Определение № 383 от 01.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 1134/2011 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [община]-гр. Л. срещу решение № 225 от 21.07.2011 г. на Великотърновски апелативен съд/ВТАС/ по т.д. №130/2011 г., с което е отменено първоинстанционното решение №255/05.01.2011 г. по гр.д. № 50382010 г. на ОС-Велико Търново и е постановено друго такова за отхвърляне на иска на жалбоподателя срещу Е. Б. К. за разваляне на договор за приватизация от 30.03.2007 г. с предмет общински нежилищен имот. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие с практиката на съдилищата, както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 от ГПК. Ответникът по касационната жалба Е. Б. К. счита, че не са налице основанията за допускане до касация, а по същество същата е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, с което постановява отхвърляне на иска на жалбоподателя срещу Е. Б. К. за разваляне на договор за приватизация от 30.03.2007 г. с предмет общински нежилищен имот, поради неизпълнение на поетите в самия договор задължения от страна на ответника като приобретател на имота да направи инвестиции в размер на 400 000 лева в обекта на приватизация: урегулиран поземлен имот І-за многофункционална зала, търговска площ и увеселителни заведения от кв.67 по ПУП на [населено място], ведно с построената в него спортна зала незавършено строителство и три броя заварени строежи, както и в инфраструктурата, решаващият съдебен състав на въззивния съд е приел, че ищецът [община] е предприел действия по разваляне на договора преди изтичането на тригодишния срок за изпълнение на горните задължения на ответника-купувач, с което на практика е осуетил изпълнението му. Ответникът като купувач на обекта по процесния приватизационен договор в периода м.януари-март 2010 г. е предприел редица правни и фактически действия по изпълнение на тези свои задължения произтичащи от същия: сключване на договор за изготвяне на инвестиционен технически проект за обекта, на договор за строителство на стойност 620 000 лева, с платен аванс от 240 000 лева, уведомление до кмета на [община] за събаряне на трите заварени сгради в обекта и внасянето на инвестиционен проект за застрояване на УПИ-предмет на приватизационната продажба. При това положение според решаващия съд, [община] е следвало да отговори на писмата на ответника до нея за провеждане на разговори за реализация на договорените инвестиции и като не е сторила това последната е действала недобросъвестно, което я лишава от правото й да иска разваляне на договора. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящи изхода по спора общо пет правни въпроса, които обобщено се свеждат до това, дали продавачът на недвижим имот по приватизационен договор има задължения извън тези да прехвърли правото на собственост и да предаде фактическата власт на купувача, съгласно чл. 183 и чл. 187 от ЗЗД, при положение, че други такива не са били изрично уговорени между страните и дали самото предявяване иска по чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора за продажба на недвижим имот представлява действие възпрепятстващо задълженията на купувача по приватизационния договор за направа на инвестиции в обекта на приватизация. Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му.Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулираните в изложението по чл. ал.3,т.1 от ГПК въпроси отговарят на горните критерии и се явяват обуславящи изхода на спора. Доколкото по тях липсва приложима съдебна практика/ посочената от жалбоподателя такава касае процесуалните предпоставки за правото на иск въобще и е несъотносима към конкретния материалноправен спор, то така формулираните правни въпроси се явяват от значение за развитие на правото, поради необходимостта от тълкуване, с оглед точното прилагане на закона-основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 от ГПК. От изложеното следва, че е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение и такава следва да се допусне. С оглед изложеното, съдът