа му от вещите лица. Посочил е, че повдигането на обвинение и задържането на ищеца под стража е станало достояние на широк кръг от хора както в града, в който живее, така и извън него, тъй като информацията, включваща имената на ищеца и престъплението, за което е задържан, е била огласена чрез множество различни електронни сайтове и медии и е станала повод за негативни коментари и злонамерени обсъждания, както и за съмнение в почтеността и морала му. При определяне на размера на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди съдът е отчел периода на воденото наказателно производство- малко повече от 9 месеца, както и обстоятелството, че същото е протекло само на досъдебна фаза. Посочил е и че наказателното преследване срещу ищеца не е предизвикало драстичен обрат в неговата кариера и социален живот, тъй като макар авторитетът му в професионалните среди и в обществото да е бил сериозно накърнен, той е продължил да работи на същата длъжност, която е заемал и преди повдигане на обвинението. При съобразяване на посочените обстоятелства съдът е приел, че според критерия за справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД, на ищеца следва да бъде определено обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на воденото наказателно производство в размер на 15 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК Прокуратурата на РБ иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като твърди, че по правния въпрос за точното прилагането на принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди и за задължението на съда да извърши преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на Върховния съд, ТР № 3/22.04.2005 г. по гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, TP №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК. Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В случая поставените от касатора в изложението въпроси са от значение за формиране на решаващата воля на съда и обуславят изхода на делото, поради което по отношение на тях е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице обаче специалното условие на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като същите не са разрешени от въззивния съд в противоречие с формираната съдебна практика, включително цитираната в изложението. Съгласно задължителните указания, дадени в т. ІІ от Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/68г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, като в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Така дадените в постановлението указания са доразвити във формираната практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД в случаите на ангажиране на отговорността на държавата по чл.2 от ЗОДОВ за дейност на правозащитните органи /Решение №281 от 30.11.2018г. по гр. д. № 582/2018 г. на ІV ГО на ВКС, № 233 от 13.01.2020 г. по гр. д. № 1482/2019 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 50077 от 16.05.2023 г. по гр. д. № 937/2022 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 150 от 20.12.2018 г. по гр. д. № 871/2018 г. на ІІІ ГО на ВКС и много други/. Съгласно същата, за да определи справедливо обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно предприето наказателно преследване, съдът следва да вземе предвид данните за личността на увредения, за предишни осъждания, за начина му на живот и обичайната среда; за тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението; за продължителността на наказателното производство и наложените мерки на процесуална принуда, за отражението върху личния, обществения и професионалния живот на лицето; за разгласата и отзвука в общественото пространство; за това стигнало ли се е до разстройство на здравето и ако има такова- трайно ли е увреждането и каква е медицинската прогноза за развитието му, както и обществено- икономическите условия в страната и стандарта на живот. Отчитайки посочените критерии, съдът е длъжен да определи обезщетение само за тези неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. В случая при постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е съобразил с така формираната съдебна практика, като е обсъдил всички установени по делото факти, които са от значение за определяне на размера на обезщетението, и въз основа на същите е направил извода си каква сума да присъди на ищеца. Взел е предвид личността на ищеца, характера и тежестта на повдигнатите срещу него обвинение, продължителността на воденото наказателно производство, обстоятелството, че по същото ищецът е бил задържан под стража, макар и само за 10 дни. Отчетено е и обстоятелството, че при повдигане на обвинението ищецът не е бил осъждан и се е ползвал с добро име в града, в който живее, като е заемал отговорна длъжност в [община]. Взети са предвид отражението на повдигнатото обвинение върху авторитета и репутацията на ищеца предвид публичното разгласяване на случая от редица електронни медии в [населено място], както и настъпилите в резултат на същото здравословни проблеми за него. Отчетени са и обществено- икономическите условия в страната в периода на наказателното производство, както и съдебната практика по сходни случаи. При съобразяване на посочените обстоятелства съдът е достигнал до извода, че на ищеца следва да се определи обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 15000 лв. Не е допуснато нарушение на разясненията, дадени в т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005г. на ВКС по т. д. № 3/2004 г., отнасящи се до задължението на съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да изследва и да установи пряката и непосредствена причинна връзка между незаконно повдигнатото обвинение и настъпването на вредите. Въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд е изложил мотиви кои вреди са установени, както и по отношение на кои от тях е налице причинно-следствена връзка с незаконното обвинение, като така изложените мотиви съответстват на указанията, дадени в т.19 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Не може да се приеме, че е налице противоречие между обжалваното решение и формираната съдебна практика по отношение на определения размер на обезщетението. В практиката на ВКС се приема, че справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на възприетото в обществото разбиране за обезщетяване на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези, но като се има предвид, че във всяко решение размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя след преценка на конкретните, различни за всеки случай, обстоятелства, относими към предявената претенция. Предвид горното обжалваното решение е в съгласие с установената съдебна практика по приложението на повдигнатите от касатора правни въпроси, поради което искането за допускането на касационното му обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователно. По така изложените съображения обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Мотивиран от НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №242 от 12.12.2023г. по в. гр. д. №397/2023г. по описа на Апелативен съд- Велико Т.. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,