Определение № 909 от 27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 240/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „З. Б.”, клон София чрез адв. Д. М., срещу решение №307 от 02.12.2011г по гр.дело № 370/2011г. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение №114 от 26.09.2009г по гр.д. № 923/2011г на Районен съд [населено място], по уважени искове на основание чл. 344 ал.1 от КТ. Уволнението е отменено поради несъобразяване със закрилата на чл. 313а КТ вр.чл. 333 ал.5 КТ. В приложеното към жалбата изложение на основание за допускане на касационно обжалване се посочва обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, по въпроса за преклудирането на възможността бременната работничка да се позове на състоянието си, като представи недлежен медицински документ за него, в срока на предизвестието, но след издаване и връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор, когато прекратяването ще настъпи с изтичане на срока на предизвестието. Работодателят не е бил предварително уведомен за състоянието на уволнената, и въпросът е от решаващо значение за закрилата по чл. 333 ал.5 КТ Като процесуален въпрос се поставя и опорочената процедура по допускане и събиране на доказателства в първа инстанция, оплакванията от процесуалните действия на съда се обвързват с въпросите дали събирането на първоначално отказани доказателства, в открито заседание, без изрично да се отмени определението по чл. 140 ал.1 ГПК, опорочава решението; не следва ли свидетел да бъде допуснат пред втора инстанция, ако е бил допуснат пред първата, но съдът е отказал да го изслуша ,съответно как се отразява на въззивното решение непроизнасянето по така направени искания. Като основание за допускане на касационно обжалване и тук се сочат доводи в подкрепа на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. В отговор ответницата А. Ю. от [населено място] оспорва да са налице предпоставки за допускане до касация. След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос за приложението на чл. 313а КТ ( нов, ДВ бр.52/2004г, изм 2009г ) във връзка със закрилата по чл. 333 ал.5 КТ, когато при връчването на заповедта, с която трудовия договор се прекратява считано от посочена отнапред датата на предизвестието, не е било налице уведомление от страна на работничката или служителката до нейния работодател, а медицинският документ се представи в срока на предизвестието .Необходимо е по тълкувателен път да се очертае съдържанието на задължението за уведомяване и последиците от липсата на уведомяване, до момента на издаване на заповедта. Спецификата на трудовоправната закрила, при относимо релевираните факти, в случая следва да се изведе от съдържанието на нормата. Когато заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с бременна работничка или служителка е връчена, но срокът на предизвестието още не е изтекъл, от решаващо значение се е оказал въпросът за пределния момент за узнаване на състоянието и удостоверяването му. Този момент не е посочен изрично в чл. чл. 313а КТ ,която уредба е в отклонение от регламента при другите основания за закрила, що се отнася до задължението на работодателя да се информира. Налице е критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Няма последователна практика по прилагането на чл.313а КТ ( нов, ДВ бр.52/2004г, изм. 2009г ), предвид особеностите на основанието, предпоставящо закрила на бременните жени при уволнение ,в разрешение на така поставения въпрос. Останалите съображения на касатора, за наличие на основание по смисъла на чл. 280 ал.1т.3 ГПК по процесуалноправен въпрос, не са подкрепени с аргументиран довод за допускане до касационно обжалване. Доводите са за отклонение от приетото с определение по чл. 140 ал.1 ГПК от първостепенния съд, допускане и изслушване на заявения брой свидетели пред първа инстанция, какво би следвало да бъде съдържанието на исканията в собствената му въззивна жалба и процесуалните действия на въззивния съд в конкретния случай и пр. Съображенията се свеждат или до несвързани с данните по делото хипотези, или до касационни оплаквания ,които подлежат на обсъждане по същество. Воден от гореизложеното ВКС, ІІІ г.о