Определение № 860 от 26.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4403/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. П. С., чрез процесуалния представител адвокат Р. Н. от АК Варна, срещу решение № 928/13.07.2022 г. по в. гр. д. № 1172/2022 г. на Варненския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 732/18.03.2021 г. по гр. д. № 4567/2021 г. на Варненския районен съд като недопустимо, поради липса на правен интерес от водене на делото. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необосновано. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани въпроси, за които се твърди, че са от обуславящо значение за изхода на спора като по отношение на тях се поддържа наличието на допълнителните основания за допускане на касационното обжалване, предвидени в чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК. Тези въпроси са следните: 1. Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск срещу електроразпределително дружество за недължимост на вземането от собственика на имота, който не е титуляр на партидата; 2. При смърт на титуляра на партидата за имот, наследникът му - собственик на имота, има ли правен интерес от предявяване на отрицателно установителен иск срещу електро-разпределително дружество за недължимост на вземането по издадена фактура на името на починалия титуляр; 3. Д лъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, фактите, на които те се основават и доказателствата за тях. Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба „Енерго-про продажби“ АД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. И., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: За да постанови обжалвания резултат, въззивинят съд е приел, че С. П. С. е предявил срещу „Енерго-про продажби“ АД иск за приемане за установено в отношенията между страните, че С. П. С. не дължи сумата от 14 718,13 лв., представляваща начислена стойност на електроенергия за периода от 21.01.2021 г. до 19.02.2021 г. за адрес на потребление, находящ се в [населено място] - [улица], с клиентски номер [ЕГН], за която е издадена фактура от № [ЕГН] от 15.03.2021 г. В исковата молба е изложил, че е собственик на имота, но родителите му имат запазено право на ползване върху него, а титуляр на партидата с клиентски № [ЕГН] е баща му П. С. Д.. Посочено е, че в отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за недопустимост на иска поради липса на правен интерес, тъй като ищецът не е клиент на дружеството и не са налице договори отношения между страните. Констатирано е, че с молба от 19.05.2021 г. С. е поискал при условията на евентуалност да бъде прието от съда, че П. С. Д. не дължи на ответното дружество сумата от 14 718,13 лева за периода 21.01.2021 г. - 19.02.2021 г. по фактура № [ЕГН] от 15.03.2021 г. към молбата е представено пълномощно от П. С. Д., с което той е упълномощил сина си С. П. С. да завежда дела от негово име и да го представлява по тях. С молба от 28.05.2021 г. ответното дружество отново е изразило становище за недопустимост на така направеното искане и поискало прекратяване на производството. Изложени са съображения, че с определение № 1972 от 31.05.2021 г. Варненския районен съд е констатирал, че Д., починал на 17.05.2021 г., два дена преди предявяване на евентуалния иск и е прекратил производството по него поради липса на процесуална правосубектност. Посочено е, че делото е продължило между първоначалния ищец С. П. С. и „Енерго- про продажби” АД, като е постановено решение по съществото на спора. При така установената фактическа обстановка са формиран решаващ правен извод, че не е установена процесуалната легитимация на ищеца в процеса, представляваща абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът е длъжен да следи служебно, поради което първата инстанция е следвало да прекрати производството по делото още след отговора на исковата молба. Изложени са мотиви, че процесуалните предпоставки са условия за допустимост на търсената правна защита и само при наличието им съдът може да пристъпи към разглеждане и решаване на спора по същество. Посочено е, че макар и в хода на процеса лицето, което е титуляр по партидата, да е починало и ищецът да е негов правоприемник, в случая не е налице хипотезата на член 227 ГПК. ВКС, състав на ІІІ ГО намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск срещу електроразпределително дружество за недължимост на вземането от собственика на имота, който не е титуляр на партидата. По поставения въпрос е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. ОСГК на ВКС, цитирана и от касатора, съгласно която цената на топлинната енергия се дължи от титуляра на партидата, който притежава едно от трите качества- собственик, вещен ползвател (достатъчно е да притежава идеални части от правото) или облигационен ползвател. Произнасянето на въззивния съд е изцяло съобразено с така формираната задължителна съдебна практика, като в конкретния случай титулярът на ограниченото вещно право на ползване е титуляр и на индивидуалната партида за целия имот, той е клиент на топлинна енергия за битови нужди и задълженото лице по договора с топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот и дължи цената й. Съответно той, а не собственикът на имота, има правен интерес да предяви отрицателен установителен иск за недължимост на вземането по договора. Не се установява и противоречие на постановеното от въззивния съд и с останалите решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, тъй като същите са постановени при различна фактическа обстановка по спора, но от които се налага същия извод, че титулярът на партидата е страна по облигационното правоотношение, стига да притежава едно от посочените качества. По отношение на втория формулиран от касатора правен въпрос, относно наличието на правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на вземането от наследник на носителя на задължението и титуляр на партидата, следва да се посочи, че по този въпрос изобщо липсва произнасяне в мотивите на въззивното решение, поради което същият не представлява обща предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същият и не кореспондира с установеното по делото. В конкретния случай искът е предявен от С. в лично качество като собственик на имота, а не като наследник на задълженото лице. Д. не е страна по делото, поради което не са налице и предпоставките на чл. 227 ГПК. Освен това недопустимо е правният интерес на ищеца да е поставен под условие, че ще почине наследодателят му, защото условието противоречи на морала (както при сделките с неоткрито наследство), поради което първоначалната липса на правен интерес от иска не може да се санира със смъртта на наследодателя. Последният от формулираните от касатора правни въпроси- относно задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и релевираните доводи, по съществото си не представлява принципен процесуалноправен въпрос от обуславящо изхода на спора значение. Задължението на съда мотивирано да се произнесе по исканията и възраженията на страните и да извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства следва от пределно ясната формулировка на чл.236, ал.2 ГПК, която не допуска колебания при нейното тълкуване и изясняване на действителния й смисъл. В конкретния случай въззивното решение съдържа собствен анализ на фактите по спора, касаещи допустимостта на производството и мотивиран правен извод за липса на активна процесуална легитимация па спора. В този смисъл произнасянето по посочения процесуалноправен въпрос е съобразено със задължителната съдебна практика, а преценката за обосноваността на формираните фактически изводи и за съобразяването на правните изводи на въззивния съд с приложимия закон се извършва не в настоящата фаза на касационното производство, а при разглеждане на касационната жалба по същество /т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК/. В настоящия случай липсва и основание за допускане на касационно обжалване и по соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 2 ГПК. Въззивното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на поддържаната от страните защитна позиция, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. В настоящия случай подобни констатации от прочита на мотивите към обжалвания съдебен акт не могат да бъдат направени. В сътветствие с изискванията на процесуалния закон въззивният съд е изложил мотиви за правното значение и последици на фактите и обстоятелствата, които е приел за установени, подвел е тези факти съм приложимите действащи към момента на осъществяването на фактите материалноправни норми при правилна правна квалификация и в смисъл, съответстващ на вложения от законодателя и възприет от съдебната практика. Отказ от прилагане на императивна правна норма също не се установява, като изводите на въззивния съд са логични, последователни и съответстващи и на правилата на формалната житейска логика. С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация направените от последния разноски в настоящото производство, а именно сумата 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение