Определение № 201 от 21.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Д. Д., срещу определение № 32 от 15.02.2016 г. по ч.гр.д. № 3191/2015 г. на ВКС, ІІ г.о., с което е върната частната му жалба с вх. № 12645 от 24.11.2015 г. срещу определение № 259 от 01.10.2015 г. по ч.гр.д. № 3191/2015 г. на ВКС, ІІ г.о. С частната жалба са заявени общи оплаквания относно развитието на настоящото производство, като са изложени доводи по съществото на правния спор. Твърдят се и допуснати нарушения от предходните инстанции – СГС и СРС. Частният жалбоподател моли да се уважат исковете му по съображения изложени в частната жалба. М оли делото да бъде върнато в СРС за определяне на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ, вр. с чл. 177 КТ за сумата от 490 лв. Ответникът по жалбата [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ е представил отговор. Твърди, че жалбата е неоснователна. Моли тя да бъде оставена без уважение и да се присъдят направените разноски. Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното определение № 32 от 15.02.2016 г. по ч.гр.д. № 3191/2015 год. на ВКС, ІІ г.о., е върната частната жалба с вх. № 12645 от 24.11.2015 г., подадена от П. Д. Д. срещу определение № 259 от 01.10.2015 г., по ч.гр.д.№ 3191/2015 г. на ВКС, ІІ г.о. Като основание за връщането на частната жалба е посочено наличие на вече постановен по ч.гр.д. № 3191/2015 год. на ВКС, ІІ г.о., окончателен съдебен акт – определение № 259 от 01.10.2015 г., с което съдът е оставил без уважение частна жалба с вх. № 6157 от 26.05.2015 г. на П. Д. Д. срещу определение № 225 от 15.05.2015 г. по ч.гр.д. № 698/2015 г. на ВКС, І г.о. С последното определение е върната частната му жалба вх. № 4626/20.04.2015 г. срещу определение № 137/23.03.15 год. по ч.гр.д. № 698/15 год. на ВКС, І г.о. С постановяването му е изчерпан процесуалният ред за защита. Ето защо подадената от П. Д. Д. частна жалба с вх. № 12645 от 24.11.2015 г. срещу определение № 259 от 01.10.2015 г. по ч.гр.д. № 3191/2015 г. на ВКС, ІІ г.о. правилно е върната като недопустима. С оглед изхода на спора на ответника по частната жалба не следва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са направени. Уговореното адвокатско възнаграждение от 230 лв. по договора за правна защита и съдействие от 24.03.2016 г. не е заплатено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.