Определение № 5756 от 10.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1227/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на адв. Р. П.- пълномощник на И. Я. Л., с искане за допълване на определение № 4737 от 21.10.2024г., постановено по настоящото дело, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение за защита по касационната жалба на Прокуратурата на РБ, по реда на чл. 38, ал.2 ЗАдв в размер 550 лева. Ответникът по молбата – Прокуратурата на РБ не взема становище. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като взе предвид данните по делото и доводите на молителя, приема следното: Молбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. По основателността на молбата съдът намира следното: Производството по чл.288 ГПК е било образувано пред ВКС по касационните жалби на двете спорещи страни - ищец И. Л., действащ чрез адв.Р. П. и ответник Прокуратурата на РБ, чрез прокурор от СГП. Ищецът е обжалвал въззивното решение № 3585/03.07.2023г. по в.гр.дело № 11275/2022г. на СГС, ГО, ІІІ-Б състав в частта, с която искът по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над присъдените 5 000 лева до претендираните 20 000 лева. Ответникът Прокуратурата на РБ е обжалвал въззивното решение в частта, с която е осъден да плати на ищеца сумата 5 000 лева, ведно със законната лихва от 24.02.2019г. до окончателното плащане. В преклузивния срок по чл. 287, ал.1 ГПК ищецът, чрез пълномощника си адв. П. е подал отговор на касационната жалба на Прокуратурата, в който са изложени съображения за отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. В отговора е направено искане за присъждане в полза на адвоката на възнаграждение, по реда на чл. 38, ал.2 ЗАдв. С определението, чието допълване се иска, съставът на ІV ГО на ВКС не е допуснал до касационно обжалване въззивното решение на СГС. В съдебния акт липсва произнасяне по искането на адв. П. за присъждане на адвокатско възнаграждение за защитата по КЖ на Прокуратурата. В кориците на първоинстанционното производство се съдържат договор за правна защита и съдействие от 26.05.2022г. и пълномощно от 26.05.2022г., в което изрично е посочено, че правната услуга се предоставя безплатно на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв за всяка една съдебна инстанция. Своевременно направеното искане за присъждане на разноски, представянето на доказателства за постигнато съгласие упълномощеният адвокат да окаже в касационното производство безплатна адвокатска помощ на ищеца като лице, попадащо в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т.3 ЗАдв и липсата на произнасяне на съда, водят до извод, че молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде уважена, но не в претендирания от молителя размер. При определянето му съставът на ВКС отчита, че правилото на чл.38, ал.2 ЗАдв (съгласно което съдът присъжда възнаграждение в размер не по-нисък от този по Наредба № 1/09.01.2004г.) не може да бъде приложено с оглед решението на СЕС по дело C-438/22. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда, а могат да служат единствено като ориентир. При служебното определяне на възнаграждения по реда на чл. 38, ал.2 ЗАдв съдът следва да извърши преценка на защитавания интерес, вида на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена от адвоката работа. В случая този състав на ВКС като съобрази фактическата и правна сложност на касационното производство, защитавания интерес по КЖ на Прокуратурата (5 000 лева) и извършените от адв. П. процесуални действия, които се свеждат единствено до подаване на отговор на КЖ, намира че възнаграждението следва да бъде определено в размер 400 лева, която сума Прокуратурата на РБ следва да бъде осъден да плати на адвоката. Предвид изложеното молбата по чл. 248 ГПК за допълване на определението на ВКС е частично основателна и следва да бъде уважена до посочена сума. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО