Определение № 11112 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10386/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. С. М., в качеството му на ЕТ „Б. – И. М.“, подадена чрез адв. Костов, срещу определение № 7234 от 20.08.2025 г., постановено по адм. дело № 811/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е оставена е без разглеждане жалбата му против решение № 345/26.03.2025 г. на Общински съвет – Средец, обективирано в протокол № 23/26.03.2025 г. и производството по делото е прекратено. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението и се иска неговата отмяна. Претендира присъждане на направените разноски. От ответника по частната жалба Общински съвет – Средец не е постъпило възражение по реда на чл. 232 АПК. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение, на основание чл. 159, т. 1 АПК, административният съд е оставил без разглеждане жалбата на И. С. М., в качеството му на ЕТ „Б. – И. М.“ против решение № 345/26.03.2025 г. на Общински съвет – Средец, обективирано в протокол № 23/26.03.2025 г., с което не е приет проект за решение в докладна записка от кмета на община Средец за учредяване право на строеж – пристрояване към самостоятелен обект, ветеринарна аптека в гр. Средец. За да постанови оспореното определение Административен съд – Бургас е приел, че подадената жалба е недопустима, тъй като в случая не е налице годен за съдебно обжалване административен акт. Според съда оспореното решение на Общински съвет – Средец, издадено на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) за учредяване на право на пристрояване върху сграда, изградена в имот, частна общинска собственост няма качеството на годен за съдебно обжалване индивидуален административен акт, а представлява акт на управление на общинска собственост и същото е взето в изпълнение на правомощията на колективен орган на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. Прието е, че не се касае за властническо волеизявление на административен орган, а за искане за разпореждане с общинско имущество, което е израз на оперативната самостоятелност на собственика да се разпорежда с имоти негова собственост. Като е приел липсата на годен за обжалване административен акт, Административен съд - Бургас на основание чл. 159, т. 1 АПК, е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Наличието на годен за съдебно обжалване административен акт е процесуална предпоставка за образуване на съдебно-административно производство и то от категорията на абсолютните, а липсата му води до недопустимост на съдебното производство. В тази връзка трайната и последователна е практиката на второ отделение на Върховния административен съд, че решенията на общинските съвети, издадени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА във връзка със ЗОбС, нямат качеството на индивидуални административни актове, подлежащи на съдебен контрол за законосъобразност, тъй като те не представляват властническо волеизявление на административен орган, а разпореждане на собственик с общинско имущество. В тази връзка законосъобразно е прието от първоинстанционния съд, че това са решения, засягащи реда и начина, по които се стопанисва и управлява общинската собственост и са израз на оперативната самостоятелност на собственика да се разпорежда с имоти общинска собственост. Решението представлява упражняване на правомощието на собственика - общината, по разпореждане с общинско имущество и не е акт на държавно управление. Този акт не подлежи на съдебен контрол по реда на административното съдопроизводство, тъй като правоотношението е между равнопоставени субекти. При липса на годен за обжалване административен акт подадената жалба е недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК и производството подлежи на прекратяване, както правилно е приел първоинстанционният съд. Предвид изложеното и при липсата на основания за отмяна обжалваното определение следва да бъде оставено в сила, а частната жалба – без уважение като неоснователна. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение