Определение № 60462 от 04.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2446/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗКПУ „Съгласие“ срещу решение №265 от 10.08.2020 г. по в.гр.д.№252/2020 г. на СОС. С обжалваното решение е потвърдено решение №170 от 06.11.2019 г. по гр.д.№290/2018 г. на РС Елин Пелин, с което са отменени като незаконосъобразни решенията на проведеното на 24.03.2018 г. Общо събрание на ЗКПУ „Съгласие“ по т.2 – за изключване на Г. Н. Ч. като член кооператор и по т.9 – за избор на нов управител и нов УС на кооперацията, като са признати за неистински и са изключени от доказателствата по делото, пълномощните, посочени в молба от 08.05.2019 г. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК: 1. Допустимо ли е по реда на чл.193 от ГПК да бъдат оспорени всички пълномощни за провеждане на ОС на кооперацията и конкретно тези, заверени в канцеларията в присъствието на председателя на кооперацията и тъй като в конкретния случай ищецът е оспорил 123 пълномощни, а депозитът за вещо лице би бил над 30 000 лв., това разпределение на доказателствената тежест кореспондира ли с принципа за равенство на страните в процеса. 2. Трябва ли поканата по чл.13, ал.2 от ЗК до изключвания член-кооператор да съдържа изрично изброяване на нарушенията му или има за цел да го уведоми за предвиденото изключване и да осигури присъствието му на събранието. 3. При множество писмени доказателства за нарушенията на член-кооператора, приложени по делото, които са дали основание за решението на УС да предложи на ОС изключването, следва ли в протокола от ОС да бъдат описани конкретно всички нарушения, аналогично на уволнителната заповед и подлежат ли на доказване обстоятелства, отразени в публичния ТРРЮЛНЦ. Ответникът по касация Г. Н. Ч. заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че изключването на ищеца е извършено, без да са конкретизирани основанията по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗК, съответно чл.12, ал.3 от Устава на кооперацията. Посочил е, че решението не съдържа конкретни нарушения, допуснати от ищеца на задълженията му като член-кооператор и не е спазена процедурата по чл.12, ал.4 и ал.6 от Устава - до ищеца не е отправена покана да присъства на заседанието, когато ще се обсъжда неговото изключване, като от УС не са документирани и фактите, които са станали основание за изключване на ищеца и не е посочено за неизпълнението на кои конкретни задължения от ищеца по смисъла на чл.12, ал.3 от УК е предвидено неговото изключване. Счел е, че е нарушена и разпоредбата на чл.13, ал.3, изр.2 от ЗК, според която предложеният за изключване може да даде писмени или устни обяснения пред общото събрание, но за да даде такива обяснения, той е трябвало да бъде поканен лично да присъства на заседанието, като се уведоми, че на него ще се обсъжда неговото изключване /чл.12, ал.6 от УК/, както и да бъде уведомен за конкретните допуснати от него нарушения на задълженията му като член-кооператор. Установил е, че в приложеното предложение на УС до общото събрание на кооперацията са визирани нарушения, които не са конкретизирани, поради което не може да се направи извод, че е налице виновно и противоправно поведение от страна на ищеца, за което същият трябва да отговаря, като бъде изключен от кооперацията. Изложил е съображения, че в предварително обявения дневен ред за Общото събрание на 24.03.2018 г. в т.9 е включен „избор на нов Управителен и КС“ на кооперацията, като в хода на общото събрание комисията по предложенията не е предложила изменение на Устава и намаляване на броя на членовете на УС /състоящ се от 7 члена/, следователно избраният нов УС от шест члена е в незаконен състав, още повече, че не са представени доказателства за състава на предходния УС, поради което не може да се извърши преценка дали са спазени разпоредбите на чл.31, ал.3, ал.6 и ал.8 от Устава на кооперацията. На следващо място е изтъкнал, че по делото са представени два различни списъка на присъстващите на общото събрание, в които са вписани пълномощници, а от представените доказателства не може да се прецени колко са били присъстващите, колко от тях са гласували и кои са били представлявани от пълномощник - при напускане на събранието от член-кооператори в протокола не е отбелязано какъв е броят на присъствалите, поради което не може да се приеме, че е спазено изискването за вземане на решението с мнозинство повече от половината присъстващи /чл.27, л.1 от Устава/. Установил е, че ищецът е оспорил истинността на подписите на приложените по делото пълномощни на участвалите в гласуването на проведеното общо събрание лица, като на основание чл. 193, ал. 2 от ГПК съдът е открил производство по оспорване истинността на документите, но ответникът, чиято е тежестта да докаже истинността на оспорените документи, не е ангажирал доказателства за тяхната автентичност, респективно същите са неистински и следва да се изключат от доказателствата по делото. Касационно обжалване по първия от формулираните от касатора въпроси /израз на поддържаната от него теза, че е недопустимо да бъде оспорена автентичността на частни документи, неподписани от оспорилата ги страна, когато представилата ги и заявила, че ще се ползва от тези документи страна, с оглед носената от нея доказателствена тежест, следва да заплати значителни по стойност разноски по установяване на истинността на документите/, не може да бъде допуснато. Освен, че в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК не се сочи наличие на практика на ВКС в тази насока, с която въззивния съд не се е съобразил /а и такава не е известна на настоящия състав/, следва да се посочи, че законът е определил ясно и недвусмислено кои писмени доказателства и в каква тяхна част се ползват с обвързваща съда материална и/или формална доказателствена сила, респективно как тя може да бъде оборена/потвърдена при оспорване истинността на съответния документ – при съблюдаване процедурата по чл.193 от ГПК и успешно проведено доказване с оглед посоченото в разпоредбата разпределение на доказателствената тежест, като допустимостта на оспорването очевидно не е предпоставена от размера на разноските, необходими за успешното провеждане на съответното доказване. Касационно обжалване не може да се допусне и по останалите поставени от касатора въпроси. По отношение на съдържанието на поканата за свикване на общо събрание на кооперация с включено в дневния ред предложение за изключване на член - кооператор и на решението за изключване на кооператора, е налице споделяна от настоящия състав константна практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил изцяло. Съгласно визираната практика, в съдържанието на поканата за свикване на Общо събрание на кооперацията, когато в дневния ред е включено предложение за изключване на член - кооператор, следва да се посочат конкретните действия или бездействия на кооператора, респективно такива, извършени съвместно с други член - кооператори, които представляват несъответствие с конкретни разпоредби на закона, устава или на решение на орган на кооперацията, представляващи основание на направеното предложение за изключване, а за да е законосъобразно, решението на общото събрание на кооперация за изключване на член - кооператор трябва да съдържа ясно и точно посочване на конкретните действия и/или бездействия, с които предложеният за изключване кооператор е нарушил закона, устава или решение на орган на кооперацията и заради които спрямо него е предприето налагане на най-тежката санкция - изключване от кооперацията - за целта не е достатъчно само формално позоваване на нарушена законова разпоредба или разпоредба от устава, респективно формално възпроизвеждане на текста й в решението за изключване, а нарушението е конкретизирано тогава, когато в решението е посочено съответното поведение на член-кооператора с всички индивидуализиращи субективни и обективни елементи, чрез което той е осъществил фактическия състав на нарушение, предвидено в закона или в устава като основание за изключване. С оглед изхода на спора касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 600 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,