Определение № 2448 от 20.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3158/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на ищеца П. Ц. К. от 17.04.2024г. с искане за допълване в частта за разноските на постановеното по делото определение № 1555/02.04.2024г., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на ответника и е прекратено производството по делото. Молителят твърди, че своевременно е направил искане за присъждане на разноските за адвокатски хонорар в размер на 1200 лева и е представил доказателства за заплащането им, а такива му се следват с оглед изхода на касационното производство. Насрещната страна по молбата – ответникът Н. Ц. К., оспорва искането като недопустимо, предвид липсата на представен списък по чл. 80 ГПК, а при условията на евентуалност прави възражение по чл. 78, ал.5 ГПК. За да се произнесе по искането, Върховният касационен съд съобрази следното: С постановеното по делото определение № 1555/02.04.2024г. настоящият състав е оставил без разглеждане, като недопустима, касационната жалба на Н. Ц. К. срещу въззивното решение, с което е уважен предявения срещу него иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД и е прекратил касационното производство. При този изход на спора, на ищеца се следват на основание чл. 78, ал.1 ГПК сторените в касационното производство разноски. Същите са в размер на 1200 лева за адвокатско възнаграждение (договор за правна защита и съдействие на лист 16 от делото) и присъждането им е своевременно поискано – с отговора на касационната жалба, към която е приложен и списък по чл. 80 ГПК (на лист 15 от делото). В тази връзка ответникът неоснователно твърди, че списък на разноските не е представен. Независимо от това, следва да се отбележи, че липсата на списък по чл. 80 ГПК не преклудира възможността на страната да поиска присъждане на разноски, когато с крайния си акт съдът не се е произнесъл по това искане. В този смисъл са основаните на т.8 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК и константната практика на ВКС (опр. № 31 от 27.01.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5037/2021 г., II г. о., ГК; опр. № 40 от 23.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 224/2020 г., I т. о., ТК и др.) разрешения, които изцяло се споделят от настоящия състав. Следователно, противно на възражението на ответната страна, искането по чл. 248 ГПК, като направено в срока по ал. 1 – едномесечен от постановяване на определението, е допустимо. Същото е и частично основателно, тъй като възражението по чл. 78, ал.5 ГПК, направено с отговора на молбата по чл. 248 ГПК, следва да се уважи. Съгласно приетото с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, посочените в НАРЕДБА № 1/ 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери, включително този по чл. 11, не са обвързващи за съда. Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото. Като има предвид, че касационното производство е прекратено в приложение на чл. 280, ал.3 ГПК, за което съдът следи служебно, а извършената работа от адвокатския пълномощник на ищеца се изчерпва с подаване на бланкетен отговор на касационната жалба, настоящият състав приема, че следващите се на П. Ц. разноски за адвокатски хонорар следва да бъдат намалени на 300 лева. Воден от изложеното, настоящият състав