Определение № 485 от 05.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 841/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 14889 от 20.11.2023 г. от В. С. Г., чрез процесуалния му представител адв. И. З., с искане за допълване на определение № 3522 от 14.11.2023 г. по настоящето дело относно разноските. От ответната страна по молбата С. В. С. не е постъпил отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. Касационното производство е образувано по жалба на С. В. С. срещу въззивно решение № 1189 от 10.10.2022 г. по в. гр. д. № 2916/2021 г. на Варненския окръжен съд в частта му по извършване на съдебна делба на недвижим имот, като с определение № 3522 от 14.11.2023 г. по гр. д. № 841/2023 г. касационно обжалване на въззивното решение не е допуснато. В посоченото определение, с което е приключило производството по делото, няма произнасяне по разноските. Това обаче не се дължи на пропуск на съда да се произнесе по своевременно заявено надлежно искане за разноски, а на липсата на такова искане от страна на молителя - ответник по касационната жалба. Разноски се присъждат, само ако са поискани от страната. По аргумент от чл. 80 ГПК тя може да поиска присъждането им най-късно до приключване на последното заседание по делото в съответната инстанция, което зависи от вида и фазите на производството пред нея. Пред касационната инстанция, предвид фазата по чл. 288 ГПК по селектиране на касационните жалби, развиваща се в закрито заседание, и вероятност да не се стигне изобщо до открито заседание за разглеждане на касационната жалба по същество, искането за разноски следва да се направи с подаване на касационната жалба или с отговора на същата. В разглеждания случай в отговор вх. № 4503/21.02.2023 г. настоящият молител е оспорил предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване и е изложил доводи за неоснователност на жалбата, но не е направил искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Прилагането към отговора на касационната жалба на договор за правна защита и съдействие, в който е отразен направен от него разход за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., както и на списък по чл. 80 ГПК не може да се разглежда като надлежно сезиране на съда с искане за присъждане на разноски, тъй като в гражданския процес страните следва да отправят исканията си до съда по ясен и недвусмислен начин, в устна или в писмена форма, в зависимост от вида и времето на извършване на съответното процесуално действие / в този смисъл е и практиката на ВКС – опр. № 119 от 20.04.2015 г. по гр. д. № 5629/2014 г., I г. о.; опр. № 82 от 25.02.2014 г. по гр. д. № 4754/2013 г., III г. о.; опр. № 146 от 22.06.2018 г. по гр. д. № 3315/2017 г., I г. о., и др./. С оглед изложеното молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение. Воден от горното, Върховният касационен съд, ІІ г. о.,