Определение № 50391 от 26.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1119/2018 г.

С определение № 366 от 08.08.2022г. по ч.т.д. № 1942/2018г. на ІІ т.о. на ВКС е отменено постановеното по настоящото дело определение № 206 от 30.04.2018г. и делото е върнато на настоящия състав за произнасяне по същество на подадената частна жалба. С частна жалба Х. Г. К. обжалва Определение № 4182 от 20.12.2017г. по ч.гр.д.№ 5454/2017г. на САС, с което е потвърдено разпореждането от 22.08.2017г. по в.гр.д.№ 1642/2017г. на СГС, ГО, ІV-Б състав за връщане на подадената от К. касационна жалба срещу поставеното по делото въззивно решение. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: При администриране на подадената срещу въззивното решение касационна жалба е постановено връщането й по съображения за търговския характер на делото, имащо за предмет иск с цена под 20 000лв., а именно -предявен осъдителен иск с правно основание чл.55,ал.1, предл. първо ЗЗД от Х. К. срещу „УниКредит Булбанк”АД за заплащане на сумата 6 388.89 евро - платена без основание възнаградителна лихва по договор за банков ипотечен кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 26.07.2013г. Разпореждането е потвърдено с обжалваното понастоящем определение на САС. С оглед постановките в ТР № 2/2018г. от 23.06.2022г., актът на САС е недопустим поради функционална некомпетентност на апелативния съд да се произнесе по частна жалба срещу разпореждане за връщане на касационна жалба, подадена срещу решение на окръжен въззивен съд. Според задължителните указания в мотивите на посоченото тълкувателно решение, компетентен да разгледа частна жалба срещу разпореждане на окръжен съд за връщане на касационна жалба, е Върховният касационен съд, а не съответният апелативен съд. Това тълкуване е основано на характера на осъществяваните от окръжния съд процесуални действия по повод на подадена срещу негов акт касационна жалба като действия по администриране, а не произнасяне по съществото на спора, в която хипотеза той не действа като „въззивна” инстанция, поради което постановеното от него разпореждане за връщането й не попада в хипотезата на чл.274,ал.2, предложение второ ГПК. По тези съображения, определението на САС следва да бъде обезсилено, а настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по реда на чл.274,ал.2 ГПК по подадена от К. частна жалба срещу разпореждането на СГС за връщане на касационната му жалба срещу въззивното решение. Частният жалбоподател счита, че релевантният за разрешаване на спора въпрос е, дали дело по чл.55,ал.1 ЗЗД за връщане на получени без основание лихви по договор за банков кредит, сключен между потребител и банка, е гражданско или търговско дело. Искането е за отмяна връщането на неговата касационна жалба срещу въззивното решение на СГС в частта за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска по чл.55,ал.1, предл първо ЗЗД за разликата над 219.72 евро до претендираните 6 388.89 евро. Частната жалба е неоснователна. В случая релевантно за преценката дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване е дали създаденото ново процесуално правило на чл.113 ГПК - ДВ бр.100/20.12.2019г., е приложимо. Същественото е, че към момента на влизането му в сила въззивното производство не е било висящо (то е образувано края на 2016г., решението е постановено на 29.06.2017г., разпореждането за връщане на касационната жалба е постановено на 22.08.2017г.). Следователно, релевантният въпрос е не дали делото е търговско или гражданско, а дали то подлежи на разглеждане като гражданско с оглед възможността за неговата обжалваемост съобразно цената на иска - чл.280,ал.3,т.1 ГПК. С Тълкувателно решение № 3/23.02.2022 г. по тълкувателно дело № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че дело, с предмет правоотношения, възникнали от договор по чл.258 ЗЗД за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие е търговско. Преди приемане ЗИД на ГПК - ДВ бр. 100/2019г., прагът за достъп до касационно обжалване по чл.280 ал.3 т.1 ГПК на въззивното решение е като по търговски дела. След изменението на чл.113 ГПК - ДВ бр. 100/2019 г., дело с предмет правоотношения, възникнали по чл.258 ЗЗД, за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице, притежаващо качеството потребител по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите и търговец във връзка с упражняваното от него занятие, се разглежда като гражданско (без самото дело да губи търговския си характер, предвид търговския характер на сделката по обективен признак), по реда на общия исков процес и прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение е като по гражданско дело. Даденото разрешение е приложимо и към настоящата хипотеза. Следователно, съобразно принципните постановки в ТР № 3/2019г. на ОСГТК на ВКС и неприложимостта на приетото със ЗИД ГПК обн.,ДВ, бр.100 от 20.12.2019г. ново процесуално правило на чл.113 ГПК по съображения, че към момента на влизане в сила на този изменителен закон въззивното производство не е било висящо, формираният извод за недопустимост на подадената касационна жалба следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, ТК, І т.о: