Определение № 91 от 09.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2454/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. Д. Х. и Г. Т. Х. против определение № 353/10.10.2022 г. по ч.т.д. № 628/2022 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 260421/16.08.2022 г. по т.д. № 17/2021 г. на ОС- Стара Загора в частта за оставяне без уважение на молба на частните касатори за частично освобождаване от държавна такса по въззивната жалба и от разноски и такси до приключване на производството във всички инстанции. В частната жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно. Поддържа се становище, че ПАС не е преценил всички дължими такси за всички инстанции. Не е обсъдил дали страните разполагат с достатъчно средства, а от доказателствата е видно, че са материално затруднени. Не е съобразил всички релеванти доказателства относно възраст, имотно и здравословно състояние, трудова заетост и пр. Навежда доводи, че от значение е обстоятелството, че първоинстанционният съд изобщо не се е произнесъл по твърдението на частните жалбоподатели, че има промяна в материалното им състояние. Искат отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго за уважаване на молбата им по чл.83, ал.2 ГПК. Настоящия състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното: Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение ПАС е приел, че е сезиран с частна жалба от настоящите частни касатори срещу определение на СтЗОС, с което по своята същност е била отхвърлена молбата им по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса за въззивното производство, като първоинстанционният съд е оставил без движение въззивната им жалба и им е дал едноседмичен срок за довнасяне на държавна такса от 777,43 лв. Решаващият съд е обсъдил мотивите на определението на СтЗОС и съобразно съдържанието им е заключил, че е налице произнасяне по молба от 10.08.2022 г. за освобождаване на подалите въззивна жалба срещу първоинстанционното решение Г. и Г. Х.. Посочил е, че към молбата са били приложени декларации за семейно и имуществено състояние и медицински документи за Г. Х., като СтЗОС е направил извод, че не е налице промяна в материалното състояние на молителите, т.е. налице са мотиви за отхвърляне на молбата. ПАС е преценил, че молбата от 10.08.2022 г. се явява повторна след стабилизиране на произнасянето по предходна молба по чл.83, ал.2 ГПК от 07.02.2022 г., която е била отхвърлена. Изрично въззивният съд е изложил съображения, че в хода на делото могат да настъпят нови обстоятелства, които да доведат до промяна в материалното положение на страната и тя има процесуално право да сезира съда с нова молба за освобождаване от държавна такса. В случая след обсъждане на удостоверените с декларации от 09.08.2022 г. обстоятелства, както и от медицинската епикриза на Г. Х., възивната инстанция е заключила, че има намаление на доходите на семейството, но то не е драстично. Посочила е, че медицинските документи и фискални бонове са с дати за период от време преди отхвърлянето на предходната молба по чл.83, ал.2 ГПК. В заключение предвид възрастта на жалбоподателите, доходите им, имуществено и здравословно състояние, съображенията по подадените декларации и документи, съпоставянето им с обжалваемия интерес, е направен извод за липса на предпоставки за освобождаване от разноски и държавни такси. Настоящето производство се развива по реда на чл.274, ал.3 вр. ал.1, т.1 ГПК. Нормата на чл.274, ал.3 ГПК изрично препраща към чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Следователно производството по частна касационна жалба преминава през две фази, по аналогия с производството по касационна жалба, като проверката за наличие на препоставки по чл.280, ал.1 и 2 ГПК има отношение към фазата по допускане на касационно обжалване. Ето защо по отношение на производството по чл.274, ал.3 ГПК се прилагат правилата на чл. 284 - 286 ГПК. Частните касатори следва да представят изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, на осн. чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Наличието на посочените предпоставки се проверява във фазата по селектиране на частната касационна жалба и ако се установи тяхното наличие и бъде допуснато касационно обжалване ВКС ще може да се произнесе по същество на частната жалба. В представеното изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК частните касатори са въвели следните правни въпроси: 1.Следва ли съдът да преценява основателността на искането по чл.83, ал.2 ГПК само с оглед на конкретното задължение за заплащане на държавна такса и съдебни разноски по делото или доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на такси и разноски за цялото съдебно производство?; 2/ При решаване на въпроса за освобождаване от държавна такса как се определя дали едно лице действително не разполага с парични средства, достатъчни за заплащане на държавна такса и разноски по делото? В случай, че е необходимо молителят с месеци да събира сумата за плащане на държавната такса и съдебните разноски, следва ли да се приеме, че същият разполага с достатъчно средства?; 3/ При определяне на възможностите на едно лице за плащане на държавна такса трябва ли съдът да направи преценка на всеки конкретен сучай, като съпостави доходите на лицето или съответно липсата на такива с установените в страната – линия на бедност, данни на НСИ за минималните средства, необходими месечно за член от семейството и/или данни на КНСБ за стойността на необходимата издръжка на живот – официални, общодостъпни и отчитани при определяне на работната заплата? Кои са минималните средства, които ищецът може да бъде задължаван да внесе като държавна такса и кои точно данни за минимални средства за живот следва да се съобразят? При получаване на доходи на границата на тези минимални необходими средства за нормален живот може ли да се направи преценка за наличие на достатъчно средства от ищеца за заплащане на държавна такса и съдебни разноски, като внасянето им означава живот със средства много под минимално посочените минимални, установени в страната, или обременяване със заеми?; 4/ Нарушава ли се правото на свободен достъп до правосъдие, като се изисква внасяне на държавна такса и съдебни разноски от лице с доходи на границата на минималните, необходими за нормален живот? Не представлява ли подобно искане очевидно лишаване от право на достъп до правосъдие, като се поставя пред избор или за живот в бедност, или за достъп до съдебна защита?; 5/ Как и с какво точно се съпоставя възможността за плащане на държавна такса и съдебни разноски и до какви финансови ограничения в живота на ищеца може да се допусне да доведе задължението му да плати държавна такса – до какви минимални средства може да се изисква да остане ищецът, над които да с е счита, че има възможност да плати такава?; 6/ Относно приложението на чл.83, ал.2 ГПК и извършването на преценка за наличие на основания за освобождаване от държавна такса?; 7/ Дали при влязъл в сила отказ на съда да освободи страната от заплащане на такси и разноски по делото тя може да подаде нова молба – било пред същия съд или до по-горна инстанция, ако е налице промяна в размера на доходите й, както и на тези на членовете на семейството й? Въпросите са обосновани с изпълнение на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се противоречие по първи въпрос със задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и практика на ВКС по определение № 316/30.06.2016 г. по гр.д. № 1915/2016 г. на ВКС, IV г.о.; по въпроси от 2 до 6 вкл. – противоречие с практика на ВКС, обективирана в определение № 155/07.04.2020 г. по ч.т.д. № 173/2020 г. на ВКС, II т.о., определение № 603/02.10.2014 г. по ч.т.д. № 2139/2014 г. на ВКС, II т.о., определение № 573/12.07.2011 г. по ч.т.д. № 230/2011 г. на ВКС, II т.о. и др., а по седми въпрос се твърди, че произнасянето на ПАС е в противоречие със задължителната практика на ВКС по ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Твърдението на частните касатори, въведено с първия правен въпрос – че не са съобразени всички такси и разноски по спора и съответно не са били съпоставени с доходите им, не отговаря на произнасянето на въззивната инстанция. Тя е преценявала както конкретния размер на дължимата за въззивното производство държавна такса по подадената от частните касатори въззивна жалба, така и въобще държавните такси в цялото производство. Това произнасяне отговаря на искането по самата молба – да бъдат освободени частично от внасяне на държавна такса за въззивната жалба и такси и разноски в съдебното производство за всички инстанции. Направено е съпоставяне на декларирарани доходи и обжалваем интерес изобщо. Като е приел, че няма драстично изменение в релевантните обстоятелства относно възможността на въззивниците да понесат такси и разноски, ПАС се е позовал и на разрешаването на въпроса с влязлото в сила определение от 25.03.2022г. по т.д.№ 17/2021 г. на ОС-Ст.Загора, където изрично е прието, че няма основание за освобождаване от такси и разноски за всички инстанции. Следователно първият правен въпрос не отговаря на общото изискване по чл.280, ал.1 ГПК – по въпросът да има произнасяне от въззивният съд и то да е обусловило крайните правни изводи за постановяване на обжалваното определение. Въпроси от 2 до 6 вкл. са изцяло хипотетични, отговорите им предполагат не разрешаване на правен проблем, а посочване на конкретен размер на доход, който би удовлетворил извода за наличие на липса на достатъчни средства, за да се заплатят от съответната страна такси и разноски по делата. Дали в конкретния случай декларираните от частните касатори доходи са достатъчни е фактически, предполага преценка на събраните доказателства и съобразяване на подробно изброението в чл.83, ал.2 ГПК релевантни обстоятелства. След като всички те са били изследвани от ПАС, така формулираните група въпроси въвеждат по същество оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно определение, поради неговата необоснованост. Тази проверка е недопустимо да се извърши на фазата по допускане на касационно обжалване. Последният въпрос не изпълнява изискването на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В съответствие с цитираното ТР изрично въззивната инстанция е посочила, че могат да бъдат променени обстоятелствата относно материалното състояние на страната към всеки момент от развитието на делото и тя може да упражни процесуалните си права въз основа на това изменение, като й бъде гарантирано правото на защита. Съответно ПАС е съобразил, че с предходно влязло в сила определение на ОС-Ст. Загора е отхвърлена първата молба по чл.83, ал.2 ГПК от 07.02.2022г. и произнасянето на първата инстанция, което се атакува пред въззивния съд по ч.т.д. № 628/2022 г., е по втората молба от 10.08.2022г. за освобождаване от такси и разноски, поради настъпили изменения в обстоятелствата. Изрично са били разгледани декларираните нови данни по новите декларации на частните касатори и представените нови доказателства относно здравословното състояние на Г. Х.. ПАС е достигнал до извод за произнасяне от ОС- Ст.Загора по молба от 10.08.2022 г., предвид обективираното в мотивите на определение № 260421/16.08.2022 г. по т.д. № 17/2021 г. на ОС- Стара Загора становище на първоинстанционния съд. Липсата на отразяването му в диспозитива на същото определение налага заключение за допусната ОФГ, която може да бъде отстранена по всяко време и служебно от постановили я го съд. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд