Определение № 2739 от 04.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 390/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 29.09.2023г. по гр.д.№1216/2023г. на ОС Варна относно определените мерки за упражняването на родителските права, местоживеенето на непълнолетното дете, издръжката и режима на лични отношения с непълнолетното дете. Жалбоподателят –А. Я. А., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа също така, че решението е очевидно неправилно и моли да се допусне касационно обжалване. Ответницата Г. Г. Г., като майка и законен представител на детето М. А. Я., не е взела отношение по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първионстанционото решение, е отхвърлил искането на А. Я. за изменение на определените с решение №205/10.08.2020г. по гр.д. №1394/2018г. на Провадийски РС, мерки относно упражняването на родителските права спрямо детето М. А. Я., [ЕГН], местоживеенето му; личните отношения на другия родител с детето и издръжката му, чрез: предоставяне на бащата на упражняването на родителските права по отношение на детето М. А. Я.,; определяне на местоживеенето на детето М. А. Я., при него на адрес: [населено място], [улица]; определяне на режим на лични отношения между майката Г. Г. Г., и детето М. А. Я., – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. на първия до 19.00 часа на втория ден и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск; осъждане на Г. Г., за плащане в полза на детето М. А. Я. месечна издръжка в размер на 163лв. от предявяване на иска, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на същата. Установено е по делото от приетото удостоверение за раждане, че М. А. Я. е [дата на раждане], като нейни родители са страните по делото А. Я. А. и Г. Г. Г.. Съдът е констатирал от приложения препис на съдебен протокол по НЧХД №256/2020г на РС Провадия, с присъда №3/29.04.2021г. Г. Г. е призната за виновна за неизпълнение на съдебно решение относно режима на контакти на ищеца с детето, като е освободена от наказателна отговорност и й е наложена глоба от 1000лв. по чл.78а НК. Съдът е съобразил представения по делото социален доклад на ДСП относно майката, в който е посечено че детето М. живее с майка си и техни роднини в двуетажна къща в [населено място], която е собствена на брата на майката, като целият втори етаж на къщата се обитава само от М. и Г. Г.. В същия е посочено, че жилището е електрифицирано, водоснабдено и обзаведено с всички обичайно необходими мебели и уреди; хигиенно-битовите условия са много добри; условията са подходящи за детето, момичето е ценено и значимо в семейството на майката и е в гарантирана и в спокойна среда и детето посещава детска градина с добри отзиви от учителите. Съдът е съобразил и представения социален доклад на ДСП относно бащата, в който е посочено, жилището на бащата (къща в [населено място]) е електрифицирано, водоснабдено и обзаведено с обичайно необходимите мебели и уреди; хигиенно-битовите условия са много добри; условията са подходящи за детето. В същия е отразено, че след дълго прекъсване през м.08.2021г. А. А. е имал пълноценна лична среща с дъщеря си, след която М. се чувствала щастлива, като от този момент бащата не споделя да е бил възпрепятстван да се вижда с дъщеря си. Съдът е взел предвид факта, че от представения препис на съдебно решение е видно, че с решение от 13.12.2018г. (преди влизане в сила на влязлото в сила решението, с което са определени марките относно родителските права) А. А. е бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо дъщеря си М. Я. и майка й Г. Г., поради извършено спрямо тях домашно насилие. От представената заповед за защита №3/05.07.2021г. по гр.д. №1037 за 2021г. на Провадийски РС се установява, че след решението относно родителските права А. А. отново е бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо дъщеря си М. Я. и майка й Г. Г., но вече и да ги доближава за шест месеца, поради извършено спрямо тях насилие. Съдът е взел предвид и факта, че при допусната по искане на бащата съдебно-психологическа експертиза, бащата съзнателно не е внесъл депозит, защото според него назначената от въззивния съд СПсЕ нямало да допринесе за изясняване на спора по делото. Съдът е приел, че по този начин твърденията на бащата за проява на родителски дефицити и негативна среда при майката, не е доказано, а и липсват други доказателства за съществената промяна на меродавните обстоятелства, в това число за влошаване на отношенията на майката с детето и на условията при нея, както и за отглеждане на детето в опасна за него среда. При тези данни съдът е изложил съображения за това, че за да се променят вече определението мерки относно упражняване на родителските права, местоживеенето, издръжката и режима на лични отношения с непълнолетното дете, трябва да се установи настъпването на съществени промени в обстоятелства, при които са постановени първоначално мерките. Посочил е, че за да се допусне промяна на вече установения титуляр на родителските права е необходимо изменение на някои от факторите, което да бъде съществено за самото дете. Съдът се е позовал на дадените в т.5 вр. т.2 от ППВС №1/1974г. задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, запазили действието си при новия СК от 2009г., както и съдебната практика по приложението на института (решение №288 от 15.03.2016г. по гр.д. №2640/2015 на 4-то ГО на ВКС; и други), където е посочено, че под „изменение на обстоятелствата” се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и тези, въз основа на които би се подобрило по осезаем начин положението му при новото разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди и дали и как точно обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. А интересите на детето, преценявани в конкретиката на всеки случай, са винаги първостепенния и решаващ фактор, поради което при анализ на всички доказателства по делото е отхвърлил иска за изменение на вече определените мерки относно упражняването на родителските права, местоживеенето, издръжката и режима на лични отношения по отношение на детето. В изложение по чл.284, ал. 3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че съдът е дал разрешение на правни въпроси от значение за спора: при равни други условия наличието на родителско отчуждение и домашно насилие предполага ли се че родителките права трябва да се предоставят на другия родител, както и в интерес на дето ли е родителските права и местоживеенето да се предоставят на родителя, който насажда омраза към другия родител и който не изпълнява решение за определен режим на лични отношения.Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа също така, че решението е и очевидно неправилно, тъй като съдът не е взел предвид всички доказателства от които се установява,че е настъпила промяна на обстоятелствата, при наличие на които първоначално е определено кой родител да упражнява родителските права. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите свързани със задължението на съда да извърши преценка на всички обстоятелства свързани с мерките относно упражняване на родителските права, местоживеенето и режима на лични отношения на родителя с непълнолетното му дете, тъй като преценката за интереса на детето се прави съобразно ангажираните по делото доказателства. Въззивният съд в случая е аргументирал извода си относно липсата на промяната в обстоятелствата, при наличие на които е били определени първоначално мерките относно упражняване на родителските права, местоживеенето и режим на лични отношения на майката с децата. В този смисъл е и практиката на ВКС, изразена в постановените по реда на чл.290 ГПК решения от 16.01.2012 г. по гр.д. № 1318/2010 г., ІV г.о. на ВКС и решение от 09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г., ІV г.о на ВКС, в които е прието, че съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени обстоятелства и върху закона. Той е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните като той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. В практиката се приема, че за да се счете, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 127 СК, вр.59, ал. 9 СК не е достатъчно да се осъществи промяна в обстоятелствата, които са съществували към момента на определянето на режима на упражняване на личните отношения или да са се осъществили изцяло нови такива, а е необходимо това да се отразява на положението на детето като новите обстоятелства влошават положението на детето при родителя, който упражнява родителските права, или биха се подобрило положението му, ако родителските права се предоставят на другия родител. Във всеки подобен случай въпросът от значение за спора е дали новите обстоятелства, въведени от родителя, поискал промяната, действително са се осъществили и как се отразяват на положението на детето и на ефикасността на вече взетите мерки, като първостепенно значение имат висшите интереси на детето, чиято закрила държавата провежда при вземането и на тази мярка, възложена от вътрешното право в правомощие на гражданския съд (чл. 14 КРБ, чл. 2 и 3 от Конвенцията за правата на детето и чл. 24, § 2 от Хартата на основните права Европейския съюз, и чл. 59, ал. 9 СК). В конкретния случай при съобразяване именно с трайно установената практика и при анализ на всички установени обстоятелства по делото съдът е приел, че не са налице предпоставките за изменение на вече определените мерки относно упражняване на родителските права, режима на лични отношения и местоживеенето на детето. Решението не е и очевидно неправилно. Жалбоподателят не е мотивирал наличие на конкретни пороци на решението, които да обуславят извод за очевидна неправилност на решението. Не се посочват и такива конкретни нарушения в дейността на въззивния съд, които да дават възможност да се направи извод за това твърдяната неправилност действително да е налице. Чрез решението си по чл. 127 СК съдът изпълнява социалната си функция за предоставяне на адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването на висшите им интереси и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки отговорност на „по добрия" (с оглед интересите на детето) родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, но без да лишава другия родител от възможност за пълноценна връзка с децата. Предвид изложените съображения, съдът