Определение № 466 от 13.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 588/2018 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадените три касационни жалби от В. Й. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М., от Й. М. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. и от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, наричана по-долу Комисията, представлявана от председателя Г., чрез процесуалните представители, инспекторите Р. и И. против въззивно решение № 187 от 11.08.2017г. по в.гр.д. № 143 по описа за 2017г. на Апелативен съд Велико Т., с което е отменено решение № 503 от 22.12.2016г. по гр.д. № 330/2015г. на ОС Русе в частите, с които са отнети по искане на Комисията от В. Й. К. и Й. М. К. сумата от 8 729.22лв. и недвижим имот, апартамент № 4, ет.5, вх.А в жилищен бл.”Ш.”, [улица],[жк], [населено място],с площ 58.93кв.м.,с пазарна стойност 40 000лв. и вместо това е постановено друго,с което като неоснователно и недоказано е отхвърлено искането на Комисията за отнемане на: сумата от 8 729.22лв., по разплащателна сметка в [фирма] и на гореописания - недвижим имот - апартамент № 4 в [населено място], потвърдено е решението на ОС Русе в частите, с които са отнети в полза на държавата

• сумата от 3 000лв., получена при продажбата на л.а.”Джип Г. Ч.” с ДК [рег.номер на МПС],

• сумата 25 000лв., получена при продажбата на л.а.”К. С.” с ДК [рег.номер на МПС],

• сумата 370 евро по банкова сметка в [фирма],

• сумата 785лв. по банкова сметка в [фирма],

• сумата 3 430лв. по банкова сметка в [фирма],

• сумата 1 564.66лв. по банкова сметка в [фирма]

• сумата 6 954.06лв. по банкова сметка в [фирма],

• сумата 13 104.06лв. евро по банкова сметка в [фирма],

отменени са наложените въз основа на определение № 581 от 17.04.2015г. по гр.д.№ 330/2015г. на Р. обезпечения чрез запор върху банкова сметка в [фирма], възбрана върху апартамент № 4 в [населено място] и е частично отменено решението на първата инстанция в частта досежно присъдените разноски, като са определени такива и за въззивната.

С определение № 87 от 26.02.2018г. по ч.гр.д.№ 587/2018г. на ІІІ г.о. е присъединена за общо произнасяне с трите касационни жалби и подадената частна жалба от В. Й. К., чрез процесуалния представител адвокат М. и Й. М. К., чрез процесуалния представител адвокат К. против определение № 395 от 24.10.2017г. по гр.д.№ 143/2017г. на АС Велико Търново, в частта с което е отхвърлено искането им за изменение на постановеното въззивно решение № 187 от 11.08.2017г. в частта за разноските с отмяна на решение № 503 от 22.12.2916г. по гр.д.№ 330/2015г. на ОС Русе в частта, с която В. Й. К. и Й. М. К. са осъдени да заплатят на К. разноски над 30.26 лв. и юрисконсулско възнаграждение над 764лв. Искането е за отмяна на обжалвания акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на подадената молба с вх.№ 4178 от 1.09.2017г.

Три писмени отговора са постъпили срещу подадената касационна жалба от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество – от В. Й. К., от Й. М. К. и от М. В. К.. Във всеки един от тях се оспорват допустимостта и основателността на подадената от Комисията жалба. Ответниците считат, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените въпроси, поради липса на посочените специални основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Адвокат М., представител на В. Й. К. желае съдът да й определи възнаграждение, по реда на чл.38 Закона за адвокатурата, а М. К. претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 700лв., реалното заплащане на които установява с представен договор за правна помощ от 7.11.2017г. и извлечение от сметка.

К. жалби и частната жалба са подадени в срок и са срещу подлежащото на обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта на касационните жалби, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

В. съд е приел за установено, че през проверяваният период В. К. и негонага съпруга Йоанита К. са придобили имущество на значителна стойност, по смисъла на чл.3 ал.1, вр.с §1 т.2 ДР на отменения Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, наричан по-долу З./отм./ Посочил е в мотивите че, установената стойност на посочените в мотивираното искане на Комисията недвижими имоти и моторни превозни средства възлиза на 99 145лв. /521 минимални работни заплати/, към която следва да се прибавят 5 000лв. /31 минимални работни заплати/, стойност на дяловете на капитала на [фирма], или общо 104 145лв. /552 минимални работни заплати/. Изрично във въззивният акт е посочено, че „при изчисляване на посочената стойност не са взети пред вид сумите по банкови сметки, чието отнемане се претендира, тъй като няма данни да са налични към момента”. Съдът е приел за безспорно обстоятелството, че ищецът К. е осъден за деяние, визирано в чл.3 ал.1 от З. /отм./ За отнетото имущество, доколкото не е установен законен източник на средствата за придобиването му, съдът е достигнал до извода за съществуване на основателно предположение, че придобитото е свързано с установената престъпна дейност. Относно имота в [населено място], на стойност 36 790лв. по средни пазарни цени към 10.08.2007г., въззивният съд е приел, че е придобит от Й. К. с нейни лични средства, получени от изработени от нея гоблени /22 146лв./, част от заплатени й от нейната сестра средства за уравнение на дяловете от техен наследствен имот в [населено място] /8 000 евро/ и средства, получени от сестра й за компенсиране на разлика в цената между прехвърлени други имоти/10 000лв./Според съда, 32 146лв. от стойността на имота в [населено място] са покрити със средства със законен произход. Механизмът, по който е процедирал въззивният съд е следният: Направил е подробна съпоставка по години /2006, 2007г., 2008г., 2009г., 2010г., 2011г., 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г./ между приходите и разходите на В. К. и на неговата съпруга, към датата на придобиване на всяка от вещите, посочени в искането на Комисията - недвижими имоти, моторни превозни средства, дялове в капитала на [фирма], суми по банкови сметки, въз основа на което е направил преценка за всяко едно имущество дали е придобито със средства от престъпна дейност /или е придобито със средства със законен произход/. Крайният му извод е, че от придобитото през време на брака на В. К. имущество, това за което може да се направи основателно предположение, че е със средства от престъпна дейност е: л.а. „Джип Г. Ч.”, л.а. „К. С.” и сумите по горепосочените банкови сметки, тъй като „не са установени по категоричен начин лицата да са разполагали със законни източници на доходи за придобиването им”, както и пред вид естеството на осъществяваната престъпна дейност /В. К. е осъден за деяние по чл.250 ал.1, вр.чл.26 НК, за това, че над деветнадесет пъти е превел суми, извън страната, по банков път, в общ размер на 1 504 125.11евро, равни на 2 941 813.01лв., използвайки документи с невярно съдържание, статистическа форма по чл.3 ал.1 от Наредба № 27 на БНБ от 14.09.2006г. към нареждане за превод, с наредител „M.I.T. I. L.” САЩ/. В. съд е отхвърлил иска по отношение на недвижимия имот – апартамент № 4 в [населено място], с оглед решаващият му мотив, че в значителна част той е придобит с лични средства на съпругата на осъденото лице, а с оглед установената практика, отнема се в полза на държавата, имущество което е съпружеска имуществена общност само когато е установена липса на принос на другия съпруг в придобиването /а настоящият случай не е такъв/. В мотивите си съдът изрично е посочил, че искът по чл.28, вр. с чл.4 ал.1 З. /отм./ е за реално отнемане на налични в патримониума на лицето – към момента на предявяване на искането от Комисията – облаги. На това основание съдът е отхвърлил искането относно сумата от 8 729.22лв., тъй като от представен препис от банкова референция № 300-87/2.06.2015г., издадена от [фирма], е видно, че по посочената разплащателна сметка оборотите за времето от 2007г.-2008г. са нулеви и не се установява да са внасяни суми.

В представеното към касационната жалба изложение, касаторът В. К. поставя следния въпрос, релевантен към допустимостта на постановения въззивен акт: Допустима ли е искова молба на Комисията, при разглеждането на която се установи, че придобитото от проверяваното лице имущество, за което в решението се приема че има пряка или косвена връзка с престъпната дейност, не нахвърля стойността по §1 т.2 ДР на отменения закон? Въпросът се поставя във връзка с твърдението му, че съдът е констатирал, че имуществото съпружеска имуществена общност е на стойност 55 375.16лв. На основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, касаторът поставя следните въпроси: 1. Кое имущество формира критерият „значителна стойност” по §1 т.2 ДР на З. /отм./ - това, за което в хода на производството се установи, че е или косвена облага от престъпната дейност и за него има основателно предположение за това или цялото придобито имущество, през посочения от Комисията проверяван период, без значение дали съществува връзка с престъпната дейност? Позовава се на противоречие с решения по гр.д.№ 1417/2009г.на ІV г.о., гр.д.№ 1268/2011г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 952/09г.на ІV г.о. 2. Отнемат ли се, по реда на чл.4 З. /отм./, неналични – към датата на предявяване на мотивираното искане суми по банковите сметки на лицето, съществували като финансови активи по банковите сметки в минал момент? Твърди противоречие с решения по гр.д.№ 5562/2013г.на ІV г.о. и гр.д.№ 5321/2013г.на ІV г.о., 3. Дължи ли се и следва ли въззивният съд да се произнесе, излагайки собствени мотиви по всички наведени доводи и възражения от страните и доказателствата, от които се черпят те? Позовава се на множество решения на ВКС, като счита, че в мотивите съдът въобще не се е произнесъл относно сумите по банковите сметки в [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], 4. Допустимо ли е, само на основание процесуалното действие на презумцията на чл.4 З. /отм./, съдът да направи извод за наличие на връзка между престъплението и придобитото имущество или неговите източници? Счита, че въпросът е разрешен в противоречие с приетото в решения по гр.д.№ 3232/2015г.на ІV г.о.и ТР по т.д.№ 7/2013г.на ОСГТК и 5. Подлежи ли на отнемане имущество, за което по делото е установено, че за придобиването му другия съпруг има принос? Сочи противоречие с решения по гр.д.№ 2639/2014г.на ІV г.о., гр.д.№ 704/2011г.на ІV г.о. и т.2 от ТР по т.д.№ 1/2010г.на ОСГТК.

В представеното към касационната жалба изложение, като се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, касаторът Й. К. поставя следните въпроси: 1. Необходимо ли е мотивираното искане на Комисията да отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК и доколко липсата на твърдения в обстоятелствената му част, възпрепятстват изясняване на спора и нарушават принципа на равнопоставеност на страните. Допустимо ли е въвеждането на нови факти и искания, извън посочените в исковата молба, в хода на производството и следва събраните –в тази връзка- доказателства, да се обсъждат от съда? Твърди, че в искането си Комисията е определила като релевантен периода 2006г.-2015г., а е направила искане / което съдът е уважил/ за отнемане на имущество – сума от 6 954лв./2 400 паунда/ в [фирма] и 5 000лв., учредителен капитал в [фирма], които са внесени извън посочения период. Позовава се на противоречие с решения по гр.д.№ 462/2010г. на ІІІ г.о., по т.д.№ 808/2009г. на І т.о., гр.д.№ 1163/2010г. на ІV г.о., гр.д.№ 130/2011г. на І г.о.и гр.№ 241/2011г. на І г.о., 2. При наличие на законни доходи от страна на съпруга, който не е извършвал престъпна дейност и не е осъден с присъда, може ли да се приеме, че липсва негов принос в придобиването на имуществото, представляващо съпружеска имуществена общност и предмет на отнемане по З. /отм./ и какъв е количественият критерии за определяне приноса на този съпруг? Счита, че въпросът е разрешен в противоречие с приетото в решения по гр.д. № 5127/2014г. на ІV г.о., гр.д. № 2639/2014г. на ІV г.о., гр.д.№ 704/2011г. на ІV г.о. и 3. Цялото ли имуществото, представляващо съпружеска имуществена общност, следва да се отнеме в полза на държавата или само превишението над установените законни доходи, ако то е на значителна стойност съобразно пазарната му оценка, към момента на проверката? Позовава се на противоречие с решение по гр.д. № 317/2011г. на ІV г.о.

В представеното към касационната жалба изложение, като се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, Комисията поставя следните въпроси: 1. Допустимо ли е при установен дефицит на средства между сбор от имущество, придобито в един и същи период, за който е обоснована логическа връзка от решаващият състав, избирателно да се изключва едно имущество за разлика от друга?Въпросът се поставя във връзка с мотивите на въззивния съд, че следва да се отнеме в полза на държавата равностойността на закупеният през 2007г. л.а. „Джип Г. Ч.”, но не и придобитият през същата година апартамент № 4 в [населено място], 2. Допустимо ли е кредитирането на доходи от личен труд /шиене на гоблени/ да оправдае законността на придобитото имущество, без да е изследвано дали личният труд и реализираните от него приходи са хронологично съпоставими към конкретно установената фактическа обстановка? 3. Допустимо ли е недопускане на изследване на пазарната стойност за придобиване на недвижим имот в случаите, когато разходите за придобиването му са релевантни за изхода на спора? На основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, Комисията поставя и въпроса: При покупка на недвижим имот, коя стойност следва да се кредитира като разход за придобиване – пазарната или договорната? Допустимо ли е при неизследване на пазарната стойност да се кредитира договорната, когато страна по сделката не е държавата или община, а са физически лица? Въпросът се задава във връзка с изводи на въззивния съд, че за конкретно посочени имоти следва да се възприеме цената, посочена в нотариалния акт /№ 43 т.І д.№ 35, за 1/3 ид.ч.имот ПИ № 55 в@@39@ [населено място]/.

Имайки пред вид мотивите на въззивният акт, настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване само по жалбата на В. К., досежно поставените въпроси с № 2 и 3, касаещи възможността за отнемане в полза на държавата на неналични суми по посочени банкови сметки, поради противоречие с приетото в решения по гр.д.№ 5562/2013г.на ІV г.о. и гр.д.№ 5321/2013г.на ІV г.о. и с оглед задължението на съда да изложи мотиви по всички наведени доводи и възражения, /включително като се произнесе по всяка една от посочените сметки изрично/. Съгласно посочените решения – не могат да бъдат предмет на отнемане съществувалите като финансови активи към минал момент, но неналични към датата на предявяване на мотивираното искане от Комисията, суми по банкови сметки. Член 4 ал.1 З. /отм./ изисква имуществото да е налично в патримониума на лицето. / /Заместващата облага, по действителната й стойност, може да се отнема само когато е сключена възмездна разпоредителна сделка с трети добросъвестни лица/. В конкретният случай, Комисията изрично е посочила в мотивираното си искане, което съгласно установената практика има характер на искова молба, че няма налични суми по следните четири сметки, в посочените банки: в [фирма] /сметка [банкова сметка] e открита на 31.03.2010г.,сумата от 370евро е била внесена от трето лице и през 2010г. изтеглена, след което салдото е 0/, в [фирма] /сметка B. 91551092179715 със сумата 785лв. е открита на 3.10.2008г. и закрита на 9.12.2000г./, в [фирма] /сметка [банкова сметка] e открита на 28.07.2012г. и общата депозирана сума от 6 700 евро или 13 104.06лв. същият ден е изтеглена/ и в [фирма] / сметка [банкова сметка] със сумата 6 954.06лв. e открита на 14.08.2006г. и закрита на 6.12.2006г./ Посочените данни са от мотивираното искане /вж. стр.33-36 от гр.д.№ 330/2015г.- 1/.За посочената сметка в „Т. банк” ЕАД е налице и писмо, находящо се на стр.207 и извлечение на стр.208-210 от гр.д.№ 330/2015г.-3, а за [фирма] е налице писмо, находящо се на стр.167 и извлечение на стр.169 от гр.д.№ 330/2015г.-3.

Като номер на втората сметка в [фирма], за сумата 3 430лв., /явно погрешно/, въззивният съд е посочил, че идентичен номер - [банкова сметка], както този на сметката със сумата 785лв. В мотивите на първата инстанция също сумите от 3 430лв. и 785лв. са посочени като такива по две сметки. Обстоятелството, че сметките са с еднакъв номер, дава основание на настоящият състав да приеме, че въззивният съд не е изложил мотиви, обосноваващи необходимостта за отнемане и на посочената сума от 3 430лв. От петте посочени в диспозитива на въззивния акт банкови сметки, съдебният състав намира, въз основа на съдържанието на писмо, находящо се на стр.164 и извлечение на стр.165 от гр.д.№ 330/2015г.-3, че само за сметката в [фирма], посочените средства /1 564.66лв./ са налични.

По останалите поставени от касатора В. К. въпроси, незавасимо че са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, т.е. отговарят на изискването за общо основание за допустимост /без един/, не следва да се допуска касационно обжалване, защото са разрешени от въззивния съд в съответствие с установената /включително и цитирана/ съдебна практика. Въпросът, касаещ критерият „значителна стойност” по §1 т.2 ДР на З. /отм./ е разрешен от въззивният съд в съответствие с установената практика, включително и с цитираните решения по гр.д.№ 1417/2009г.на ІV г.о., гр.д.№ 1268/2011г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 952/09г.на ІV г.о. Съгласно същата – отнема се имуществото, което е придобито със средства от престъплението, за което е осъдено лицето. Стойността на имуществото е обективна величина. Критерият за това дали е „значителна”, по смисъла на §1 т.2 ДР, се извежда след преценка на сбора от всички приходи на лицето или лицата, които се проверяват, а не само на част от сключените сделки и получените в резултат на това доходи и средства като цифрова стойност, независимо от това дали имуществото е налично или е било отчуждено и през кой период от време. Дали незаконно придобитото имущество е на значителна стойност по смисъла на закона, се установява с помощта на вещи лица, при съпоставяне на това имущество с доходите на лицето от законен източник в минимални работни заплати за страната към момента на придобиването, като по този начин двете величини /на доходите и на придобитото имущество/ се определят по единен, установен в закона критерий /вж.решение по гр.д. № 3890/2016г. на ІV г.о./ Само установяването на законен източник на средства за придобиване на имуществото /т.е. установяването че не е налице трансформация на средства, придобити от престъплението за което е осъдено лицето/, изключва предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност. Когато не е установен законен източник на придобиване на имуществото /както е в случая/, съдът изгражда изводите си за наличие на връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на самостоятелно извършено изследване на конкретно установените факти по делото. В случая въззивният съд е отнел имуществото, за което е приел, че е придобито със средства от престъплението, за което е осъден настоящия касатор, т.е. облагата от установената престъпна дейност. В този смисъл не отговаря на фактите по делото съдържащото се в поставеният от касатора четвърти въпрос твърдение, че съдът - само въз основа на процесуалното действие на презумцията на чл.4 З. /отм./, е направил извода си за наличие на връзка между престъплението и придобитото имущество. В. съд, в мотивите си на стр.40 е изложил съображенията си, въз основа на които е извел извода за наличие на основателно предположение – вид и естество на осъществената престъпна дейност, липсата на доказателства за източници на доходи, чийто правомерен произход да е установен и съпоставката на доходи и разходи по години.

Въпросът за допустимостта на искова молба относно имущество на стойност, не нахвърляща тази по §1 т.2 ДР на отменения закон, доколкото съдържа условие, което не отговаря на установените от въззивния съд факти и не е свързан с решаващите мотиви, не отговаря на изискването за общо основание за допустимост. Както беше посочено по-горе, съдът е приел, че установената стойност на имуществото, предмет на мотивираното искане на Комисията възлиза на 104 145лв. /т.е. нахвърля минимума от 60 000лв. по §1 т.2 ДР/, а в настоящата фаза съдът не проверява правилността на изведените изводи.

Въпросът за приносът на съпруга също е разрешен в съответствие с установената практика, съгласно която се отнема в полза на държавата имущество, което е съпружеска имуществена общност, само когато е установена липса на принос на другия съпруг в придобиването. Именно, съобразявайки тази практика, след подробна преценка на ангажираните по делото доказателства, съдът на стр.41 от мотивите си, е достигнал до извода, че недвижимият имот – апартамент № 4 е придобит, въз основа на изключителният принос на съпругата, което е станало причина за постановяване на отказ за отнемане.

Относно жалбата на Й. К.:

Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване, поради липса на посоченото специално основание за допустимост.

Въпросът за допустимостта да се въвеждат нови факти и искания, извън посочените в исковата молба, в хода на производството, доколкото е обоснован с твърдения касаещ банкова сметка, във връзка с която съдът вече постанови, че допуска касационно обжалване, не следва да се разглежда. Освен това, съгласно установената практика - няма пречка да се установи, или основателно да се предположи, придобиване на имущество във връзка с престъпна дейност и назад във времето, в срока по чл.11, с оглед конкретните обстоятелства. Във всеки отделен случай трябва да се изхожда от установената престъпна дейност и конкретните твърдения за връзката й с придобитото имущество, въз основа на които се определя периода от време, в който се установяват доходи, разходи и съответно придобиване на имущество /вж.решение по гр.д.№ 704/2011г. на ІV г.о., гр.д.№ 1268/2011г. на ІІІ г.о./

Настоящият състав не констатира противоречие на въззивния акт с цитираната от касаторката практика и по останалите поставени въпроси, касаещи приноса на неосъдения съпруг /който по-горе беше обсъждан/ и за подлежащото на отнемане имущество, което е съпружеска имуществена общност. Отнема се онова имущество, придобито по време на брака на извършителя на престъплението, за което е оборена презумцията за принос на другия съпруг. Приносът се предполага и липсата на подлежи на установяване от опровергаващият с всички доказателствени средства. Посоченото решение по гр.д.№ 317/2011г. на ІV г.о. не може да обоснове основание по чл.280 ал.1 ГПК, доколкото то не е постановено по идентичен на поставения от касаторката въпрос, касаещ имущество, което е съпружеска имуществена общност. /Въпросът, по който е допуснато касационно обжалване и е и формирана задължителна практика по гр.д.№ 317/2011г. касае по принцип подлежащото на отнемане имущество и даденият отговор е идентичен на даденият по-горе във връзка с поставеният въпрос по жалбата на К. за подлежащото на отнемане имущество/.

Относно жалбата на Комисията:

Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като поставените въпроси, доколкото са фактически, а не правни, не отговорят на изискването за общо основание за допустимост. Съображенията:

Съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС – поставеният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, не може да се произнася относно законосъобразността на обжалвания акт. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт може да се извършва само и ако актът бъде допуснат до касационно обжалване.

Тъй като всеки един от първите три въпроса, в съдържанието си е предопределен от изведено твърдение за неправилност на постановения въззивен акт /защото съдът избирателно е изключил едно имущество за разлика от друго, не е изследвал въпроса дали личният труд при изработването на гоблени и реализираните от него приходи са хронологично съпоставими към конкретно установената фактическа обстановка и неправомерно не е допуснал доказателство, касаещо изследване на пазарната стойност за придобиване на недвижим имот/, тези въпроси не отговорят на горецитираните условия за общо основание за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК, съгласно т.1 от т.д.№1/2009г. Същото важи и за последният поставен въпрос, касаещ стойността на 1/3 ид.ч. от имот ПИ № 55 в@@53@ [населено място]. В. съд не е уважил направеното искане, пред вид обстоятелството, че първоинстанционният съд не е изследвал въпроса за придобивната му стойност, с посочен аргумент за настъпила процесуална преклузия, тъй като имотът въобще не е бил включен в мотивираното искане на Комисията /вж. мотивите му на стр.178/.

По частната жалба, съдът ще се произнесе с окончателният си акт по съществото на спора.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд