Определение № 38 от 20.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 25/2025 г.

Производството е по реда чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – Пловдив и Районен съд – Пловдив относно съда, компетентен да разгледа жалба от И. П. Б., притежаващ [ЕГН], срещу Заповед № РД-04-530 от 30.12.2024 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Пловдив, издадена на осн. чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ. За да се произнесе по спора за подсъдност, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд съобрази следното: С жалба, адресирана до Районен съд - Пловдив, И. П. Б. е поискал отмяна на Заповед № РД-04-530 от 30.12.2024 г. на директора на ОД „Земеделие“ гр.Пловдив, издадена на осн. чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ, с която се нарежда да се изземат от И. П. Б. част с площ от 10,00 дка от поземлен имот с идентификатор 68967.711.9, целият с площ 21,301 дка по КККР на землище [населено място], общ. Хисаря, обл. Пловдив, представляващ собственост на Държавния поземлен фонд - МЗХ. В заповедта е посочено, че в седемдневен срок от получаването ѝ Б. може да внесе по сметка на ОД „Земеделие“ гр. Пловдив сумата от 540 лева, представляваща трикратния размер за средно годишно рентно плащане. Като се съобразява с обстоятелството, че предметът на оспорване е заповед, която подлежи на обжалване пред административен съд по реда на АПК, Районен съд – Пловдив е приел, че не е компетентен да се произнесе по спора и с Определение № 1415/30.01.2025 г. е прекратил производството по гр. дело № 1635/2025 г. по описа на съда, изпращйки делото на Административен съд – Пловдив по подсъдност. Съставът на Административен съд – Пловдив е преценил, че делото не му е подсъдно, тъй като съгласно § 19, ал. 1 от Преходни и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, (обн. ДВ бр.39 от 2011 г., изм. ДВ бр.58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.), индивидуалните административни актове по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и правилника за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието, храните и горите, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Постановените по този ред актове на районния съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда на АПК, който разглежда жалбата в състав от трима съдии. При тези данни, настоящият петчленен съдебен състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд счита, че компетентен да разгледа жалбата на Б. е Районен съд – Пловдив. Волята на законодателя да създаде компетентност на районните съдилища по всички жалби срещу индивидуални административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗ, е обективирана в нормата на § 19, ал. 1 от ЗИД на АПК. По силата на тази разпоредба е предвидена специална подсъдност на дела с предмет административни актове, издадени по реда на ЗСПЗЗ и отказите за издаването им, която подсъдност не може да бъде изменяна. В потвърждение на приетото от законодателя е и Тълкувателно постановление № 2 от 03.04.2018 г., по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСС от ГК на ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС. Предвид изложеното, делото следва да бъде изпратено на Районен съд – Пловдив по подсъдност. По тези съображения и на основание чл. 135, ал. 5 АПК, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд