Определение № 229 от 21.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 819/2017 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. Т. Б. срещу определение №286 от 31.01.2017 г. по в.ч.т.д.№16/2017 г. на ОС Варна. С посоченото определение е потвърдено разпореждане №45745 от 15.11.2016 г. по гр.д.№5759/2006 г. на РС Варна, с което е върната като просрочена частната жалба на Г. Т. Б. срещу определение от 24.08.2006 г. по гр.д.№5759/2006 г. на РС Варна за издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед по реда на чл.237, б.„е” от ГПК /отм./ за сумата от 361.72 лв. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид, че преценката за процесуална допустимост на подадената при действието на разпоредбите на чл.280, ал.2 и чл.274, ал.4 от ГПК /ред., ДВ бр.50/2015 г./, частна касационна жалба /депозирана от надлежна страна в предвидения от закона срок/ се извършва и съобразно съдържащите се в посочените разпоредби правила за достъп до касационен контрол, а в случая размерът на присъденото в производството по чл.242 от ГПК /отм./ вземане от 361.72 лв. /във връзка с които е предприето производството по чл.244 от ГПК /отм.//, е под установения в чл.280, ал.2 от ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване - 20 000 лв., намира, че частната касационна жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение