Определение № 1086 от 16.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3718/2015 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Я. А. и П. Я. Г. чрез адв. К. Н. от Б. срещу решение №18 от 10.03.2015г. по гр.дело № 1/2015г. на Бургаски апелативен съд ,с което е потвърдено решение от 05.11.2014г по гр.д № 614/2014 на Бургаски окръжен съд .Отхвърлен е иска на касаторите по чл. 26 ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко- продажба на недвижим имот по нот. акт № 142 т.ІV н.д № 1843/1981г, с който договор общият наследодетел Я. Г. е прехвърлил на сина си А. Г., баща на ответника П. А. Г., етаж от сграда в нарушение на действащ тогава закон – сделката е осъществена след срока по чл. 7 ал.1 З.(отм) и поради това нищожна. В касационната жалба, в една част със съдържание на изложение, се оспорват съображенията на въззивния съд по така поддържаното от ищците основание за нищожност. Формулира се въпрос допустимо ли е преценката за нищожността на договор да се извършва като се отчита само спазване на общите законови разпоредби при сключването му,но не и на специалните. Съгласно решение реш. № 418/2000 по гр.д № 1515/1999 ІV г.о на ВКС сделките с недвижими имоти извършени при условията на чл. 7, ал.1, ал.2 от З., чл. 8, ал.1- 4 З.(отм) са действителни, ако са спазени предвидените в посочените разпоредби изисквания. Същите са специални, а изискванията в ЗЗД са общи. Сочи се основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е позовал само на общите изисквания на ЗЗД и на чл. 26 ал.1 ЗЗД като обща норма за да приеме ,че сделката не е нищожна ,но не е съобразил изискванията на специалния закон, действал тогава. Необосновано и неправилно се приема ,че ТР №26/07.07.1983г по гр.д№2/83г на ОСГК е загубило сила .Според цитираната и установена практика по прилагането на З., прехвърляне след срока по чл. 7 ал.1 З. води до нищожност.Изтъква се противоречие с ТР №6/2012г ОСГТК в частта, в която въззивният съд е отказал да измени първоинстанционното решение по отношение присъдени в полза на ответника разноски ,тъй като приема, че такива има доказани при представен договор за правна помощ ,в който не е отразен факт на заплащане възнаграждението в брой. Писмен отговор е заявил ответника П. А. Г. .Доводите за допускане до касационно обжалване се оспорват по съображения, изложени от пълномощника адв.Д..Няма противоречие по въпроса .Цитираното ТР №26/07.07.1983г по гр.д№2/83г на ОСГК е загубило смисъл след отмяната на З.,а посоченото решение от практиката на ВКС не касае сделка между роднини Претендират се разноски. Върховен касационен съд ІІІ г.о намира, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване по поставените въпроси. При обосновката на правния въпрос, свързан само с едно от предявените основания на иска за нищожност на договора за покупко–продажба за недвижим имот на низходящ при действието на З.,т.е като сключен след срока по чл. 7 ал. 1 З.(отм) и поради това нищожен, защитата преиначава решаващите съображения на въззивния съд .Бургаски апелативен съд не е възприемал ,че при преценката дали договорът е нищожен поради противоречие със закона следва да се отчита само общите законови разпоредби ,но не и разпоредбите на специалния закон.В. съд не е решавал ,че нормите на З. нямат отношение към основанията за нищожност,а конкретно е посочил, че конкретно неспазването на срока по чл. 7 ал.1 З.(отм)не води до нищожност при сега поддържаното основание на чл. 26 ал.1 ЗЗД,поради противоречие със закон. При изграждане на решаващия си извод Бургаски апелативен съд собствено е възприел тълкуване на нормите на чл. 7 ал.1, чл.8 З. (отм), като е очертал и последиците от неспазването на срока по чл. 7 ал.1 З.(отм) спрямо действителността на сделка, сключена между родственици след изтичането му, но с оглед действащите правни принципи и основанието на иска по чл. 26 ал.1 ЗЗД, а не ръководен от указанията по т.2 на ТР №26/07.07.1983г по гр.д№2/83гна ВС,където е опредметено едно загубило сила тълкуване на вече отменен закон.Неправилно касаторите отъждествяват изтъкването на правните принципи, от които съдът се е ръководел при тълкуването на отменени специални норми, действали по време на сделката, с игнориране на специални изисквания на приложим за материалното правоотношение закон, за сметка на приложена на обща норма. Не е налице противоречие между решаващите съображения на въззивния съд и приетото в реш. № 418/2000 по гр.д № 1515/1999 ІV г.о, още повече и в двете решения е приложен принципа „тълкуване в полза на действителността ”. П. от въззивния съд правен въпрос по отношение на дължимите за първа инстанция разноски, потвърдени така, както са били присъдени с обжалваното първоинстанционно решение, не е разрешен в противоречие с указанията по т.1 от ТР №6/2012 ОСГТК, а в съответствие с тези указания: разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. Договорът за правна помощ удостоверява извършването на разноски ако там е посочено, че конкретен размер на адвокатското възнаграждение е платен, съответно не доказва извършването на разноски, ако възнаграждение е само договорено и не е посочено ,че то е платено.При подписан бланков договор за правна помощ,в случая по отношение на адвокатското възнаграждение,попълнен в раздела „платено” с посочване на сума от 2000 лева, съответно на установената практика разрешение е възприетото от съда, че се касае за извършени разноски, които подлежат на присъждане. В. решение се оспорва в частта за разноските, което по същество е определение и в тази му форма, като съдебен акт на въззивен съд, подлежи на касационно обжалване доколкото решението подлежи на касационен контрол ,но както и по отношение на въззивното решение по същество, не е налице основание за това. Следва да се присъдят разноски на ответника за касационното производство ,както са претендирани и установени по представения договор за правна помощ ,в размер на 5 000 лева .Там е посочено ,че сумата е платена. Ето защо Върховният касационен съд, ІІІ г.о.