Определение № 263 от 20.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 2765/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. И. П. - от [населено място] вх.№ 5076/28.04. 2014 г., изпратена на 25.04.2014 г. с експ.поща, срещу Решение № 498 от 18.03.2014 г. по гр.д. № 2010/ 2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №520 от 15.03.2013 г. по т.д.№ 2180/2012 г. на СГС, с което по иска на Касите Интрако Л. (CASITE INTRACO L.), САЩ 430, С. хайуей, Т. МИ 48083, съдебен адрес: адв. А. Иванова - [населено място], [улица],вх.8,ет.2,офис 2, е признато за установено, че ответникът е действал недобросъвестно при подаване на заявка за марка рег.№ 68992 CASITE(заявка №103065) на 25.04. 2008 г., тъй като е заявил на свои име чужда търговска марка. В жалбата е посочено, че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса за правилното приложение на чл. 26 ал. 3 т. 4 ЗМГО, тъй като е от значение за точното полагане на закона, както и за развитие на правото. В последваща касационна жалба вх.№ 8089/01.07.2014 г., подадена в изпълнение на указанията на ВКС да се представи изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК, жалбоподателят излага оплаквания, че решението е неправилно и необосновано въз основа на развитите съображения, иска решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция. Ответникът по касационната жалба Касите интрако Л. (CASITE INTRACO L.) по съображения, изложени в писмени възражения, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, тъй като липсва обосноваване и мотивиране на касационно основание по чл. 280 ГПК; оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск за признаване за установено, че ответникът е действал недобросъвестно при подаване на заявка за търговска марка, като е заявил на свое име чужда търговска марка, приема, че касационната жалба е допустима, подадена в срок и редовна. Жалбоподателят не е изложил в касационната жалба и в последващата жалба, подадена в изпълнение на указанията за отстраняване нередовността на жалбата, въпрос, решен по делото, по който поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. Доколкото може да се приеме, че с изложеното, че „въпросът е за правилното приложение на чл. 26 ал. 3 т. 4 ЗМГО”, жалбоподателят е формулирал решен по делото въпрос, с това той обосновава оплакването си за неправилност и необоснованост на решението - основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК. Жалбоподателят не излага доводи защо поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Въпреки това следва да се посочи, че това основание не е налице - изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение