Определение № 403 от 09.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2743/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Г., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 2083 от 13.08.2019 г. по гр.д. № 586/2019 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, четвърти състав, в частта, с която след отмяна на решение № 6795 от 30.10.2018 г. по гр.д. № 1360/2018 г. на Софийски градски съд, I-23 състав за разликата над 15 000 лв. до 26 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 01.09.2017 г. ПТП, искът по чл.432 КЗ, предявен срещу ЗАД „Армеец” АД, е отхвърлен в посочената част. В касационната жалба се поддържат основанията за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, с искане за касиране на въззивното решение в обжалваната част. Твърди се, че безспорно установените травматични увреди на ищеца, довели до интензивни болки и страдания и продължителен период на лечение, не предпоставят намаляване на присъденото от първата инстанция обезщетение. Касационният жалбоподател счита, че определеното от САС обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. не съответства на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т.11 от ППВС № 4/1968 г. по въпроса относно: приложението на принципа за справедливост, във връзка с критериите при определяне на конкретен размер обезщетение за неимуществени вреди, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя. Ответникът по жалбата – ЗАД „Армеец” АД, чрез процесуален пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество поддържа доводи за правилност на атакувания съдебен акт. Съображения в подкрепа на становището са изложени в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да постанови обжалвания краен резултат, съдебният състав на Софийски апелативен съд, при съобразяване на обхвата на въззивното производство - по приложение на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД и след преценка на: комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза /КСМАТЕ/, показанията на св. Л. Ц. – водач на л.а. „Тойота” с рег. [рег.номер на МПС], и на съставен от органите на Пътна полиция констативен протокол, е приел за установено, че: на 01.09.2017 г., в [населено място], при движение с велосипед по [улица], в посока от [улица]към [улица], ищецът е пострадал, удряйки се във вратата на паркиран от Ц. лек автомобил – при отваряне от нея на шофьорската врата, без да се убеди, че по пътното платно зад автомобила не се приближават други МПС; в резултат на удара ищецът паднал на пътната настилка, при което получил счупване на горния край /главичката/ на лявата лъчева кост и контузия на дясното коляно; проведено е консервативно домашно-амбулаторно лечение, с поставен обездвижващ ръкав за две седмици, след което е проведена 10-дневна рехабилитация, с пълно възстановяване от травмите; в резултат на уврежданията ищецът е търпял интензивни болки за 6-7 дни; болки с умерен интензитет – за около месец и половина, а около три месеца след увреждането – болки с малък интензитет. По отношение на отхвърленото от въззивния съд възражение на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат, решението не е предмет на касационно обжалване. За да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, апелативният съд е съобразил характера и вида на травмите, липсата на оперативни интервенции и на последващи усложнения, сравнително краткия възстановителен период и пълното възстановяване на счупената кост. Изведен е извод, че сумата 15 000 лв. е достатъчна за справедливо обезщетяване на понесени от ищеца болки и страдания, а за разликата до присъдения от първата инстанция размер от 26 000 лв., искът е отхвърлен. Настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото. Материалноправният въпрос, свързан с приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, удовлетворява основната селективна предпоставка. За неустановен обаче следва да се счете допълнителният критерий за достъп до касация по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, предвид липсата на данни за допуснато от въззивния съд отклонение от предвидените в ППВС № 4/1968 г. общи критерии, съобразно които съдът дължи оценка на конкретните обстоятелства, релевантни за размера на обезщетението за неимуществени вреди. Независимо от липсата на изрични мотиви относно обществено-икономическите и социални условия, не би могло да се изведе извод за несъобразяването им от страна на решаващия съдебен състав и съответно – за възприемане на друг релевантен момент, различен от момента на настъпване на увреждането, към който е определено застрахователното обезщетение. Независимо от липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване, в случая е необходимо да се отрази, че преобладаващите доводи на жалбоподателя, изтъкнати при обосноваване на искането за допускане на касационнен контрол, са пряко съотносими към правилността на въззивния съдебен акт. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, преценката за правилност на въззивното решение е извън обхвата на селективното производство, а твърденията за пороци на решението по чл.281, т.3 ГПК не биха могли да аргументират наличието на основания за достъп до касация, предвид липсата на тъждество между тях. При този изход на делото, на ответника по касация се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение