Определение № 290 от 23.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2301/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 25 от 27.02.2022 г. /вярната дата е 27.02.2023 г./ по в. гр. д. № 179/2022 г. на Великотърновския апелативен съд е потвърдено решение № 78 от 14.03.2022 г. по гр. д. № 358/2021 г. на Плевенския окръжен съд, с което МБАЛ „Червен бряг“ ЕООД е осъдено да заплати на основание чл.49 ЗЗД на В. В. Л. сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и настъпила необратима детеродна неспособност от непозволено увреждане вследствие на оперативна интервенция – цезарово раждане и постоперативен период за времето от 17.03.2016 г. до 25.03.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 25.03.2016 г. – датата на преустановяване на увреждането, до окончателното й изплащане, като за разликата до 100 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Въззивният съд се е произнесъл по две жалби срещу първоинстанционното решение в неговата осъдителна и отхвърлителна част. Прието е, че на 16.03.2016 г. ищцата е постъпила в МБАЛ „Червен бряг“ ЕООД с нерегулярна родова дейност след желана и контролирана бременност. Тя е глухоняма, пожизнен инвалид – 80% ТНР. Екипът от АГ отделението взема решение раждането да се извърши чрез цезарово сечение поради това, че е родилката е глухоняма и е очакван едър плод при първескиня. Дадено е информирано съгласие от ищцата за извършване на операцията. Ц. сечение е осъществено от 11, 00 часа до 12, 00 часа на 16.03.2016 г. от оператор д-р С. Ц., асистент – д-р Г. Г. и анестезиолог – д-р Е. Н.. Родено е дете от мъжки пол в добро общо състояние – тегло 3 900 гр. и дължина 52 см. В етапната епикриза е отразено, че от 20.03.2016 г. ищцата е започнала да покачва температурата до 38 градуса; лохийните води останали оскъдни, както и че въпреки разширената терапия състоянието на родилката не бележи тенденция на подобрение, а към влошаване и същата се превежда в АГ клиника към УМБАЛ [населено място]. Видно от отбелязванията в Историята на бременността и раждането /ИБР/ следоперативният период е протекъл със забавена инволуция. В дните след операцията - 17 и 18 март, е отбелязано оскъдно количество лохии с лека миризма. Видно от температурния лист ищцата е била с температура 37,7 градуса на първия ден след операцията. В същия ден й е назначен антибиотик „Медаксон“. На 19.03.2016 г. ищцата също е била с повишена температура -38.3 градуса. На 20-ти март тя е била консултирана с хирург, който е предписал свещички за дефекация. На 21-ти март ищцата отново е била с повишена температура от 37.9 - 39 градуса. В този ден е била консултирана от доц. д-р Й. П., регионален консултант по АГ от Медицинския университет [населено място], който е предписал допълнителна медикаментозна терапия и препоръка за следене на кръвната картина. На 22 март в ИБР е отразено, че ищцата е с увредено общо състояние с температура от 38.4 градуса, с корем-балониран, с пулс 124 и че след консултация с д-р П. се превежда в УМБАЛ-П.. Там е диагностицирана с перитонит – илеус и по спешност е взето решение за оперативно лечение. На 23.03.2016 г. от 17,30 часа до 19,30 часа е извършена животоспасяваща операция, при което е намерен тотален фибринозен перитонит, поради което е взето решение и е извършена вагинална хистеректомия. На 25.03.2016 г. е извършена повторна операция, установено е че перитонитът е в обратно развитие и коремът може да бъде затворен. Направени са изследвания в лабораторията по микробиология на УМБАЛ ЕАД [населено място] на общо 12 материала, при което при една от пробите от ранев секрет е изолиран щам на Е. коли с висока чувствителност на всички тествани антибиотици, от което водещият специалист на лабораторията заключил, че е почти изключена възможността от вътреболнична инфекция. На 07.04.2016 г. ищцата е изписана с подобрение на общото състояние. Прието е, че по жалба на ищцата от 10.05.2016 г. е извършена проверка от комисия при ИА „Медицински одит“ на ответната болница, която е изготвила доклад и е съставила АУАН № А 27205/02.09.2016 г. против д-р С. Ц. П. за две нарушения – 1. Нарушение на Наредба № 19/22.12.2014 г. на МЗ за утвърждаване на медицински стандарт Акушерство и гинекология – чл. 6, ал. 1 от Наредбата – „Дейността на лечебните заведения и на медицинските специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита правата на пациента“, поради това, че оперативният протокол не и подписан от оператора и липсва име и подпис на асистент и име на анестезиолог и 2. Нарушение на чл.81, ал.2, т.1 ЗЗ – „Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ“ за това, че при оказване на медицинска помощ от д-р С. П. на родилката В. С. не са спазени принципите на своевременност и достатъчност, тъй като не са извършени своевременно микробиологични изследвания на телесни течности, не е отразено в медицинската документация състоянието на оперативната рана, не е консултирана своевременно с регионален консултант по акушерство и гинекология веднага след установяване данните за забавена инволуция - високостояща матка и вяла и забавена перисталтика, отделяне на оскъдно количество лохии с путридна миризма, фебрилитет. Изпълнителният директор на ИА „Медицински одит“ е издал НП № 27- 205/22.11.2016 г. против д-р С. П., с което за тези нарушения на основание чл.116, ал.1 ЗЗ е наложено наказание глоба в размер на 1 000 лв. за първото нарушение и на основание чл.229, ал.1 ЗЗ е наложено наказание глоба в размер на 500 лв. за второто нарушение. Наказателното постановление е влязло в сила на 05.12.2016 г. Обсъдени са и свидетелските показания: Според Фиданка С., майка на ищцата, бременността на дъщеря й протекла добре. Редовно ходили на консултации, детето добре се развивало След операцията всичко било добре, на другия ден вече я карали да ходи. Тя ходела из коридора, защото била упорита. Свидетелката правела тоалет на дъщеря си, но от нея не изтичало нищо. Тя носела всяко едно парче при акушерките и след като ги видели, започнали да й слагат инжекции в корема. Но въпреки това нищо не течало още от нея. Отново ищцата продължила да се разхожда по препоръка на лекарите. След няколко дни ищцата я втресло, станало й студено, включили й печки, завивали я с одеяла, слагали й пак инжекции в корема. После вдигнала температура. Побъркали се да търсят термометри, за да се уверят, че мерят вярно. Тогава свидетелката била вътре и ги чула лично. Преодолели го това, но след няколко дни пак същото се случило. През това време все още не изтичало нищо от нея. След няколко дни се повторило същото. Тогава д-р Ц. извикал професора от П.. Човекът дошъл. Вкарали апарата в стаята при нея. Той я погледнал на видеозона, като направил забележка, че апаратът е стар, черно-бял и нищо не се вижда на него. Взел си снимка от видеозона и това било. Продължавало нищо да не изтича от ищцата. Свидетелката започнала да пита какво се случва с дъщеря й, като й се отговаряло, че ще тя се оправи и е добре за нея да се разхожда. Разхождала се отново, минало много време, но отново нищо. Според свидетелката за трети път пак така станало с температурата и втрисането. През няколко дни това се случвало с ищцата, но свидетелката не си спомня през колко точно дни. На 22-ри с линейка ги докарали в П.. Може би два часа преглеждали ищцата. Накарали я да се изхожда, за да видят какво изхожда. Карали старшата сестра да го помирише, за да каже на какво мирише. После ги вкарали в стаята, окичили стойката със системи и така цяла нощ до сутринта. Предупредили я да не й дава вода и сок. Към обяд на другия ден ги вкарали в Окръжна болница. Там вече си я поели, вкарали я в операция на 23-ти в 16 часа и я изкарали в 19 часа. След това ищцата останала в интензивното, а свидетелката се прибрала, но д-р Д. лично й казала, че дъщеря й е била в опасност, че е била 50 на 50, но вече всичко било наред. Лекарката й споделила, че не са я шили, тъй като трябвало да изкара още 24 часа и да я отворят пак, тъй като ако са били оставили една прашинка - сякаш нищо не са направили и това ще започне наново. В. останала в Окръжна болница близо месец. След като се прибрала от болницата, минало известно време и тя се заимала с едно момче, което започнало да живее у тях. Но когато дойдела датата за менструация, ищцата започвала да прави проблеми – била нервна, крещяла, казвала, че е по-добре да умре. Момчето видяло в каква ситуация се намира, разбрало, че тя не може да има деца, и изчезнало. Много пъти свидетелката се връщала от работа, защото дъщеря й имала кризи. Търсили психологическа помощ, но нямало такъв специалист, който да владее жестомимичния език, за да разговарят на четири очи. А и никой не бил й казал, че трябва да пие нещо - хапчета някакви след това, нито в Червен бряг, нито в П.. Сега ищцата била добре в сегашното си семейство. Женена е в П. и живее там. Детето си е с нея. Има си семейство с друг мъж. И до ден днешен като дойде датата „пооткачва“, но се извинява след това на момчето, обяснява му, че не знае какво прави. Осакатили са я и това е. Според свидетелката Л. Б., приятелка и колежка на майката на ищцата, след раждането ищцата получила усложнения. За това й споделила майката на ищцата. Тя й казала, че екипът от лекари не са обръщали достатъчно внимание на В.. Също така, че секретът, който е трябвало да излиза от нея, не е изтичал изобщо. Затова са започнали да й бият инжекции в корема. За всичко това Фиданка й е споделяла, чували са се по телефона, за да й разкаже. След това свидетелката Б. разбрала, че ищцата са я вдигнали в П. в болницата с големи усложнения, след като екипът в Червен бряг изобщо не е обърнал внимание. С течение на времето нещо се отключило във В.. Сринала се, постоянно била нервна и неспокойна. Майка й започнала работа и постоянно се притеснявала от това. Случвало се е да реве на машината. Понякога през деня звънели комшии, за да кажат, че дъщеря й буйства. Имало случаи, в които Фиданка е трябвало да напусне работно си място, за да отиде в къщи, тъй като имала проблеми с дъщеря си. Свидетелката си спомня за три - четири пъти. Фиданка стояла постоянно под напрежение. Имало случаи, в които заради това състояние на В. майка й не отивала на работа. Разпитан като свидетел доктор С. П. установил, че работи в МБАЛ [населено място] бряг като началник на АГ отделение от 1995 г. Спомня си за пациентката В., понеже спецификата била такава, че тя била глухоняма и повечето контакти с нея били осъществявани посредством майка й. Той е водил бременността й консултацията. В месеците, в които идвала на преглед, се установила инфекция на пикочнополовата система и от влагалищния секрет, който изследвали, се установило наличието на Е. коли. Съответно няколко пъти предложил на майката да остане в болницата за болнично лечение, но тя отказвала, искала да е в къщи, в резултат на което се давала съответната антибиотична терапия. Свидетелят не е проследявал доколко терапията се изпълнява в домашни условия. При постъпване на ищцата в болницата за операция изследванията показали бактерии в урината и левкоцитоза в урината, което не било пречка за извършване на операцията. В деня след операцията ищцата започнала да повишава температура и тогава той обяснил на майка й, че тя следва да се движи по-активно, за да изтичат някои неща, които са задържани в матката. На третия ден след операцията, като видял, че има забавено възстановяване на матката, отдолу изтичат силно миришещи лохии, които са от недостатъчно свиване на матката, обяснил на майката на ищцата, че предвид състоянието й може да се наложи да се изпрати в П., но майката казвала, че иска тук да остане и той да я лекува. Била правена консултация с хирург предвид възстановяване на чревната проходимост, но той не констатирал наличие на остър хирургичен корем. На четвъртия ден след операцията потърсил д-р П. -регионален консултант по АГ, предвид това, че към обяд ищцата вдигнала температура 37.9 - 38 градуса, оплаквала се от болки в корема, неразположение, отпадналост. Д-р П. назначил допълнителни изследвания и лечение и казал, че ако има нещо ще се чуят. На следващия ден при ищцата продължавала същата симптоматика-висока температура, отпадналост, от допълнителните изследвания се установила левкоцитоза и тогава той се обадил на д-р П., а и се уговорили родилката да се приведе в родилното отделение в [населено място]. Свидетелят е запознат с констатациите на медицинския одит при проверката на случая и че не е обжалвал наложеното му наказание, тъй като констатацията касаела основно документацията, която трябвало да се извърши от операционната акушерка, като счита, че не са констатирани пропуски в лечебната дейност. Свидетелят Е. Н. работи в МБАЛ – [населено място] бряг от 20 години с прекъсвания. Длъжността му е анестезиолог - реаниматор. Той трудно си спомня В., тъй като имало и други подобни случаи. Обикновено упойката е спинална анестезия при този вид оперативно разрешаване на родовата дейност. Смътно си спомня за този случай и свързаното с него усложнение, като информация, която е получил на по-късен етап. При самата анестезия не е имало проблеми. Тя била вид местна анестезия. Присъствал по време на самата операция. Видял В. два пъти - деня преди оперативната дейност, когато направил преданестезиологичната консултация, и в деня на операцията. На по-късен етап разбрал какво се е случило, че е имало усложнение, което е наложило нейното привеждане в [населено място] и там е била извършена операция, но каква точно, не може да каже. Дали е било животозастрашаващо не знае. Разбрал е, че е била отстранена матката на пациентката. Обсъдено е заключението на комплексната СМЕ, изготвена от вещите лица доц. д-р И. Н. и д-р Л. Д., според която при ищцата е спазен диагностично–лечебният алгоритъм при извършване на цезаровото сечение. В следоперативния период се развива прогресираща маточна инфекция с нейното разпространение към свободната перитонеална кухина и развитие на остър перитонит. Настъпилото усложнение, диагностицирано на шестия следоперативен ден, е показание за спешна реоперация, изразяваща се в релапаротомия, хистеректомия, лаваж и дренаж на перитонеалната кухина. Реоперацията е извършена от хирург и гинеколог. Тежестта на инфекцията е дала основание за завършване на оперативната интервенция чрез лапаростома и след 48 часа извършване на т. нар. „втори поглед“, и едва тогава извършване на дефинитивно затваряне на коремната кухина. Според заключението при хоспитализацията на ищцата в УМБАЛ-П. е спазен диагностичнолечебният алгоритъм. В тази част въззивният съд е възприел заключението на експертизата. Възприето е писменото заключение и в частта, с която вещите лица приемат, че ищцата е приета в АГ отделението на ответната болница своевременно и правилно е било взето решението раждането да стане чрез цезарово сечение. Заключението не е възприето в частта, с която вещите лица сочат, че не намират нарушения на правата на ищцата като пациент по отношение на основните принципи на правото на достъпна медицинска помощ, касаещи своевременност, достатъчност и качество – чл.81, ал.2 ЗЗ и не намират да има длъжностни лица в трудови правоотношения с ответната болница, които да са извършили нарушения със своите действия или бездействия. Съдът е изложил съображението, че в тази част заключението е обосновано единствено с извода, че ищцата е била приета своевременно в АГО на ответната болница и правилно е било взето решение раждането да стане с цезарово сечение. Въззивният съд е обърнал внимание на обясненията на вещите лица, дадени пред първостепенния съд, с които те допълнили заключението си относно следоперативния период. Именно в тези обяснения вещите лица посочили какви действия е следвало да бъдат извършени в ответната болница по отношение на ищцата през този период. Така вещото лице д-р Д. изяснило пред съда, че принципно е нормална медицинска практика да бъдат извършени микробиологични изследвания на проби от урина, лохии, ранев секрет и др. и че такива на ищцата са били направени в [населено място], когато тя вече е била в усложнено състояние. Добре е щяло да бъде, ако е могло да бъдат пуснати тези изследвания и в болницата в [населено място] бряг, но обикновено се разчитало, че когато има пуснат антибиотик, той ще замъгли картината и заради това е изчакано. Вещото лице д-р Д. посочва, че за жалост включения антибиотик на ищцата в ответната болница не е повлиял добре и се е наложило допълнителна комбинация в [населено място], защото те са имали 12 изследвания. Антибиотикът е бил включен на сляпо, бил е широкоспектърен. Същото вещо лице изяснява, че при нормално протичащо цезарово сечение за следоперативен период не се иска съвета на национален консултант, а когато нещата не вървят добре е хубаво да се консултира навреме. В случая тенденцията е била към влошаване на състоянието на пациентката и затова са пристъпили към консултацията и според вещото лице общо взето тя е била навременна. И според вещото лице д-р Н. антибиотикът е бил включен като профилактика, без антибиограма. Вещото лице д-р Д. счита като несъществен пропуск невключването на антибиотична диаграма при лечението, но според вещото лице д-р Н. трябва да се направи антибиограма и липсата й може да се приеме като пропуск. Същият счита, че при цезаровото сечение е следвало за де вземе микробиологично изследване. Вещото лице д-р Н. счита, че е трудно в първите 72 часа да се диагностицира дали се касае за една следоперативна инфекция или това е трудно протичащ следоперативен период. И двете вещи лица сочат, че е пропуск невземането на микробиология. Те са категорични, че между направеното секцио и крайния резултат има причинна връзка. В обясненията си пред съда те заявяват, че частично потвърждават констатациите на медицинския одит в медицинската им част - за това, че няма микробиологично изследване, че не са отразявани ректалната температура и състоянието на раната. Вещото лице д-р Н. сочи, че следоперативното усложнение е настъпило на 72-рия час, което означава, че има поставена късна диагноза, но счита, че е много трудно още в първите 24 часа да се каже, че се прави това усложнение. Трудно е поради нормалното наличие на болка, на чревна пареза, а понякога и на едно повишение на температурата, без да има инфекция. Според комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза, изготвена от вещите лица д-р И. В. и -психиатър и психолога Ч. М., от преживените болки и страдания В. изпитвала чувства за непоправима загуба и малоценност, което е довело до негативна самооценка и затруднения в процеса на адаптация към новата реалност. Ниският когнитивен потенциал вследствие на вродената глухота и прекратеното специализирано обучение в ранна детска възраст затрудняват намирането на адекватни решения в ежедневни и екстремни житейски ситуации, изискващи комуникация. Ищцата преживява значителна житейска промяна, която развива разстройство в адаптацията. Симптомите на разстройството настъпват до един месец от стресогенното събитие и сериозната жизнена промяна. Налице е причинно-следствена връзка между тях и появата на симптомите. Клиничната картина на разстройството в адаптацията при освидетелстваната включва потиснато настроение, тревожност, безпокойство за бъдещето, чувство за невъзможност за справяне със ситуацията, нежелание за контакти и изолация, довели до значително нарушаване на ежедневното функциониране. Постепенно и във връзка с грижите около детето те намаляват по интензивност и отзвучават. Продължителността на разстройството не надвишава шест месеца и хода му е флуктуиращ. Според вещите лица понастоящем при В. липсват клинични данни за депресивно или тревожно разстройство. Съобщените от свидетелите данни за драматично поведение с повишена тревожност, раздразнителност и агресивно поведение експертите извеждат от вродената липса на слух, която поставя ищцата в състояние на фрустрация. Според вещите лица вроденият дефект се приема по-лесно, отколкото придобития, поради липса на загуба. При тези данни въззивният съд е приел от правна страна следното: Прието е, че противоправното поведение, извършителят, причинената вреда и причинната връзка са установени. В случая е налице противоправно поведение на лекар от ответната болница, тъй като на ищцата не е предоставена своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ. Нарушен е принципът на чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето. След извършеното цезарово сечение и за целия шестдневен период на престой на ищцата в ответната болница не са й били назначени микробиологични изследвания на телесни течности с цел да се установи има ли опасност от инфекция. Опериращият лекар не назначил тези изследвания, въпреки че като лекар, наблюдаващ бременността на ищцата, му е било известно, че същата по време на бременността е имала Е. коли в урината, като не е било проследено дали преди раждането е била излекувана. Не били назначени такива изследвания, въпреки, че при ищцата е констатирано в дните след операцията – 17-ти и 18-ти март оскъдно количество лохии с лека миризма, както и телесна температура на 17-ти март от 37.7 градуса, а през през следващите дни температурата е била както следва: на– 19-ти март - 38.3 градуса, 21-ви март - 37.9 - 39 градуса, както и че ищцата е имала три пъти втрисания според показанията на свидетелката Фиданка С., чиито показания съдът е приел за достоверни. Становището на вещите лица, че след операцията е назначен широкоспектърен антибиотик като профилактика, не съответства на данните от ИБР, тъй като антибиотикът е назначен не веднага след операцията, а на следващия ден, когато при ищцата е констатирана повишена температура от 37.7 градуса, видно от температурния лист. Вещите лица от комплексната медицинска експертиза считат за правилно назначаването на антибиотик на ищцата. Независимо от назначаването на широкостпектърния антибиотик в първия ден след операцията, до края на престоя на родилката в отделението в ответната болница не е била назначена антибиограма, при продължаваща повишена температура, данни за забавена инволуция-високостояща матка и вяла и забавена перисталтика, отделяне на оскъдно количество лохии. Ако в първия ден след операцията лекуващият лекар не би могъл да предвиди развитието на инфекция при ищцата, то в следващите дни, при горепосочените данни, е следвало да назначи необходимите микробиологични изследвания. В следоперативния период, когато ищцата е била в ответната болница, не е отразявано в медицинската документация състоянието на оперативната рана. Това може да се дължи на пропуск в попълването на медицинската документация, но може да се дължи на неизвършване на това наблюдение. В нито един от дните на престоя на ищцата в ответната болница след цезаровото сечение /шест дни/ не е отбелязано състоянието на оперативната рана в История на бременността и раждането. Липсват и доказателства по делото, че след операцията при ищцата е проследявано състоянието на оперативната рана. Това според съда сочи не за пропуск в попълването на медицинската документация, а за неизвършване на проследяване на оперативната рана. При наличието на данни за високостояща матка, вяла и забавена перисталтика, отделяне на оскъдно количество лохии и повишена температура, лекуващият лекар на ищцата е поискал консултация с регионалния консултант по акушерство и гинекология, която е осъществена 21.03.2016 г., т. е. едва на петия ден след операцията на ищцата, което сочи на забавяне предвид констатираното състояние на ищцата и наличните данни, отразени в медицинската документация. С това си поведение лекуващият лекар е допуснал влошаване състоянието на ищцата - дифузен перитонит, което довело до извършването на животоспасяваща операция на ищцата в УМБАЛ-П., при която е отстранена матката на ищцата, което води до състояние на детеродна неспособност. Пропуските в лечебната дейност се установяват от отбелязванията в ИБР на ищцата, в медицинския одит; съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Тези пропуски се потвърждават и от вещите лица, изготвили комплексната медицинска експертиза, в обясненията им пред първостепенния съд. Прието е, че неблагоприятното развитие на следоперативния период при ищцата с развилата се инфекция, липсата на изследвания и проследяване състоянието на раната, късната консултация с регионалния консултант, са в пряка причинна връзка с настъпилите вредни последици. Прието е също, че вината се предполага до доказване на противното, а в случая ответникът не е оборил тази презумпция. Приет е за неоснователен доводът на болницата, че действията на лекуващия екип са били адекватни и навременни, тъй като никой не можел в 72 часовия период да установи дали се касае за следоперативно усложнение или е резултат на една нормална оперативна болка и чревна пареза. Независимо от становището на вещото лице Н., че е много трудно в първите 72 часа след операцията да се установи дали се касае за следоперативно усложнение или за една нормална следоперативна болка и чревна пареза, по делото е установено, че при ищцата не се е касаело само до наличие на болка и чревна пареза, но и на други показания - оскъдно изтичане на лохии и повишена температура, които са основание да се предприемат действия за диагностициране на състоянието й - назначаване на необходимите изследвания, консултация с регионалния консултант. Без тези изследвания за лекуващия лекар действително е трудно да диагностицира правилно състоянието на ищцата. Ищцата има право на своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ, но не е получила такава в ответната болница, тъй като не са й били назначени необходимите микробиологични изследвания своевременно. Тези изследвания са направени едва на шестия ден, след като състоянието й е било влошено се е наложило превеждането й в УМБАЛ-П., където изследванията са направени. Приет е за неоснователен и доводът, че на ищцата не е причинена никаква вреда и че й е била предоставена медицинска помощ и лечение, адекватни на състоянието й. Вредата е установена по безспорен начин - ищцата е получила перитонит, което е наложило да бъде оперирана по спешност, състоянието й е било опасно за живота и се е наложило да бъде отстранена матката й, поради което й е причинена детеродна неспособност. При определяне размера на обезщетението съдът е съобразил следните обстоятелства: претърпените болки и страдания от развилия се остър перитонит и извършените две оперативни интервенции, едната от които животоспасяваща; загубата на орган-отстранена матка, довела до детеродна неспособност; шестмесечно разстройство в адаптацията на последиците от загубата; възрастта на пострадалата - 22 години; икономическите условия в страната към момента на увреждането. При тези данни и съобразно критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД въззивният съд е намерил, че на ищцата следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., което се дължи ведно със законната лихва, считано от 25.03.2016 г. - деня на увреждането. Прието е за неоснователно искането на ищцата, развито във въззивната й жалба, за определяне на по-голям размер. Съдът е съобразил, че понастоящем при нея липсват клинични данни за депресивно и тревожно разстройство, а данните за драматично поведение с повишена тревожност, раздразнителност и агресивност, съобщени от свидетелите, според вещите лица от психиатричната и психологична експертиза се дължат на вродената липса на слух у ищцата. Същата е преодоляла разстройството в адаптацията на последиците от загубата, създала е ново семейство. Не се установява по делото ищцата да е била напусната от приятеля си - баща на детето й, поради загубената от нея детеродна способност. Изяснено е по делото, че не това е причината за раздялата им. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от МБАЛ „Червен бряг“. Жалбоподателят счита за неправилен извода на въззивния съд, че в случая е нарушен чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето поради противоправно поведение на д-р С. П.. Счита, че съдът неправилно е интерпретирал обясненията на вещите лица от комплексната медицинска експертиза, дадени в съдебно заседание на 14.02.2022 г. Според жалбоподателя вещите лица считат, че няма противоправно поведение на лекарския екип. Освен това съдът не обсъдил показанията на свидетеля д-р С. П., които били в унисон с тези обяснения. В случая болницата е осъществила адекватно лечение във възможния обем, съобразно медицинските стандарти и добрите практики. Освен това счита, че размерът на обезщетението не е мотивиран в съдебния акт. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. На първо място въззивното решение влизало в противоречие с ППВС № 4/1968 г., тъй като съдът не изложил в мотивите си защо счита, че определеният размер на обезщетението е справедлив по смисъла на чл.52 ЗЗД; не бил обсъден характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, налице ли е допълнително влошаване на здравето, какви точно са причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Не било обсъдено заключението на вещите лица В. и М., че продължителността на разстройството не надвишава 6 месеца и че към датата на заключението липсват клинични данни за драматично поведение с повишена тревожност. Не бил отчетен кратковременният характер на търпените морални страдания, както и липсата на причинна връзка между премахването на матката и раздялата на ищцата с бащата на детето. Поради това присъденото обезщетение било завишено. Въззивното решение влизало в противоречие с решение № 207 от 17.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 165/2020 г., IV г. о. по въпроса за начина на преценка на свидетелските показания. Показанията на майката на ищцата следвало да бъдат преценени при отчитане на обстоятелството, че тя е обяснявала на лекуващите лекари какво е състоянието и какви са оплакванията на ищцата, която е глухоняма, а от друга страна тя била заинтересована от изхода на делото, тъй като нейната дъщеря би получила материална облага. Затова нейните показания трябвало да бъдат изключени от доказателствения материал. Решението противоречало на решение № 163 от 3.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 123/2020 г., III г. о., според което изводът дали е допуснато състояние на медицински риск в противоправна степен и причинени ли са от това вреди съдът следва да направи след анализ на установените по делото факти, преценявайки предприетото или непредприетото от страна на лекаря и необходимо задължително поведение в конкретната ситуация. В настоящия случай установените по делото факти – извършеното цезарово сечение на 16.03.2016 г., изтичането на 72-часов период, в който никой не можел да установи дали се касае за следоперативно усложнение или е резултат от една нормална следоперативна болка и чревна пареза, и привеждане на ищцата на 20.03.2016 г. в болницата в [населено място], следвало да се ценят като адекватни и навременни. Жалбоподателят се позовава още на обясненията на д-р Д., че преценката на лекарския екип е правилна по отношение на избрания метод на раждане и заключението на двете вещи лица, че не е имало друг вариант, освен цезарово сечение, както и че констатираните административни нарушения не са решаващи, а решаваща е клиничната картина и клиничната преценка на пациента и лекуващия екип, който веднага след установяване на температура от 39 градуса е алармирал и извикал републикански консултант. Основанието очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК се обосновава с виждането на жалбоподателя, че събраните по делото доказателства не са обсъдени в съдебния акт в тяхната съвкупност и поотделно, а едностранно, което довело до изцяло погрешни изводи. Ответницата В. В. Л. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като мотивира виждането си. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като са подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело с цена на иска над 5000 лв., което е в обхвата на касационния контрол, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС по въпросите, свързани с основателността на предявения иск. Не е налице противоречие с решение № 207 от 17.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 165/2020 г., IV г. о., по въпроса за начина на преценка на свидетелските показания. В това решение е прието, че заинтересовани свидетели по смисъла на чл.172 ГПК са тези, които имат интерес от постановяване на решението в полза или във вреда на една от страните; че това могат да бъдат хипотези на евентуална симпатия/антипатия спрямо някоя от страните, отношения на власт и подчинение, на финансова или друга зависимост, ако в резултат на показанията му за него или негови роднини и близки би възникнала определена облага или отговорност. Приема се, че съдът е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност, да подходи със засилена критичност, но не съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната. Същото се приема и в други решения на ВКС - решение № 131 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1/2013 г., IV г. о., решение № 338 от 20.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2012 г., IV г. о., решение № 34 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2015 г., I г. о. Общото в тази практика на ВКС се изразява в това, че не съществува забрана за съда да кредитира показания на заинтересувани свидетели, но преценката следва да бъде обоснована с оглед на другите доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му. Въззивният съд е действал в съответствие с тази практика на ВКС при преценка на показанията на свидетелката Фиданка С., като изрично е посочил в мотивите си, че тя е майка на ищцата и като такава е заинтересована от изхода на делото, но няма основание за игнориране на показанията й относно това, че след операцията ищцата е имала оскъдно количество изтичане на лохии, както и няколкократни втрисания и повишена температура, тъй като тези обстоятелства, с изключение на данните за втрисане, са вписани в ИБР. Освен това въззивното решение е основано предимно на писмените доказателства, сред които е и медицинският одит, както и на обясненията на вещите лица в съдебно заседание, а свидетелските показания, включително и на Фиданка С., са обсъдени в съответствие с изискването за съвкупна преценка на всички доказателства, но в случая те нямат превес за установяване на обстоятелствата по делото. Не е налице противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и с другото посочено в жалбата решение № 163 от 3.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 123/2020 г., III г. о., относно това как се преценява дали е допуснато противоправно състояние на медицински риск. В съответствие с това решение съдът е обсъдил не само предприетите от ответната болница действия с цел запазване живота и здравето на родилката, но и непредприетите действия, установени не само от обясненията на вещите лица в съдебно заседание, но и от медицинския одит, който също сочи на нарушение на чл.81, ал.2, т.1 ЗЗ, тъй като не са извършени своевременно микробиологични изследвания на телесни течности, не е отразено в медицинската документация състоянието на оперативната рана, не е консултирана своевременно с регионален консултант по акушерство и гинекология веднага след установяване данните за забавена инволуция - високостояща матка и вяла и забавена перисталтика, отделяне на оскъдно количество лохии с путридна миризма, фебрилитет. Вярно е, че според заключението на вещите лица по делото лекарите в ответната болница не са допуснали нарушения на чл.81, ал.2, т.1 ЗЗ, тъй като са предприели своевременно необходимите мерки, а преди това не са могли обективно да предположат развитието на перитонит. Същевременно от техните обяснения, които въззивният съд коректно е изложил в решението си, се установява неспазването на нормалната медицинска практика за назначаване на миробиологични изследвания, още повече при наличие на знание за наличие на щам на Е. коли преди раждането, без да е проследено дали това състояние е излекувано. По въпроса за размера на обезщетението въззивното решение не влиза в противоречие с ППВС № 4/1968 г., тъй като въззивният съд е обсъдил всички обстоятелства, които в конкретния случай са от значение по този въпрос. Отчетени са както претърпените болки и страдания от развилия се остър перитонит и извършените две оперативни интервенции, едната от които животоспасяваща, загубата на матката и шестмесечното разстройство в адаптацията на последиците от загубата, но и останалите обстоятелства - възрастта на пострадалата - 22 години; икономическите условия в страната към момента на увреждането, липсата на клинични данни понастоящем за депресивно и тревожно разстройство, създаването на ново семейство и липсата на доказателства, че ищцата е напусната от бащата на детето й поради загубената от нея детеродна способност. ППВС № 4/1968 г. дава общите критерии, които се преценяват от съда с оглед обстоятелствата по конкретното дело. В случая въззивният съд се е съобразил с дадените в постановлението разяснения, както и с практиката на ВКС по прилагането му. Не е налице и основанието очевидна неправилност по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Очевидна неправилност е налице в случаите, при които само от прочита на решението се констатират груби нарушения на закона и/или на правилата на формалната логика, без да е необходимо да се извършва съпоставка с доказателствата по делото или данните за извършените от страните и от съда процесуални действия. Жалбоподателят свързва очевидната неправилност с виждането си, че съдът е обсъдил едностранчиво събраните по делото доказателства. Това виждане не отговаря на данните по делото, тъй като мотивите на въззивния съд са изключително подробни и сочат точно обратното – че своите изводи за обстоятелствата по фактическия състав на чл.45 ЗЗД съдът е направил при съпоставка на писмените и гласните доказателства по делото и при подробно обсъждане на заключенията на вещите лица и дадените от тях в съдебно заседание обяснения. При това въззивният съд е съобразил процесуалните правила, които са от значение за случая – както чл.172 ГПК и практиката на ВКС по прилагането му при преценка на показанията на майката на ищцата, така и чл.202 ГПК, който сочи, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а го обсъжда с другите доказателства по делото. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на пълномощника на ищцата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на 3000 лв., при съобразяване на чл.7, ал.2, т.4 и чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и при отчитане на фактическата и правна сложност на делото в касационната инстанция. В касационната жалба се съдържа оплакване, че въззивният съд не се е произнесъл по жалбата в частта, в която е атакувано първоинстанционното решение за разноските, които се дължат на болницата съобразно отхвърлената част от иска. В тази част е налице искане по чл.248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, по което компетентен да се произнесе е Плевенският окръжен съд. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,