Определение № 60173 от 02.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 2019/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв.С. К. К. срещу решение № II – 78 от 07.07.2020г. по гр.д. № 621/2020г. на Бургаски окръжен съд, Втори въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 3326 от 02.12.2019г. по гр.д. № 4628/2019г. на Бургаски районен съд, III–ти граждански състав. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен искът на адв.С. К. К. против „Застрахователна компания Уника“ АД за заплащане на сумата от 6 368,05 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение съгласно сключен между страните договор за задължителна професионална отговорност на адвокат, съгласно полица № 15182L40001, със срок на застраховката от 23.04.2015г. до 22.04.2016г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.06.2019г. до окончателното ѝ изплащане. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Излага доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Ответникът „Застрахователна компания Уника“ АД представя писмен отговор, с който оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Излага съображения и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като разгледа касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е недопустима съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Съобразно тази императивна разпоредба, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по търговски дела с цена на иска до 20 000 лева. Обжалваното решение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен предявеният от адвокат против застраховател иск по чл.435 КЗ за заплащане на сумата от 6 368,05 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение съгласно сключен между страните договор за задължителна професионална отговорност на адвокат. Обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело по смисъла на чл.280, ал.3 ГПК, тъй като се претендира вземане, произтичащо от договор за задължителна застраховка „Професионална отговорност“ – абсолютна търговска сделка по чл.286, ал.2 вр. чл.1, ал.1, т.6 ТЗ. Цената на иска е 6 368,05 лева, т.е. е под определения минимален размер за допустимост на касационно обжалване – 20 000 лева. Не би могла да се приложи и разпоредбата на чл.113, ал.1, изр.3 ГПК, доколкото ищецът е сключил договора във връзка с професионалната си дейност и следователно не попада в кръга на потребителите по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Посочената във въззивното решение възможност за обжалването му не обуславя различен извод и не може да породи такова право при несъответствие на тези указания с предвидените в чл.280, ал.3 ГПК критерии. По изложените съображения следва да се приеме, че е недопустим касационният контрол върху постановеното въззивно решение и подадената касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл.78, ал.8 ГПК на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лева Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение