Определение № 911 от 20.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2499/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби от ищците Б. А. А. и М. В. П., чрез адв.Чатаблашев и от ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, чрез адв.Д. срещу различни части на решение №385 от 26.07.2022г., постановено по в.гр.д. №150/2022г. по описа на Апелативен съд- Пловдив. С въззивното решение е отменено решение №260001/05.01.2022г. по т.д. №10/2021г. на Окръжен съд – Пазарджик в частта, с която „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е осъдена да заплати на Б. А. А. сумата над 120 000 лева до присъдените 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от смъртта на детето му А. Б. А., при пътнотранспортно произшествие от 06.08.2019г., ведно със законната лихва от 21.12.2019г. до окончателното плащане на главницата, на основание чл.432, ал.1 КЗ, като е отхвърлен искът за обезщетение за сумата над 120 000 лева до присъдения от 200 000 лева, ведно със законната лихва от 21.12.2019г. до окончателното плащане на главницата; отменено е решението в частта, с която „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е осъдена да заплати на М. В. П. сумата над 120 000 лева до присъдената сума от 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от смъртта на детето й А. Б. А., при пътнотранспортно произшествие от 06.08.2019г., ведно със законната лихва от 21.12.2019г. до окончателното плащане на главницата, като е отхвърлен искът за обезщетение за сумата над 120 000 лева до присъдения размер от 150 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.12.2019г. до окончателното плащане на главницата. С въззивното решение е отменено решение №260001/05.01.2022г. по т.д. №10/2021г. на Окръжен съд – Пазарджик и в частта, с която е отхвърлена претенцията на С. М. П. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД за обезщетение за претърпени неимуществени вреди настъпили от смъртта на брат му А. Б. А., при пътнотранспортно произшествие от 06.08.2019г. за разликата над 30 000 лева до 50 000 лева, като вместо това е осъден ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД да заплати на С. П. допълнително сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл.432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва до окончателното плащане на главницата. С въззивното решение е потвърдено решението на Окръжен съд- Пазарджик в частта, с която са отхвърлени исковете на Б. А. А. и М. В. П. за обезщетение за неимуществени вреди за сумите над присъдените съответно от 200 000 лева за ищеца и 150 000 лева за ищцата до претендираните от по 250 000 лева за всеки от тях, както и в частта, с която е уважен искът на С. М. П. за сумата 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд се е произнесъл и по отговорността за разноски за двете инстанции. В касационната жалба от Б. А. А. и М. В. П. се твърди, че решението в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени исковете им с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им за сумите над 120 000 лева за всеки от тях, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете им за сумите над присъдените в размер от 200 000 лева /за Б. А./ и 150 000 лева /за М. П./ до претендираните по 250 000 лева за всеки от тях, е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Молят да се отмени въззивното решение и да бъде постановено ново, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове чрез присъждане на още по 130 000 лева обезщетение /до пълния претендиран размер от по 250 000 лева/ за всеки от тях, ведно със законната лихва до окончателното плащане, като им бъдат присъдени и разноските по делото. Излагат се аргументи, че въззивният съд е определил изключително занижен размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като е съобразявал факти и обстоятелства, които са ирелевантни за определяне за претърпените от ищците болки и страдания, включително е съобразявал факти, които не са твърдени от страните, в същото време не е обсъдил част от доказателствата, относими към надлежно въведените твърдения, не е отчел практиката на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, респ. е нарушил принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касационните жалбоподатели поддържат, че съдът се е произнесъл по множество правни въпроси, които обобщено се свеждат до значимия за изхода на спора въпрос- как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя, в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №4/1968г. и множество решения по чл.290 ГПК. Поставят и два процесуалноправни въпроса- първия относно задълженията на въззивния съд да изложи мотиви, като посочи кои факти приема за установени и въз основа на кои доказателства, както и да обсъди доводите на страните, втория- допустимо ли е да е приемат за установени обстоятелства, които не са посочени от страните, не е разпределена тежест на доказване по отношение на тях и не са били предмет на доказване, вкл. насрещно, а съдът ги извежда от доказателства, събрани с друга цел. По отношение на първия процесуалноправен въпрос се поддържа, че е налице противоречие с цитираната практика на ВКС, а по отношение на втория не се сочи нито една от допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, [населено място] не представя отговор на касационната жалба в законоустановения срок. В касационната жалба от ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД се твърди, че решението в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е осъден да плати на С. М. П. допълнително сумата 20 000 лева /разлика от присъдените 30 000 лева до претендираните 50 000 лева/ - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от смъртта на брат му А. Б. А., при пътнотранспортно произшествие от 06.08.2019г., ведно със законна лихва, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане на сумата 30 000 лева, ведно със законната лихва до окончателното плащане на главницата, е неправилно и следва да бъде отменено, като бъде отхвърлен изцяло предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ. Излага аргументи, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства и не е изложил доводи относно наведените от ответника възражения, респ. е достигнал до необоснован извод, че между ищеца С. П. и починалия му брат е съществувала трайна и дълбоко емоционална връзка, надхвърляща рамките на традиционно установените в националния ни бит отношения между братя/сестри. Намира за незаконосъобразен изводът на съда, че С. П. е активно материалноправно легитимиран да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които обобщено се свеждат до значимия за изхода на спора въпрос- относно задълженията на въззивния съд да изложи мотиви, като посочи кои факти приема за установени и въз основа на кои доказателства, както и да обсъди доводите и възраженията на страните, като твърди, че е налице противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитираните решения по чл.290 ГПК. Поставя и материалноправни въпроси, които обобщено се свеждат до въпроса „относно материалноправната легитимация на лицата извън кръга на посочените в Постановление №4/61г. и Постановление №5/69г. на Пленума на Върховния съд и предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки”, като твърди, че е налице противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика, обектирана в ТР №1/21.06.2018г., т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Ответникът С. М. П., действащ със съгласието на своята майка М. П. оспорва касационната жалба, като излага доводи за липса на сочените основания за допускане на въззивното решение в обжалваната от застрахователя част до касационно обжалване. Намира въззивното решение за правилно- обосновано и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационните жалби с оглед изискванията за редовност са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По касационната жалба от Б. А. А. и М. В. П.: За да постанови въззивното решение, с което отменя първоинстанционното решение за уважаване на исковете с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, предявени от Б. А. А. и М. В. П., за сумите над 120 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им А. Б. А., настъпила при пътнотранспортно произшествие на 06.08.2019г. и съответно отхвърля претенциите за разликата от 120 000 лева до присъдените суми от 200 000 лева и 150 000 лева, и с което потвърждава първоинстнационното решение за отхвърляне на исковете до претендираните размери от по 250 000 лева за всеки от ищците, въззивният съд излага мотиви, че преките искове срещу застрахователя са доказани по основание, като размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от ищците, съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, възлиза на сумите от по 120 000 лева за всеки. Съдът приема за безспорно настъпването на 06.08.2019г. на процесното ПТП, по вина на водач на МПС, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество, при което пострадалият А. А. /17-годишният син на ищците/ получава тежки травми, довели до смъртта му на 13.08.2019г. Решаващият състав, като съобразява, че застрахователят не поддържа възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, намерено за неоснователно от първоинстанционния съд, сочи като спорен във въззивното производство въпроса относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо на двамата родители. След обсъждане на доказателствата по делото, вкл. свидетелските показания, апелативният състав приема, че моралните болки и страдания на двамата родители са с интензитет не по-висок от нормалния в сходни случаи. Подчертава, че отсъствието на родителите и работата им в чужбина, при положение, „че сравнително доброто им имуществено състояние опровергава твърденията на част от свидетелите, че те са заминали за чужбина, поради липса на средства, а ако там вече са придобили такива, то не е имало основателна причина да продължават престоя си в чужбина, изоставяйки децата си“, занимаването с „прагматични и битови дела и ангажименти в дни на твърдян траур“, наличието на обективна отдалеченост, водеща до „неизбежна частична отчужденост от децата си“, обществено- икономическите условия в страната към месец август 2019г. и сравнително по-ниския интензитет на претърпените неимуществени вреди налагат определяне на справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди в размер от по 120 000 лева на всеки един от родителите. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от Б. А. А. и М. В. П. част следва да бъде допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставеният правен въпрос - как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя, е значим за спора като обуславящ неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Налице е и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като постановеното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка дали при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е съобразена задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД - ППВС №4/1968г., както и трайната съдебна практика по чл.290 ГПК. По останалите правни въпроси съдът ще се произнесе с решението. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторите следва да внесат по сметката на ВКС държавна такса в размер на 5 200 лева /по 2 600 лева всеки/. По касационната жалба от ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД: За да постанови въззивното решение, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение осъжда ответното застрахователно дружество да плати на С. М. П. допълнително сумата 20 000 лева /разлика от присъдените 30 000 лева до претендираните 50 000 лева/ - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от смъртта на брат му А. Б. А., при процесното пътнотранспортно произшествие от 06.08.2019г., ведно със законна лихва, и да потвърди първоинстанционното решение за присъждане на сумата 30 000 лева, ведно със законната лихва до окончателното плащане на главницата, въззивният съд приема за безспорно установено, че С. /11-годишен към момента на застрахователното събитие/ е брат на починалия А., че са живели заедно при баба си и дядо си, тъй като родителите им са работили в чужбина. Намира за доказано, че между двамата братя е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка, заместваща, доколкото може липсата на родителски грижи и внимание спрямо по-малкия брат. Решаващият състав след анализ на доказателствата приема, през 7-8 годишния период без родители за С. ежедневно се е грижил брат му А., че не се установява ежедневните грижи да са полагани от бабата и дядото, при които са оставени да живеят децата. Подчертава, че между двамата братя са съществували много добри отношения и са били много близки; че А. много е обичал брат си и много му е помагал, включително в училище, че се е грижил за него, учел го на това, в което сам той бил обучаван – да подстригва; че С. изключително тежко е изживял смъртта на брат си, който му липсвал и когото не можел да забрави. Апелативният състав, като съобразява задължителната съдебна практика, вкл. разясненията в ТР №1/2016г на ОСНГТК на ВКС, намира че ищецът С. П. е материално легитимиран да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя по-голям брат А.. Излага аргументи, че се доказва съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между двамата братя и търпени продължителни болки и страдания от преживелия по-малък брат с интензитет по-висок от нормалния, поради което е налице изключение от обичайното- житейските обстоятелства са станали причина между починалия и неговия брат да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. Стига до извод, че сумата 50 000 лева в пълнота и изцяло отговаря на критериите за справедливо възмездяване на причинените на ищеца неимуществени вреди. Поставеният от касатора материалноправен въпрос, уточнен от съда съгласно правомощията му- „относно материалноправната легитимация на лицата извън кръга на посочените в Постановление №4/61г. и Постановление №5/69г. на Пленума на Върховния съд и предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки” отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като е значим за решаващите изводи на въззивния съд. По отношение на този въпрос не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивното решение не е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика. С Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. Дадени са разяснения, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци, тъй като в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато са налице конкретни житейски обстоятелства, поради които привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия душевни болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления №4/61г. и №5/69г. на Пленума на ВС, предвиждащи право на обезщетение само за най-близките на починалия. Налице е споделена от настоящия състав съдебна практика на ВКС, че с оглед дадените в цитираното тълкувателно решение разрешения обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете горепосочените постановления на Пленума на ВС, се присъжда само по изключение- когато е създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и действително са претърпени неимуществени вреди, надхвърлящи по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. При преценката за наличие на такава силна връзка следва да се съобрази обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между роднини като братя и сестри, баба/дядо и внуци се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. За да се приеме, че между роднини като посочените е налице особено близка връзка, не е достатъчно да се установи формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, а следва да се докаже, че са настъпили конкретни житейски обстоятелства, обусловили възникване на по-голяма от близостта, считана за нормална и обичайна за съответната родствена връзка /решение №372 от 14.01.2019г. по т.д. №1199/2015г. на ВКС, II т. о.; решение №92 от 17.11.2020г. по т.д.№1275/2019г., на ВКС, II т. о. и др./. Въззивният съд е анализирал доказателствата по делото и е приел, че в конкретния случай между ищеца и починалия му брат е имало изключителна емоционална близост, надхвърляща считаната за нормална и обичайна за родствената връзка между братя. Решаващият съдебен състав е съобразил както обстоятелството, че двамата братя са живели заедно при своите баба и дядо, без ежедневното присъствие на родителите им, така и фактът, че със своето присъствие, ежедневни грижи и любов по-големият А. в голяма степен е замествал родителите на С., като е достигнал до извод, че техните отношения излизат извън типичните за българските традиции и бит. Постановеното решение в обжалваната от ответника част е в съответствие с практиката на ВКС, поради което не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускането му до касационен контрол. Поставените от касатора процесуалноправни въпроси не могат да обосноват допускане на въззивното решение до касационен контрол, тъй като въззивният съд след анализ на доказателствата по делото, вкл. свидетелските показания и обсъждане на доводите и възраженията на страните е достигнал до фактически и правни изводи. Изложените от касатора доводи представляват оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на решението, които не подлежат на обсъждане в настоящия етап на касационното производство. С оглед изхода на спора по касационната жалба от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД на ответната страна следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 2 436 лева адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд