Определение № 315 от 13.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 2633/2015 г.

ВКСI търговско отделение13.04.2016 г.докладчик Елеонора Чаначева

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1018 от 05.06.2015 г. по гр.д. №655/2015 г. на Пловдивски окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение №1018 от 05.06.2015 г. по гр.д. №655/2015 г. на Пловдивски окръжен съд. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е посочил, че счита, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК и чл.281, т.3 ГПК.Поставил е въпроса: ” Задължена ли е въззвната инстанция да формира самостоятелни изводи по спора, който разглежда, както и да изложи мотиви, обосноваващи изводите му, задължен ли е да обсъди всички доводи на страните, всички събрани и не събрани по делото доказателства и да изведе от тях собствени констатации, заключения и изводи по спора, както и да мотивира решението си по съществото на спора”. Страната е направила оплакване за това, че „въззивната инстанция не излага достатъчно мотиви и изводи по гореописаните факти и обстоятелства, а просто цитира правни норми”. Посочено е още, че решенето е „необосновано и неправилно”, като са развити оплаквания в тази насока, а също така е поддържано, че е постановено и при нарушаване на съдопроизводствените правила. Страната е поставила и множество въпроси по доказателственото значение на фактурата. Други доводи не са развити. Приложени към изложението са три решения – едно на ВКС и две на съдилищата. С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Формулираният от него процесуален въпрос е общ и не е обоснован с конкретно процедиране на въззивния съд, а с оплакването за неправилност на изводите на състава поради неправилно, според страната формиран извод по установената фактическа обстановка, така квалифицирани и от нея, поради което не се установява общо основание, тъй като материалноправния респ. процесуалноправен въпрос следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат- арг. т.1 ТРОСГТК №1 /09г. Липсата на така формулиран въпрос определя неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на решението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение на касатора – изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. Освен това, по този въпрос, касаторът не е развил и доводи по допълнителния критерий за допускане на касационно обжалване, а изцяло го е развил в контекста на оплакванията му за неправилност на акта, така квалифицирани и от него, но неотносими към производството по чл.288 ГПК, тъй като се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване. Страната не е развила доводи по основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но е приложила към изложението решение на ВКС, свързано с доказателственото значение на фактурата по отношение на договора за продажба между страните. Това решение е без правно значение, дори и да се приеме, че касаторът е поставил въпрос, изведен от множеството, поставени такива в края на изложението. Този извод се налага от това, че решаващите изводи на въззивният състав не третират представената фактура като доказателство за сключения между страните договор и за предаване на стоката. Съдът не е приел, както в приложеното решение на ВКС, че двустранно осчетоводената фактура, която съдържа реквизитите на договора за продажба го установява между страните, поради което не е налице и соченото противоречие, доколкото касаторът не е развил каквито и да било доводи, нито е поддържал конкретно отклоняване от тази практика. Приложените две решения на съдилищата са обжалваеми, като касаторът не е доказал влизането им в сила, поради което и същите не установяват практика на съдилищата – арг. т. 3 ТРОСГТК №1/09г. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

Цитирани разпоредби

7