Определение № 856 от 26.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3543/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Д. К. чрез адв. Д. против решение № 424 от 25.03.2022 г. по гр. д. № 3576/2021 г. на Апелативен съд – София, ГК, 4 - ти състав.

Ответната страна С. Б. Я. – частен съдебен изпълнител (ЧСИ) с рег. № 844 на КЧСИ чрез адв. Т. е подал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който ангажира становище за липсата на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

От третите лица – помагачи на ответника отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД – [населено място] и от „Първа инвестиционна банка“ АД (ПИБ) - [населено място]. И в двата отговора се поддържа, че не са обосновани предпоставки за селектиране на касационната жалба, както и че същата е неоснователна. Претендират се разноски. Останалите юридически лица, участващи в процеса като трети лица - помагачи на ответника: ЗАД „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД не са взели становище, а отговорът на ЗАД „Алианц България“ е извън срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалба е посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 264793 от 16.07.2021 г. по гр. д. № 7752/2019 г. (погрешно посочено като образувано по описа за 2021 г.) на Софийски градски съд, ГО, I - 6 състав, с което са отхвърлени предявените от С. Д. К. против ЧСИ С. Б. Я. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 30 000 лева, частично предявена от общо претендиран размер 306 775 лева - обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнително дело № 20128440402076 по описа на ЧСИ Я., ведно с лихвата, считано от датата на извършената публична продан до окончателното плащане и на ответника са присъдени разноски за въззивното производство.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е установил следната фактология по делото: за обезпечаване вземането на „ПИБ“ АД, произтичащо от сключен с ищцата К. договор за банков ипотечен кредит от 18.11.2003 г. за сумата 130 000 евро, в полза на банката е учредена законна ипотека върху недвижими имоти, собственост на кредитополучателя – АПАРТАМЕНТ № .., .., находящ се в [населено място], район „К. с.“, в жилищната сграда на [улица], с площ от .. кв. м. и СТУДИО, разположено в подпокривното пространство на топлата връзка между блок .. и блок .., с площ .. кв. м.; на 20.07.2004 г. с нотариален акт № .., том ..., рег. № .., дело № ... от ...г. на нотариус с рег. № .. на НК, в полза на „ПИБ“ АД е учредена договорна ипотека върху подробно описани недвижими имоти, в това число и върху горните имоти, собственост на ищцата за обезпечаване вземането на банката по договор от 19.07.2004 г. за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, сключен с „Юпитер Лизинг“ ООД за сумата 6 500 000 лева; по молба на „ПИБ" АД и въз основа на издаден в нейна полза изпълнителен лист от 29.09.2008 г. по ч. гр. д. № 28305/2008 г. на СРС, 39 състав, при ответника – ЧСИ Я. е образувано изп. д. № ... против длъжника „Юпитер Лизинг“ ООД за вземания на банката по договора за овърдрафт от 19.07.2004 г. в размер 5 901 544. 09 лева, обезпечени и с имоти на ищцата К., която в изпълнителното производство е имала качеството на ипотекарен длъжник, ипотекирала свое имущество за удовлетворяване вземанията на банката от длъжника „Юпитер Лизинг“ ООД; по това изпълнително дело, на 29.09.2011 г. ЧСИ Я. е изготвил протокол за опис и оценка на апартамент № .., ... и студиото, намиращи се в сградата на ... [населено място] и е насрочил публична продан; с влязло в сила на 05.05.2012 г. решение № 76 от 21.04.2010 г. по гр. д. № 83/2009 г. на ОС – Благоевград е признато за установено по иск с правно основание чл. 422 ГПК, предявен от „ПИБ“ АД против „Юпитер Лизинг" ООД, съществуването на вземане по договор от 19.07.2004 г. за банков кредит - овърдрафт по разплащателна сметка за главница от 5 901 544. 09 лева, ведно със законната лихва, считано от 16.09.2008г. до изплащането, както и сумата 236 061. 76 лева деловодни разноски; с определение № 2015 от 07.11.2011 г. по ч. гр. д. № 3577/2011 г. на САС, ГК, 4-ти състав е допуснато обезпечение на бъдещия отрицателен установителен иск, предявим от С. К. против „ПИБ“ АД, чрез спиране на изпълнението по изп. д. № 20098440400003 по описа на ЧСИ Я., при внасяне на парична гаранция 24 000 лева и е издадена в полза на молителката К. обезпечителна заповед; на 08.12.2011 г. последната е предявила против „ПИБ“ АД главни и евентуални искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 171 ЗЗД, във вр. с чл. 179 ЗЗД и чл. 110 и сл. ЗЗД, по които в СГС е било образувано гр. д. № 16885/2011 г. по описа на І ГО, 5 състав; производството по това дело е приключило с влязло в сила на 10.03.2017 г. решение № 509 от 24.01.2017 г. на СГС, І ГО, 5 състав, с което е признато за установено по предявения евентуален отрицателен установителен иск, че не съществува ипотечно право на банката по договор за ипотека по нотариален акт № ..., том ..., рег. № .., дело № ../... г. на нотариус М. И., вписан в Служба вписвания с акт № .., том ..., дело № .., по отношение на задължението за заплащане на част от главницата по договор за овърдрафт от 19.07.2004 г. до размер на сумата от 700 000 лева, лихва върху тази сума от 16.12.2005 г. до изплащането й, върху АПАРТАМЕНТ № .., .., намиращ се в [населено място], район „К. село“, [улица], с обща застроена площ ... кв. м. и СТУДИО в подпокривното пространство на топла връзка между блок .. и блок .., с обща площ 45 кв. м., поради погасяване на обезпеченото задължение за част от главницата в размера 700 000 лева и лихва върху нея от 16.12.2005 г. по давност и е постановено частично заличаване на вписаната договорна ипотека, учредена с нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., дело № ../.. г. на нотариус И. върху описаните имоти, в частта за изпълнението на задължение за заплащане на сумите по договор за овърдрафт от 19.07.2004 г. за част от главницата до сумата 700 000 лева и лихва върху тази главница, считано от 16.12.2005 г. до плащането й, за които е издаден изпълнителен лист по дело № 011296/2005 г. на СРС, 62 състав; останалите предявени от ищцата К. искове са отхвърлени; на 13.04.2017 г. въз основа на влязлото в сила решение, ипотеката, учредена с договор за ипотека по нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., дело № .../... г. на нотариус М. И., вписан в Служба вписвания с акт № .., том ..., дело № ..., е частично заличена; по заявление на „ПИБ“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на 14.01.2009 г. по гр. д. № 42534/2008 г. СРС, 36 състав, е издал в полза на банката против касатора К. заповед за изпълнение на парично задължение и е разпоредил издаване на изпълнителен лист; това е сторено на 20.01.2009 г. за следните суми: 110 923. 17 евро - главница по договор за кредит от 18.11.2003 г.; 21 542. 72 евро - лихва за периода от 21.02.2007 г. до 05.12.2008 г.; 5 650. 31 евро - лихва за периода от 21.02.2007 г. до 05.12.2008 г. и законната лихва върху главницата, считано от 05.12.2008 г. до изплащане на вземането, както и 5 400. 88 лева - държавна такса и 3040. 44 лева - юрисконсултско възнаграждение; тези вземания са оспорени от длъжника С. К. с възражение и при проведеното исково производство по реда на чл. 422 ГПК–по гр.д. № 14417/2012 г. на СГС, с влязло в сила на 27.02.2017 г. решение е признато съществуването на вземане на банката от К., произтичащо от договор за банков кредит от 18.11.2003 г. за главница в размер на 110 923. 17 евро, ведно със законната лихва, считано от 05.12.2008 г., като претенцията на банката за сумата 27 148. 03 евро -просрочени договорни и наказателни лихви за периода от 21.02.2007 г. до 05.12.2008 г., е отхвърлена, поради погасяването й по давност; на 04.07.2012 г. въз основа на изпълнителния лист от 20.01.2009 г. „ПИБ“ АД е поискала и ЧСИ Я. е образувал против К. при себе си изп. д. № ...; взискателят е поискал да бъдат извършени опис и оценка, както и да бъде проведена публична продан на ипотекирани в негова полза недвижими имоти апартамент № .., ... на две нива и студио, намиращи се на [улица]в [населено място]; на 01.08.2012 г. по въпросното изпълнение на длъжницата е връчена покана за доброволно изпълнение, с която е уведомена, че съдебният изпълнител насрочва опис и оценка на процесните имоти за 09.08.2012 г. от 09. 30 часа; на 06.08.2012 г. е вписана възбрана върху имотите по искане на ответника - ЧСИ Я.; описът е извършен на 09.08.2012 г. в 9. 30 часа и е отразен в протокол за опис и оценка от 09.08.2012 г.; достъп до имота е осигурен от сина на ищцата; на 13.08.2012 г. същата, чрез своя пълномощник е получила копие от протокола за опис; по изп. д. № 2076/2012 г. ЧСИ Я. е назначил техническа експертиза, според заключението на която пазарната стойност на имота общо - земя, сграда и подобрения е в размер 240 000 лева; за събиране на вземането по последното изпълнително дело са проведени две публични продани, като по молба от 27.02.2013 г. на „Макроадванс“ АД ответникът е присъединил това дружество като взискател в производството; в периода от 28.10.2013 г. до 28.02.2013 г. е проведена втора публична продан на имотите при начална цена 144 000 лева, като на 01.03.2013 г. с протокол взискателят „ПИБ“ АД - единствен участник в проданта, е обявен за купувач за сумата 144 000 лева; на 04.03.2012 г. ЧСИ Я. е издал постановление, с което имотите са възложени на взискателя, а жалбата на К. срещу това постановление е оставена без уважение; по молбата с правно основание чл. 389 ГПК на последната градският съд в София е постановил определение от 23.11.2012 г. по гр. д. № 16885/2011 г., с което допуснал обезпечение на предявения от нея против „ПИБ“ АД иск чрез спиране на изпълнението по изп. д. № 2076/2012 г. на ЧСИ Я., при условията на парична гаранция, вносима от молителката в размер 24 000 лева; размерът на гаранцията е намален на 10 000 лв. с определение № 471/22.02.2013 г. по ч.гр.д. № 680/2013г. на АС – София и след внасянето й на 07.03.2013 г. е издадена в полза на ищцата К. обезпечителна заповед за спиране на изп. д. № 2076/2012 г.; на 11.03.2013 г., на основание обезпечителната заповед ЧСИ Я. е спрял изпълнителното производство и в периода от 11.03.2013 г. до 16.05.2018 г. по изп. дело № 2076/2012 г. не са извършвани изпълнителни действия; на 16.05.2018 г. „ПИБ“ АД е представила пред ответника – ЧСИ Я. препис от определение от 02.02.2018 г. по гр. д. № 16885/2011 г. на СГС, І ГО, 5 състав за отмяна на определението от 23.11.2012 г., с което е допуснато обезпечение на иска, чрез спиране на изп. д. № 2076/2012 г.; на 18.05.2018 г. съдебният изпълнител е възобновил изпълнителното дело и на 28.05.2018 г. с разпореждане е насрочил разпределение за 08.06.2018 г. от 15 ч., а на 28.05.2018 г. то е извършено, впоследствие е отменено и сумата от 144 000 лв. е разпределена по нов начин; на 17.06.2019 г. по изп. дело № 2076/2012 г. ЧСИ Я. е въвел във владение на процесните имоти купувачът на публична продан – „ПИБ“ АД; пазарната стойност към 01.03.2013 г. на продадения на публична продан недвижим имот е 306 775 лева, а към 12.06.2019 г. - датата на предявяване на иска, е 413 639 лева.

При горните факти инстанцията по същество е приела, че не са налице предпоставките от състава на чл. 441 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД за ангажиране на специфичната деликтна отговорност на ответника като ЧСИ за имуществени вреди, настъпили при провеждане на конкретното принудително изпълнение, доколкото не са установени незаконосъобразни действия или бездействия на съдебния изпълнител. Затова в имуществената сфера на длъжника - ищец не е настъпила вреда, която да подлежи на репариране по установения от законодателя в ЗЧСИ ред.

Изтъкнати са съображения, че поведението на ответника не е противоправно (противоправността като елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение е посочено да се изразява в процесуална незаконосъобразност на действията или бездействията на ЧСИ).

Прието е в обжалваното решение, че от ответника като ЧСИ не са осъществени незаконосъобразни действия, изразяващи се в изготвяне на опис, оценка и извършване на публична продан на собствени на ищцата имоти при спряно изпълнително производство до приключване с влязло в сила решение на спора, предмет на гр. д. № 16885/2011 г. на СГС, І ГО, 5 състав. Въз основа на издадената в полза на ищцата обезпечителна заповед по ч. гр. д. № 3577/2011 г. на АС - София, 4 състав, ответникът Я., действащ като ЧСИ, е спрял образуваното по негов опис изп. д. № 3/2009 г. за вземането на взискателя „ПИБ“ АД от длъжника „Юпитер Лизинг“ АД в размер 5 901 544. 09 лева, по което ищцата е имала качеството ипотекарен длъжник (с договорната ипотека от 2004 г. е ипотекирала свои недвижими имоти в полза на банката за задължението на „Юпитер Лизинг“ ООД по договор за овърдрафт от 2004 г.). От своя страна, изп. д. № 2076/2012 г. по описа на същия ЧСИ с взискател „ПИБ" АД и длъжник С. К. за вземане в размер 110 923. 17 евро, по което банката е насочила принудителното изпълнение върху ипотекирани в нейна полза със законната ипотека от 2003 г. недвижими имоти, е било спряно на 11.03.2013 г., когато съдебният изпълнител е бил уведомен за издадената в полза на ищцата обезпечителна заповед по ч. гр. д. № 680/2013 г. на АС - София, 10 състав. Тази обезпечителна заповед е имала действие до 16.05.2018 г., когато по изпълнителното дело е представено влязлото в сила определение от 02.02.2018 г. по гр. дело № 16885/2011 г. по описа на СГС, по силата на което обезпечението е било отменено. Ето защо, към 01.03.2013 г. когато взискателят „ПИБ“ АД е обявен от ЧСИ Я. за купувач на имотите и към 04.03.2013 г. когато съдебният изпълнител е издал постановлението за възлагане, изпълнителното производство по изп. д. № 2076/2012 г. все още не е било спряно и извършените до 11.03.2013 г. от ЧСИ изпълнителни действия по това дело са законосъобразни. Постановената от съда забрана да се извършва разпределение на сумата 144 000 лева е спазена от ЧСИ, доколкото същият е извършил разпределението на 28.05.2018 г., след възобновяване на изпълнителното производство. Така е направен решаващ извод, че изпълнителните действия са проведени (от ответника като ЧСИ) при спазване изискванията на процесуалния закон. Изяснено е, че в случая се касае за образувани и водени при ЧСИ Я. две изпълнителни дела - № 3/2009 г. и № 2076/2012 г., общото между които е, че взискател по тях е „ПИБ“ АД и че вземанията на банката по договора от 18.11.2003 г. за ипотечен кредит и по договора за овърдрафт от 19.07.2004 г., предмет на двете изпълнителни дела, са обезпечени с едни и същи имоти, собственост на ищцата К., върху които са учредени в полза на банката съответно законната ипотека от 2003 г. и договорната ипотека от 2004 г. Споделен е изцяло аргументът на първостепенния съд, че допуснатото с определението от 07.11.2011 г. по ч. в. гр. д. № 3577/2011 г. по описа на АС - София, ГК, 4 състав, обезпечение, чрез спиране на изп. д. № 3/2009 г. по описа на ЧСИ Я., не обвързва съдебния изпълнител и действията му по изп. д. № 2076/2012 г. Обстоятелството, че принудителното изпълнение по двете изпълнителни дела е насочено върху едни и същи имоти, собственост на ищцата също не задължава съдебния изпълнител да съобразява спирането на едното изп. дело и да не провежда изпълнителни действия по другото. Обосновано е съждение, че ответникът Я., действащ като ЧСИ, не е извършил действия извън установените от закона и в разрез със законова разпоредба или заобикаляйки закона. Като допълнително съображение е мотивирано и това, че допуснатите от съда обезпечения, чрез спиране на посочените две изпълнителни дела обезпечават единствено отрицателния установителен иск на К. против срещу „ПИБ"АД, на основание на чл. 124 ГПК вр. с чл. 179 ЗЗД и чл. 110 и сл. ЗЗД – за признаване несъществуването на ипотечно право на банката по договора за ипотека от 2004 г. Резултатът от проведеното производство по този отрицателен установителен иск не рефлектира върху вземането на банката по договора за ипотечен кредит от 2003 г. сключен с К. и предмет на принудително събиране по изп. дело № 2076/2012 г. на ЧСИ Я., тъй като дори и този иск да е уважен изцяло, то вземането, чието принудително събиране се осъществява по изп. дело № 2076/2012 г. продължава да бъде обезпечено с учредената в полза на банката през 2003 г. законна ипотека.

Изразено е разбиране, че ответникът като ЧСИ не е изнесъл на публична продан и продал несеквестируем недвижим имот. В тази връзка е изтъкнато, че институтът на несеквестируемостта забранява осребряването на имуществото, което законът включва в минимално необходимото за обезпечаване на жизнения стандарт на длъжника. Според решаващия състав по двете изпълнителни дела взискателят „ПИБ“ АД е ипотекарен кредитор, по отношение на който не може да се противопостави несеквестируемостта на имота, когато изпълнението по висящия изпълнителен процес е насочено върху ипотекирания имот- чл. 445, ал. 1 ГПК. Постъпилите при извършената по изп. д. № 2076/2012 г. публична продан суми са послужили за удовлетворяване на вземането на ипотекарния кредитор, т. е. погасено е задължение към взискател с привилегировано вземане, поради което ищцата не е претърпяла имуществена вреда от продажбата на имота в посочения размер. Изразено е разбиране, че такава вреда тя би могла да търпи, ако със сумата от продажбата на имота е удовлетворено вземане на взискател, който е хирографарен кредитор, по отношение на който важи забраната за несеквестируемост на имота. Ищцата обаче доброволно е ипотекирала имота за обезпечение на задължението си по договор за кредит от 2003 г. с първа по ред законна ипотека, както и е учредила втора по ред (договорна) ипотека, за обезпечение на чужд дълг. Така по своя воля се е лишила от закрилата по чл. 444 ГПК, поради което и имотът, срещу който е било насочено изпълнението, не е несеквестируем (чл. 445, ал. 1 ГПК). Влязлото в сила решение, постановено по гр. дело № 16885/2017 г. на СГС (с което е признато за установено, че не съществува ипотечно право на „ПИБ“ АД по договор за ипотека от 2004 г., по отношение на задължението за плащане на част от главницата по договор за овърдрафт от 19.07.2004 г. до 700 000 лева, върху недвижимите имоти, собственост на ищцата, поради погасяване на обезпеченото задължение за част от главницата в размера 700 000 лева и е постановено частично заличаване на вписаната договорна ипотека от 2004 г. върху описаните имоти, в частта за изпълнението на задължението за плащане на сумите по договор за овърдрафт от 19.07.2004 г. за част от главницата до сумата 700 000 лева) не променя горния извод, защото вписаната в полза на банката договорна ипотека е заличена само частично, като за обезпечение на сумата 5 901 544. 09 лева договорната ипотека от 2004 г. е продължила действието си. Изтъкнато е, че изводът за секвестируемост на имотите не се променя и от установеното по делото обстоятелство, че на 23.04.2019 г. е заличена учредената в полза на банката законна ипотека от 2003 г., доколкото към 01.03.2013 г. - датата на публичната продан на ипотекираните имоти законната ипотека е била валидна и към 01.03.2013 г. процесните имоти са били секвестируеми. Прието е, че дори и законната ипотека да е заличена на 19.11.2013 г. (според твърденията на ищцата, поради изтичане на десетгодишния срок от вписването й) процесните имоти са били продадени преди тази дата. Предвид изложеното е направено съждение за отсъствие на незаконосъобразно действие на ЧСИ Я. – продажба на несеквестируеми имоти. За неоснователно е намерено и твърдението на ищцата, че ответникът - ЧСИ е погасил чуждо задължение, а не нейно, доколкото с извършеното разпределение по изп. д. № 2076/2012 г. е погасил - според страната - незаконосъобразно вземанията на „ПИБ“ АД за сумата 5 901 544. 09 лева. Развити са съображения, че се касае за дълг на трето лице – „Юпитер Лизинг" ООД по договор за овърдрафт от 2004 г., вземането на банката по който е останало обезпечено с договорната ипотека от 2004 г., след частичното й заличаване за сумата 700 000 лева. По силата на чл. 459, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК, по изп. дело № 2076/2012 г. „ПИБ“ АД има качеството и на присъединен взискател по изпълнителния лист от 29.09.2008 г., издаден против "Юпитер Лизинг" ООД за сумата 5 901 544. 09 лева. Ищцата в качеството й на ипотекарен длъжник отговаря с ипотекираното от нея имущество за удовлетворяване вземанията на банката в посочения размер, поради което е счетено, че не е осъществено незаконосъобразно действие на ответника като ЧСИ Я.. Предвид установената по делото законосъобразност на извършената публична продан на ипотекирания в полза на „ПИБ“ АД недвижим имот, собственост на ищцата, второинстанционният съд е извел решаващия мотив, че тя не е търпяла имуществена вреда, представляваща пазарната стойност на продадения имот в размер 306 775 лева. За неотносими към предмета на спора са счетени оплакванията във въззивната жалба, че имотът е продаден на по - ниска от пазарната цена, поради което същите не са обсъждани. Аргументирано е становище, че в случая се претендира обезщетение за вреда в размер на пазарната стойност на имота, а не за вреда, представляваща разликата между цената, на която той е продаден (при извършената публична продан от ЧСИ) и действителната му пазарна цена.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят правни въпроси с твърдението, че са обуславящи изхода по делото и от значение за „правилността на обжалваното съдебно решение“.

Тяхното съдържание (уточнено и конкретизирано от ВКС съобразно правомощията му по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), е следното:

1. „Когато изпълнението касае недвижим имот, във връзка с който е предявен установителен иск, че ипотечното право на „ПИБ“ АД е загубило своето действие във връзка с изп. д. № 3/2009 г. (на ЧСИ С. Я.) и при допуснато обезпечение на претенцията чрез „спиране на изпълнението“ дава ли право на съдебния изпълнител да извършва принудително изпълнение срещу същия имот по друго изп. д. - № 2076/2012 г. (на ЧСИ Я.), което е заведено по – късно?“;

2. „След като в имотния регистър по партидата на недвижимия имот, предмет на делото и собственост на ищцата е оповестено на 13.04.2017 г. заличаване на договорната ипотека, учредена с нотариален акт № 23, том ІІІ, рег. № 5002, дело № 346/2004 г. (на нотариус М. И.) във връзка с обезпечаване на чужд дълг по договор за банков кредит от 19.07.2004 г., предмет на изп. д. № 3/2009 г. (на ЧСИ Я.) „ПИБ“ АД има ли качеството на присъединен взискател по отношение на заличената ипотека върху имота, предмет и на изп. д. № 2076/2012 г. на същия ЧСИ, което е образувано по - късно и по което е извършено разпределение с протокол от 28.05.2018 г.?“;

3. „Когато несъществуването на изпълняемото право е установено при висящо изпълнително производство по отношение на недвижимия имот по изп. д. № 3/2009 г. следва ли изпълнението спрямо ищцата да се прекрати, а правните последици на извършените изпълнителни действия да се заличат с обратна сила – чл. 433, ал. 3 ГПК, към датата на заличаване на ипотеката – 13.04.2017 г.?“;

4. „След като с решение по гр. д. № 3447/2019 г. на СГС е постановено прекратяване на изп. д. № 3/2009 г. считано към 27.05.2011 г., поради перемпция – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, следва ли съдебният изпълнител да се съобрази с постановките по т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и да обезсили извършените изпълнителни действия?“;

5. „Приложима ли е разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ГПК в изпълнителното производство във връзка с изп. д. № 2076/2012 г. във фазата на невлязло в сила възлагателно постановление?“;

6. „Правилно ли е приложил съдебният изпълнител разпоредбата на чл. 61 ГПК като не е администрирал жалбата срещу постановлението за възлагане на имот и е спрял изпълнението по изпълнителното дело въз основа на издадената обезпечителна заповед от 07.03.2013 г. без да отчита, че действията по администриране не представляват изпълнителни действия по смисъла на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС?“;

7. „В случай, че съдебният изпълнител неправилно е приложил нормата на чл. 61 ГПК какви са правните последици и може ли постановлението за възлагане да има вещно – прехвърлителен афект за взискателя към 20.02.2018 г. след като гаранционно – обезпечителната функция на законовата ипотека от 2003 г. е отпаднала към 19.11.2013 г.?“

8. „След като ипотеката, учредена през 2003 г. не е била подновена в срока по чл. 172 ГПК и е заличена по реда на чл. 22 от Правилника за вписванията към датата на влизане в сила на постановлението за възлагане разполагала ли е „ПИБ“ АД с ипотечното право спрямо недвижимия имот, предмет на принудително изпълнение?“;

9. „Ако към датата на влизане в сила на възлагателното постановление е отпаднало действието на ипотеката, поради това, че не е била подновена, настъпва ли трансформация на имота, предмет на изпълнението, в несеквестируем, доколкото е единствено жилище на длъжника?“;

10. „При определяне на оценката на недвижимия имот следвало ли е съдебният изпълнител да се съобрази с данъчната му оценка и да определи пазарна цена в съответствие с размера на обезпеченото вземане и пазарните условия?“

По първия, втория, петия, седмия, деветия и десетия от повдигнатите въпроси страната не обосновава наличие на специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК. Третото, четвъртото и шестото питане включват в своето съдържание конкретна задължителна съдебна практика. Във връзката с осмото питане страната сочи ТР № 3/17.03.2021 г. по т. д. № 3/2018 г. на ОСГТК на ВКС без обаче да твърди, че е налице отклонение на въззивното решение с този тълкувателен акт.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката се позовава на решение № 204/28.10.2015 г. по гр. д. № 2584/2015 г. на ВКС, I г. о. по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства за релевантните по делото факти с оглед твърденията, доводите и възраженията на страните като мотивирано посочи на кои доказателства дава вяра и на кои не, както и да изложи собствени мотиви по съществото на спора. Такъв въпрос обаче страната не е повдигала.

Касационното обжалване не следва да се допуска.

За да се осигури достъп на въззивния съдебен акт до касация е необходимо на първо място да са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за селектиране на касационната жалба по обуславящ правен въпрос.

Съгласно даденото обвързващо тълкуване по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС поставеният въпрос (материалноправен или процесуалноправен) е релевантен и от значение за изхода по конкретното дело когато е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в съдебния му акт. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Повдигнатите в случая въпроси не притежават характеристиките на правен въпрос по смисъла на разясненията, дадени с т. 1 от горния тълкувателен акт.

Преимуществената част от тях са фактически (от първи до пети вкл., както и осми), защото по начина на формулирането им те са свързани и предпоставят обсъждане на доказателствата по делото, а както вече се изтъкна питане, касаещо преценката на събраните доказателства, не осъществява общо основание за достъп до касация. Шестият и седмият от въпросите изразяват становището на страната по правилността на обжалваното решение и то изградени на хипотези (за приложение на чл. 61 ГПК от ответника като ЧСИ), каквито не са осъществили по делото. Следва да се посочи, че липсват доводи и съображения на въззивния съд за поведение на ответника – ЧСИ, което, ценено с оглед правилото на чл. 61 ГПК да е обусловило решаващ извод за изключване на отговорността му по чл. 74 ЗЧСИ за вреди. Деветият въпрос също не формира основание за допускане на обжалването, както и десетият. Те не произтичат от мотивите по обжалваното решение и не обуславят изхода на делото, а са поставени през призмата на позицията на страната, че е продаден неин несеквестируем имот и че оценката му, на която е възложен, е значително под неговата пазарна стойност.

Непоставянето на релевантен правен въпрос от значение за изхода на спора само по себе си е основание за недопускане на касационен контрол при това без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – вж. мотивите в съобразителната част към указанията по т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.

Вън от изложеното, в случая не са обосновани и специалните предпоставките от хипотезите по чл. 280, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК. Въпросите в изложението са поставени без да се отнесат към конкретно селективно основание от изброените. В съдържанието на част от посочените по – горе въпроси (3-ти, 4-ти и 6-ти) се сочи задължителна съдебна практика на ВКС, а във връзка с 8-мото питане страната също визира такава практика, без обаче да твърди отклонение на въззивното решение с нея. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа противоречие с конкретно решение на ВКС, но по въпрос (с процесуалноправен характер), който не е поставен от касатора.

В обобщение, не са обосновани предпоставки на основания за достъп до касационен контрол, поради което обжалването не може да се допусне.

Предвид изхода на делото касаторът дължи заплащане на сторените и своевременно претендирани разноски от насрещната страна – ЧСИ Я. по защитата му в настоящото производство. Те възлизат на 2 400 лв. – за адвокатско възнаграждение по приложения договор за правна защита и съдействие от 09.08.2022 г. и са представени доказателства, удостоверяващи плащането на сумата по банков път в съответствие с уговорките в договора.

Съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице - помагач не се присъждат разноски, поради което искането за присъждането им в полза на представляваните от юрисконсулт търговски дружества, участващи в процеса в това качество, е неоснователно.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.